21 Юли 2019неделя07:45 ч.

Европейската левица в търсене на нови алтернативи

Българският глас в дебата

Да се гарантира, че бедността няма да се възпроизвежда, а трудът и талантът могат да бъдат възнаградени с по-високо стъпало на социалната стълбица

/ брой: 277

автор:Кристиан Вигенин

visibility 1637

Въпросът за лявата алтернатива стана много по-актуален за България след последните избори. ГЕРБ потъва, погледите се обръщат към БСП, но тя все още не е припозната като политическата сила, която може по-успешно да води страната напред. Междувременно се проведе Съвет на Партията на европейските социалисти, който прие Декларация за принципите и още на следващия ден започнаха дискусиите по изработване на Основополагаща програма, която трябва да разработи в детайли нашите виждания. Паралелно с това Групата на социалистите и демократите ежедневно води борба за налагането на една ориентирана към бъдещето икономическа политика, която гарантира социалната интеграция. Нашата партия - единствена в България - се опитва да обоснове принципите, върху които да стъпят стабилно управленските ни проекти, с поглед по-далеч в бъдещето и насочен не само към материалната страна на развитието, а към човека и обществото. Може би съвсем неслучайно дойде и признанието за председателя на нашата партия - от самото си създаване БСП е играла сериозна роля в развитието на европейската и световната левица, далеч по-сериозна отколкото мащабите на България предполагат. В света на идеите обаче няма големи и малки страни и аз съм горд, че тази традиция продължава и днес чрез нашите представители в органите на ПЕС, чрез работата ни в Европейския парламент, чрез участието ни в дейността на Социалистическия интернационал.
Светът, обществото, човекът се развиват и постепенно едни модели, оказали се успешни в даден период от време, престават да работят, изчерпват се или стават неприложими. Развитието на технологиите и глобализацията правят вече невъзможно успешното прилагане на национални стратегии, които не са съобразени с външните ограничения. За решаването на големите проблеми вече не стига дори съвместната работа в рамките на регионални обединения, чийто най-съвършен израз е Европейският съюз. Историята на човешкия род доказва, че формирането на съюзи е предпоставка за по-успешно устояване на предизвикателствата и кризите. Някои твърде преждевременно отписват ЕС - вярно е, на моменти изглежда муден, не използва изцяло възможностите си, но какво опустошение би настанало без европейската солидарност - периферията на континента щеше отдавна да е в руини, повличайки даже Германия към дъното. Но дори Евросъюзът е недостатъчна рамка, когато процесите са все по-взаимосвързани. Днес става все по-безпощадно ясно, че светът всъщност е едно глобално село. Земетресение в Япония може да затвори ядрените централи на Германия, фалит на американска банка може да свали европейско правителство, решение на агенция за кредитен рейтинг зад океана може да затвори твоето работно място, независимо дали си премиер на Италия или редови служител в държавната администрация.
В същото време благодарение на интернет и комуникационните технологии информацията тече все по-бързо, а хората скоро няма да имат нужда от медиите, за да научат какво се случва във всяка точка на света - достатъчно е да имаш смартфон и не само цялата информация на света е твоя, а ти самият се превръщаш в репортер и генератор на информация. Правим поредна крачка към премахването на физическите ограничения в общуването ни и сравнението със село вече не е адекватно - жители от двата края на едно малко село се срещат по-рядко, отколкото аз, например, с приятелите си от фейсбук в Европа и света. Можем вече да говорим за глобално семейство, което в реално време обменя информация и споделя емоции.
Тази реалност обаче има една много важна последица. Всичко вече е на показ. Богатството не може да се скрие зад високи стени, анонимността не съществува, прозрачността е почти пълна. Поради това и неравенството дразни все по-силно, усещането за несправедливо разпределение на ресурсите нараства. Все повече хора са все по-добре информирани, все повече хора разбират, че светът такъв, какъвто е днес, има нужда от сериозна, радикална промяна. На логичния въпрос "Моите деца ще живеят ли по-добре от мен?" вече не може да бъде отговорено лесно и еднозначно.
