"Българският" шампион

"Лудогорец" почна гръмко прокламирания поход към Шампионската лига. Само с 4:0 се отърва на "Арената" в Разград люксембургският шампион "Дюделанж". Резултатът за люксембургците е познат, тъй като с 4 "сухи" гола те загубиха и от "Левски" през лятото на 2000 г., при това като домакини в същата предварителна фаза за Шампионската лига. Преди 14 години на стадион "Жози Бартел" в столицата на Великото херцогство за "сините" вкараха Георги Иванов-Гонзо - на 2 пъти, вратарят Димитър Иванков - от дузпа, и украинецът Едуард Цихмейструк. Сега на родна земя нито един българин не се разписа, за да изправи на крака родните фенове. Победата изковаха испанецът Даниел Абало, словенецът Роман Безяк, мадагаскарецът Абел Анисе и португалецът Фабио Ешпиньо. Треньорът Стойчо Стоев пусна само трима българи като титуляри, а после капитанът Светослав Дяков отстъпи мястото си на Христо Златински. Само двама от купа национали в "Лудогорец" - вратарят Владислав Стоянов и защитникът Йордан Минев, играха цял мач. Ето това е "българският" шампион.
Далеч съм от мисълта, че след като са обявили голяма и амбициозна цел - достигане групите на Шампионската лига, "орлите" трябва да са само българи. Живеем в епоха на тотална глобализация все пак. Но как да очакваме българската публика да подкрепя такъв интернационален състав, в който родните играчи са по-малко от пръстите на едната ръка. Може би трябва шефът на ФИФА Сеп Блатер да наложи с цялата си власт формулата "6+5", узаконяваща присъствието на повече местни футболисти, отколкото чужденци на терена. В "Лудогорец" отдавна не е така. С далечна перспектива през лятната пауза бяха купени трима юношески национали. Те обаче трудно ще бъдат на терена при наличието на толкова чужденци, които, за да заслужат трансферите и заплатите си, трябва да бъдат изстискани докрай.