Балкански месец на реформите

Бурно започна новият политически сезон на Балканите. За мнозина от гръцките и румънските министри краят на отпускарския сезон се оказа край и на министерските им служби. Най-сериозно преструктуриране на кабинета си предприе гръцкият премиер Георгиус Папандреу, но и румънският му колега Емил Бок също развъртя калъчката и шестима от членовете на екипа му се оказаха зад борда. Папандреу обаче по-скоро се спря на варианта вътрешни рокади, докато Бок директно подмени онези, от които не беше доволен. Мотивите за смените в двата случая са различни, но основната причина е обща и е свързана с огромната финансова и икономическа криза, в която се оказаха тези балкански държави и недоверието, което си заработиха във вътрешен план двете правителства, на които се наложи да предприемат крайно непопулярните мерки. На този фон до голяма степен промените бяха очаквани, както са очаквани и бързи резултати, които да извадят Гърция и Румъния от сложната ситуация, в която се намират.

Гръцките рокади

Последната година беше вероятно една от най-тежките за гръцката икономика и едва ли членовете на кабинета "Папандреу" ще я запомнят с добро. Грамадният външен дълг и бедственото финансово положение на южната ни съседка стана причина за тежко негодувание от страна на европейските партньори и сериозни главоболия за премиера от социалистическата ПАСОК. Приетият след дълги препирни и компромиси план за финансово подпомагане на Гърция от ЕС и МВФ се очаква да даде резултати, но невижданата рецесия постави кабинета пред голямо вътрешно изпитание - масово недоволство заради орязаните социални придобивки, протестни демонстрации, сблъсъци с полицията и стачки. Всичко това се отрази негативно на туризма, който е едно от основните пера за попълването на гръцката хазна. Отрази се, разбира се, и на рейтинга на правителството и премиерът Папандреу се видя принуден да реализира мащабна смяна, която обаче не е толкова персонална, а по-скоро структурна. Освен самият премиер, досегашния си пост запази единствено ръководителят на финансовото ведомство Георгиус Папаконстантину. Мнозина от останалите министри и заместник-министри смениха ресорите си. Постът външен министър, който премиерът доскоро съвместяваше, бе даден на заместника му Димитрис Друцас. Мястото на Друцас беше заето от министъра на здравеопазването Марилиза Ксеноянакопулу. Интересно решение беше министерството на икономиката да бъде поето от началника на полицията Михалис Хрисохоидис. Началник на полицията пък стана депутатът от управляващата ПАСОК Христос Папуцис, а досегашният икономически министър Лука Кацели беше прехвърлен в министерството на труда. Подобни рокади има в почти всички министерства. В коментар на британската ВВС се обобщава, че в екипа си Папандреу е привлякъл няколко партийни членове от ПАСОК, заемали високи постове в предишни социалистически правителства, като целта била да бъдат спечелени привържениците на управляващата партия, които недоволстват заради суровите мерки за излизане от кризата. Интересен факт е, че сериозните правителствени промени се случиха в деня, в който се решаваше вторият транш от финансовата помощ за закъсалата икономически страна.

Принудителните смени на Емил Бок
 
Румънският премиер е подложен на сериозен натиск от месеци насам и още преди летния сезон в румънските медии намираха място коментари, според които се очакваше да падат министерски глави. През лятото страната обяви, че е излязла от рецесията, но в същото време икономическата ситуация е далеч от желаното равнище. От друга страна, позициите на кабинета са силно разклатени и очакванията са до края на годината опозицията да внесе вот на недоверие към кабинета на Бок. В коментар на Ройтерс се казва, че правителствените промени издават слабостта на центристката коалиция на премиера. За него действително е все по-трудно да удържа вътрешното недоволство, защото кабинетът е изправен пред нуждата да върви все повече към курс на затягане на коланите. Досега властите намалиха заплатите на държавните служители и увеличиха ДДС от 19 на 24 на сто, заради кризата хиляди румънци изгубиха работните си места, а бюджетният дефицит расте и това може да постави на карта очакваната помощ от МВФ. Тези и други причини накараха премиера Емил Бок да подмени шестима от 16-те си министри, като сред сменените са и ръководителите на важните ведомства на финансите, икономиката и труда. Останалите подменени министри са на транспорта, на земеделието и на социалната политика. Според публикувани в пресата мнения на румънски анализатори, премиерът е имал намерението да изгони по-малко членове на екипа си, но растящото недоволство засегнало дори и собствената му партия, поради което се наложило общественото мнение да бъде успокоено с повече подмени. Още през лятото смятаният за баща на управляващата коалиция президент Траян Бъсеску даде ултиматум на министрите от кабинета да повишат коефициента си на полезно действие до началото на септември. Вместо това обаче се видя, че положението се влошава, а страната е обвързана с договор с МВФ и разчита на удължаване на споразумението за подпомагане.
Тъй като новите министри, които ще отговарят за икономическата политика на страната, се оказаха напълно непознати и за румънската общественост, и за международните партньори, ръководителят на мисията на МВФ за Румъния Джефри Франкс направи спешна визита в Букурещ. Новите министри на финансите и икономиката идват от местната власт. Министърът на финансите Георге Яломицяну е работил в дирекцията по управление на публичните финанси на гр. Брашов, а новият ръководител на икономическото ведомство Йон Аритон е бил в общинската власт на окръг Сибиу. Непознато лице е и новият социален министър Йоан Ботиш.
Въпреки наглед кардиналните смени на 6 от общо 16-те министри в кабинета "Бок" анализатори не очакват кой знае какви резки промени във водената правителствена политика, защото финансовата и икономическата програма е под зоркия поглед на Международния валутен фонд, който е задал параметрите на предстоящата работа. Заради това се приема, че уволненията са по-скоро опит за политическо спасение на самия премиер и коалицията, отколкото на предстоящ завой в друга посока.
В Румъния от месеци се говори за значително отслабналите позиции на кабинета, а от лявата опозиция разчитат, че правителството може да падне до месеци. В коментар на в. "Евениментул зилей" се казва, че позицията на премиера като цяло е по-разклатена след промените, отколкото преди тях. В същото време едва ли опозиционните политически сили ще бързат да вземат властта в ръцете си, защото биха поели управлението в твърде критичен за страната момент, който може да им донесе сериозни негативи и бързо да се окажат в същата бита позиция.

Позициите на кабинета на румънския премиер Емил Бок са силно разклатени. Очаква се до края на годината опозицията да внесе вот на недоверие срещу кабинета
Снимка БГНЕС