Балканите в Евразийския съюз!?

Марко Марков

Икономическата криза в Европа и особено на Балканите се допълва от тежки политически кризи в България, Албания, Босна и Херцеговина и Сърбия. В България кризата е и политико-институционална. Влизането на Хърватия в ЕС едва ли с нещо ще промени картината, освен че Загреб повече няма да се смята за част от Балканите, а членството му  ще реши определени геостратегически задачи на САЩ и водещи сили в Евросъюза. По същия начин  създаваното в Брюксел напрежение около определянето на дата за начало на предприсъединителните преговори на Сърбия едва ли ще допринесе за стабилизирането на общата обстановка в региона. Евросъюзът бърза да реши друга геополитическа задача с независимостта на Косово, от което най-заинтересовани са САЩ. Такава е и целта на постоянния натиск върху Белград, където правителството дава вид, че за него евроинтеграцията е по-голям приоритет от управлявалите преди демократи. На това вероятно се дължи странната за общественото мнение и настроенията в Сърбия сговорчивост на Белград по условията на Брюксел за нормализиране на отношенията с Прищина.
Балканите междувременно продължават да вълнуват не само Берлин, Брюксел и Вашингтон. Москва, чиито позиции на Балканите отслабват все повече от 90-те години насам, предприе ход и послания с надежда да намерят отзвук в условията на кризата в ЕС и на общия евроскептицизъм, особено характерен за Сърбия. Залага се на картата на русофилството (не само сръбското), облечена в интеграционната алтернатива на евразийството и зараждащия се Евразийски съюз (ЕАС).
В решаващия за сръбската европерспектива този месец "по сръбските земи" - Сърбия, Република Сръбска в Босна и Херцеговина и Черна гора - мисионерска обиколка предприе д-р Леонид Петрович Решетников, директор на руския Институт за стратегически изследвания (виж карето), с конкретни послания, отправени в серия беседи, разговори, сказки и интервюта.
Първо. Външната политика на Русия изхождала от факта, че светът се намира в дълбока криза, която е в действителност криза на функционирането на капитализма, при която неин източник и най-голям потърпевш са САЩ и ЕС. В Института на д-р Решетников в този контекст вместо "европейска цивилизация" вече използвали термина "постхристиянска цивилизация" и дори "антицивилизация". Главната насока на външната политика на Руската федерация била колкото се може по-безболезнено да преодолее последиците от главоломната икономическа криза, която може да се прелее от ЕС към Русия и да доведе в следващите две години до "болезнени" проблеми в цяла Европа.
Второ. В търсенето на алтернатива Русия се опитвала да мобилизира всички сили в постсъветското пространство, да предложи редица мерки в рамките на организацията БРИКС, да засили и укрепи сътрудничеството с най-силните икономики и преди всичко с Германия.
Трето. При тези условия най-важната насоченост на руската външна политика изхождала от необходимостта за създаване и укрепване на Евразийски съюз като перспектива за интегриране на държавите от бившето постсъветско пространство, но и алтернатива за редица балкански и източноевропейски страни като Сърбия, България, Гърция, Чехия, Словакия и прибалтийските държави. Според руските анализи, жертви на силната криза в ЕС щели да станат не само страни като Хърватия, която сега влиза в Евросъюза, но и стремящите се към членство Сърбия и Черна гора, както и старите членове България и Румъния.
Л. Решетников се произнесе и по чувствителни за сръбското обществено мнение въпроси. Той например декларира, че Русия е заинтересована Република Сръбска да се развива като "самостоятелна държавотворна единица" засега в границите на Босна и Херцеговина със забележката, че "не се знае какво ще бъде след десет години или утре". Като признава, че сегашната посока на южната сръбска провинция Косово е към постепенно постигане на независимост, на която няма противостояща тенденция, Решетников изтъква като проблем в това отношение, че Косово като независима държава няма да бъде жизнеспособна. В духа на преобладаващите настроения в Сърбия руският гост отправя и риторичния въпрос: какво ще представлява Косово според Брюкселското споразумение - съвременна държава, територия под нечий контрол или територия, която гравитира към Албания? Същият проблем, свързан с албанския фактор в региона, той поставя и във връзка с проблемната жизнеспособност на Македония.
