28 Март 2024четвъртък23:11 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Драгомир Шолев:

Българското кино ще даде отговори на много въпроси

Не може само да гледаме как американците спасяват света. Нашата и европейската публика имат нужда от нещо различно, убеден е режисьорът на "Подслон"

/ брой: 41

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 1766

Драгомир Шолев е роден в Русе на 21 юли 1977 г. Завършва анимация и след това игрално кино в класа на акад. Людмил Стайков в НАТФИЗ. Има значителен опит в късометражните форми. Игралният му дебют - "Подслон", е включен в конкурсната програма на 15-ия "София филм фест". Той е автор на сценария заедно с Разван Радулеску и Мелиса де Рааф. Оператор е Крум Родригес, продуцентка - Росица Вълканова, музиката е на Васил Гюров, в ролите ще видим Цветан Даскалов, Янина Кашева, Ирена Христоскова, Силвия Герина, Калоян Сирийски.

- Драго, би ли се върнал към анимацията някой ден?
- Всичко е възможно. Но ситуацията в момента в анимацията не е добра.
- С какво те привлича късометражното кино?
- Всеки режисьор, който иска да прави истинско кино, трябва да се упражни, за да се научи. Няма как да се научиш, ако не направиш няколко късометражни филма. За да опипаш материята, да знаеш с какво боравиш. Според мен е грешка да се започва направо с игрално кино. Разбира се, има изключения - гении като Орсън Уелс и др., но те са единици. В повечето случаи хората трябва да извървят стъпка по стъпка, докато стигнат до голямото кино.
- Ти си бил и пред, и зад камерата.
- Това е съвсем на приятелска основа. Интересно ми е било да видя как се чувстват и от другата гледна точка. Но без амбиции за актьорство.
- Обаче си добил полезен опит за един режисьор.
- Да, практически от лична гледна точка е полезен.
- Виждам, че работиш и с професионални, и с непрофесионални актьори.
- Ситуацията в България за правене на кино е на ръба между професионалното и художествената самодейност. Но за това не са виновни хората, може би е виновно времето, преходът или икономическите ситуации в държавата. Но българското кино не е изцяло поставено на професионална основа. Дори и когато говорим за арт кино. До голяма степен разчитаме на познати, на лични връзки, за да си правим филмите. Протестирахме против закона, защото искаме киното да бъде поставено на професионална основа, тоест тези, които участват в него, да са платени за това, а не ние да молим актьорите да играят без пари. Както се очертава, че ще бъде сега, след като е спряна субсидията. Без "Подслон", всички филми, които съм заснел досега, са осъществени на приятелска основа и са платени от мен. Малко се превръща в ентусиазъм, характерен за художествената самодейност, където хората ходят между другото, между професиите си, да се забавляват. Но това не е много добре, ако искаме да печелим върхове и да бъдем на световно адекватно равнище.
- Как се сети да поканиш Янина Кашева - не е играла в киното от двайсетина години?
- Концепцията на този филм беше да покажем изцяло нови лица. И ангажирах Янина Кашева като ново лице. От това, което е била в киното, е минало много време, тя изплува в ново амплоа и много точно се намества в цялата работа.
- И преди си се занимавал с подобен сюжет. Очевидно те вълнуват отношенията родители-деца, семейството изобщо.
- Така е. Много неща може да бъдат казани по тази тема. Ровейки в нея, в семейството, можем да открием отговори на въпроси, свързани с нашето съществуване - защо сме на това дередже, за проблемите, които имаме сега във всекидневието. В живота на хората там, докато биват възпитавани, "обработвани", за да влязат после в обществото, е зародишът на всички обществени проблеми, които по-късно се проявяват. Когато гледам новини или чета вестници и чувам какво се случва в държавата, винаги мога да открия отговор тези герои от какво семейство произхождат.
- Ти самият женен ли си, имаш ли деца?
- Имам сериозна връзка и чакам дете всеки момент. Не се знае кое ще се случи по-напред - премиерата на филма или появата на детето. Виж колко интересно - покрай създаването на филма, който разглежда отношенията между родители и деца, преминавам откъм страната на детето, а до премиерата се трансформирам в родител... Когато го показахме на фестивала в Сан Себастиян, един човек ни каза: имам трима сина и знам колко е трудно да бъдеш баща, чувствам се много съпричастен към историята.
- Чуждестранната публика как приема твоя филм?
- Освен в Испания, бях с "Подслон" в Гърция, Словакия - хората го разбират. Дори за мен това е странно, защото той е изграден предимно върху отношения, породени от нашите, балканските нрави. Диалогът до голяма степен е игра на думи - мислех си, че чужденците няма да го разберат. Но се оказа, че през английски и испански субтитри го възприеха много точно. И накрая ръкопляскаха, което е най-готиният момент за един автор. Сега започвам да се опасявам да не би българските зрители, които ще видят на екрана реалния си живот, малко да се стреснат...
- На какви хора смяташ, че ще допадне "Подслон"?
- Мисля, че ще го харесат хората, които обичат арт кино, които се интересуват не само от новите филми, но и от история на киното, които харесват старото българско кино. Може би няма да допадне на онези, чиито познания за седмото изкуство свършват с "Човека паяк" или "Карибски пирати". И трябва да бъдем честни с тях и да им го кажем - този филм не е на атракцията, на екшъна.
- Зрителите свикнаха в последните години на много екшън и ефекти - ти им предлагаш кино за размисъл и ги потопяваш в "дълбоки води".
- На пазара има ниша за такъв тип филми. Не може само да гледаме как американците спасяват света... Мисля, че българската и европейската публика има нужда от нещо различно. Просто трябва да се намери правилната форма и схема да й се предостави.
- Твоите съграждани в Русе например къде ще могат да гледат филма?
- Там преди три седмици откриха мол, в който има кино.
- В София също има много молове, но не всички български филми стигат до техните екрани.
- Това, че съм направил филм, не значи, че имам капацитета да знам как се изгражда разпространителска мрежа...
- Но си зависим от нея...
- Зависим съм от нея, да. Това, което в момента предлага реалността, е веригата от молове. В България вече няма арт кина. За съжаление.
- Разван Радулеску е много опитен сценарист, с доста награди и световно признание. Как се случи, че работи с него?
- Росица го познаваше, срещнахме се с него в Румъния, обясних му идеята и започнахме работа. В творческия процес научих много за това как се конструира сценарий, как се пише диалог. Радулеску твърди, че създаването на сценария няма много общо с изкуството. Той е по-скоро инженерна работа. Да направиш един сценарий жив, е все едно да проектираш механизъм, който трябва да проработи - по-скоро си като инженер, отколкото като артист. Много ми допадна, защото на мен точно това ми липсваше - професионален опит в създаването на сценарий. Не исках текстът да бъде някакви измислици, а да кореспондира с реалността. Той доведе негова асистентка от Холандия и писахме сценария на български, румънски и холандски, и на английски. Българският и румънският много си приличат, изразите имат аналог, като например "да ми се качиш на главата". Много по-трудно можехме да намерим аналози в английския.
- Предпочиташ ли сам да си пишеш сценариите?
- Когато говорим за арт кино - другото му име е авторско кино, - не е възможно режисьорът да не участва в сценария, защото снимането започва от писането. Няма как да получиш готов сценарий и просто да го заснемеш. Винаги ще си пиша, докато се занимавам с този тип кино - единственият, който ми е интересен засега и който може да се прави на тези географски ширини.
- Цениш ли наградите?
- Наградите са необходими за всеки артист и автор. Няма по-голям стимул от това да получиш награда. Особено международно отличие ти дава самочувствието, че си адекватен на световните тенденции в киното. Смисълът на наградите по някакъв начин остойностява това, което правим. Смятам и вярвам, че младите български кинаджии са на доста добро международно равнище спрямо германските, френските, азиатските. И наградите, които получават нашите филми, го доказват. Въпреки хаоса и липсата често пъти на подкрепа и организация, по някакъв начин хората успяват.
- Възпитаник си на НАТФИЗ - смяташ ли, че си получил добро образование?
- Образованието е много важно. Хубавото за младите е, че пред тях има възможности. Когато аз започвах, нямах възможност да отида да уча в чужбина. Четири години съм кандидатствал в НАТФИЗ с анимация, но цял живот съм се занимавал с това, още като дете-самодейче. Да учиш кино не е лесна работа, трябва да се вложи много енергия и не може да се прави между другото. Да учиш кино, означава да бъдеш посветен на киното. Подчиняваш му целия си живот, цялото си същество. Тоест има някаква психопатщина в това, нещо извън нормалното.
- Наближава ли времето, когато българските зрители ще предпочитат нашите филми пред американските?
- За мен всяка аналогия между българско и американско кино е грешна и няма да доведе до нищо добро. Правенето на българско кино е друг спорт, различен от този за правене на американско кино. Същото важи и за гледане на българско кино - то трябва да се гледа по различен начин. Американското кино е направено с една основна подсъзнателна идея - забавление. Българското има друга функция - то може да даде отговори на въпроси, свързани с нашата идентичност. Опитвайки се да конкурираме американските филми, бихме прахосали до голяма степен потенциала, който има в това да разказваш личните си истории по един откровен начин - с риск да не бъдеш толкова комерсиален може би. Но вярвам, че хората имат нужда от такова кино, въпреки че не им се предлага.
- Сред документалните ти творби има една, посветена на музиканти. Какво мислиш за музиката в киното?
- Истинското кино е нямото кино. Без музика, без говор, само движение, това е най-висшата форма. Но има и тенденция, че киното е изкуство на синтеза между различни компоненти. Моята мечта, хиперзадачата ми е някой ден да направя филм без никаква музика.
- Като зрител какви филми гледаш, кои режисьори харесваш?
- Интересувам се от история на киното, като започнеш от Трюфо, минеш през италианците Еторе Скола, Виторио де Сика - обожавам италианския неореализъм. Смятам, че ако се поучи от италианския неореализъм, българското кино може много лесно да излезе на повърхността и да възстанови контакта между публика и автори. Ако и публиката гледа повече италианско неореалистично кино, ще заговорим на един и същ език. За скъсването на връзката между публика и автори не са виновни само авторите, този процес е взаимен. От модерните режисьори харесвам Джим Джармуш, Александър Пейн и много други.

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