Избирането на Сърбия за отправянето на тези послания на Москва е обяснимо. Политическата мисъл в нашата съседка отдавна е фокусирана върху, както се изразява сръбският политолог д-р Душан Пророкович, зараждащата се на Изток нова интеграция - Евразийският съюз, постепенно позициониращ се освен като икономическо обединение, и като възможна политическа интеграция. Пророкович припомня, че в редицата теоретични трудове на Александър Дугин Сърбия и сръбското етнопространство се третират като интегрална част от православно-славянския цивилизационен кръг, а друг евразийски теоретик - Игор Панарин, определя мястото на Сърбия в "източната интеграция" като необходима и желана част от ЕАС, като един от четирите центъра на тази цялост наред със Санкт Петербург, Киев и Астана. Сръбският политолог, който е бил депутат в Скупщината на Сърбия и в Парламентарната асамблея на НАТО, където страната му е наблюдател, смята предложението на Решетников за окуражаващо като алтернатива на следваната доскоро от демократите на Борис Тадич "политика на безалтернативност на ЕС" и като спасително в геоикономически смисъл. Като посочва, че в  начертаната още преди три десетилетия "карта" от Иманюел Уолърстейн на икономическите метрополии и периферии не са настъпили никакви промени, Пророкович изтъква, че Балканите остават далеч от централната геоикономическа ос, а с по-нататъшната им "западна интеграция" просто се потвърждава периферното им положение. Докато с присъединяването към ЕАС Сърбия и останалите балкански държави, ако пожелаят това, биха могли да станат "югозападна врата" на ЕАС към Средиземноморието и Западна Европа, а Сърбия би подобрила в дългосрочен план цялостното си геополитическо положение.
В труда си "Геополитиката на Сърбия", излязъл през 2012 г., Душан Пророкович застъпва становището, че правилното решение за Сърбия е постепенно изоставяне на пътя към ЕС и все по-тясно свързване с възникващата и развиваща се евразийска интеграция. За него не съществува дилема дали да се отговори положително на посланието на Леонид Решетников. Той обаче изтъква трудностите пред операционализирането на тази идея и многото открити въпроси, свързани с това. И предупреждава, че що се отнася до самата политическа практика, ЕАС е все още в пелени и неговото развитие също поражда скептицизъм, а в Сърбия положителният отговор по правило предполага и едно: но! Защото дори евразийската интеграция да покаже добри резултати в постсъветското пространство, това едва ли ще има отражение върху Сърбия и Балканите, поради различната структура на икономическите системи в тези страни, характерна и за сегашното състояние в Евросъюза.
Самият Леонид Решетников в изявленията си констатира, че правителството на Сърбия следва ясна програма за сближаване с ЕС и НАТО, като в същото време се стреми да съхрани добрите си отношения с Русия. Сръбското ръководство постоянно подчертава, че прагматичната му политика среща одобрение в Москва. За доказателство се привежда подписаната миналия месец от президентите Путин и Николич декларация за стратегическо партньорство между Русия и Сърбия и споразумението за засилване на военно-техническото сътрудничество между двете страни. Но Решетников в прав текст не одобрява тази прагматична политика при решаване на главните проблеми на Сърбия, защото не била русофилска. Знаем, казва той, че партиите, които сега са на власт в Сърбия, не са русофилски, а умеем и да разпознаваме, когато някой мисли, че може с думи за любов и приятелство да заблуждава руснаците. Нещо повече: за по-голяма нагледност и яснота Решетников заявява към домакините си - "Или ще се качите на "Титаника" ЕС, или ще тръгнете с Путинова Русия".
Балканите са важно, но тясно геополитическо пространство и в него послания като това на Леонид Решетников бързо се разпространяват. Мисля си какъв би бил отзвукът им в София при една политика, в която липсва дори сръбският прагматичен баланс в отношенията с Русия, при провалени енергийни проекти като "Бургас-Александруполис", АЕЦ "Белене" и липса на ентусиазъм по "Южен поток"? Да не говорим за самата евразийска идея или пък за помисли, че България се нуждае и от друг вид интеграция, освен от евроатлантическата. Пък и струва ли си да влизаме в спор по темата за Балканите като част от един Евразийски съюз? При България, Румъния, Гърция и Турция в НАТО, при пронатовска Албания и при Косово с базата на САЩ "Бондстийл" в сърцето на полуострова? И ако сръбският политолог е озаглавил коментара си за призивите на Леонид Решетников "Да, но!?", какво да кажем ние?


Д-р Леонид Петрович Решетников (1947) е  директор на Института за стратегически изследвания, Москва, от април 2009 година. Бил е шеф на информационно-аналитичното управление на Службата за външно разузнаване на Руската федерация. Ген.-лейтенант от запаса. По образование е историк. Завършва аспирантура във Философско-историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1974 с дисертация на тема "Българо-руските отношения в периода 1917-1945 г." Има един дипломатически мандат в бивша Югославия. Говори отлично български, сръбски и ползва гръцки език.