Богатството се концентрира все по-силно, бедността става все по-масова, а тези растящи диспропорции засилват усещането за бедност даже сред тези, които по формални критерии са извън нея. Въпросът не е богатите да станат бедни, а бедните да станат по-богати, да се гарантира, че бедността няма да се възпроизвежда, че трудът и талантът могат да бъдат възнаградени с по-високо стъпало на социалната стълбица.
Изглежда все още много българи не разбират, че страната ни се развива по един ултралиберален икономически модел, в повечето случаи характерен за слаборазвити, икономически зависими държави, с ниско равнище на социална защита. Има един много показателен индекс, за който аз поне не съм чул да говори нито един български икономист напоследък - индекс на Джини, който показва равнището на неравенство в разпределение на дохода на домакинствата. Колкото по-ниска е стойността на индекса, толкова по-малки са неравенствата и обратно. Според данните на сайта на ЦРУ, през 2001 г. този индекс е 26, съизмерим с тези на Финландия, Дания, Чехия. През 2007 г. е вече 45 - колкото например в Камбоджа, Малайзия, Гвиана, Мозамбик и... познайте къде - САЩ. От данните, които можах да сравня, това е най-големият скок в света в негативна посока, при това в периода преди кризата. Без да абсолютизирам този индекс, той дава добра представа за бързото разтваряне на ножицата между бедни и богати у нас. Излиза, че в България се създават чудесни предпоставки богатите да стават по-богати, а бедните да стават още по-бедни. Можем ли да дадем адекватен отговор и отпор на тази тенденция? Тук не става въпрос да се вглеждаме в заплатите на висшия мениджмънт на банки и големи компании - разликите в заплащането им, сравнени с тези на редови служители, е огромна в България, по приблизителни оценки  между 25 и 40 пъти, много по-голяма отколкото преди 10-15 години. Това обаче изглежда поносимо на фона на американските статистики - от 80-те години насам тази разлика от 15 пъти вече е скочила до над 300 пъти.
Къде са възможностите и предизвикателствата пред европейската и в частност българската левица? В последните години в Европа, а и в България, се насаждаше разбирането, че лявото харчи, а дясното трупа. Че лявото - такова, каквото го познаваме до 90-те години - си е изиграло ролята. Има и нови клишета - че ляво значи безотговорно. Че дясното вади от кризи, лявото предизвиква кризи. На този фон някак неубедително звучат констатациите, че между ляво и дясно няма разлика. Не може всичко изброено да е вярно. Обаче може всичко да е грешно. И според мен е грешно. Гърция, Ирландия и Италия бяха доведени до ръба на фалита от десни правителства. В същото време тежки реформи на левите правителства в Португалия и Испания спасиха финансовата стабилност на двете страни, макар цената да беше отстраняване от властта.
Нека тръгнем от това, че левицата няма нужда да предефинира принципите си - те отразяват нуждата на всеки човека от свобода, достойнство, уважение, взаимопомощ, подкрепа.
На база споделеното до момента ще набележа няколко теми, които на мен ми се струват особено важни сега.
1. Светът, Европа, България имат нужда от повече справедливост. Тежестите на кризата трябва да бъдат поети по справедлив начин, с по-голям принос на по-заможната част от населението. Трябва да направим така, че тези, които бяха в основата на сегашната криза, да платят поне част от цената за справянето с нея - минимален данък върху международните финансови транзакции е опит за постигане на справедливост, макар и частична. Генерираните средства могат да се насочат към инвестиции в нови технологии, образование и наука.
2. Необходимо е възстановяването на контрола на гражданите над финансовите спекуланти. Без да бъдат подкопавани пазарните принципи, те трябва да бъдат обвързани с по-голяма отговорност към гражданите и държавите чрез механизми, които да действат като автоматичен стабилизатор и ограничител. Демокрацията означава власт на народа, а в момента се случва нещо абсурдно - легитимно и демократично избрани правителства са принудени да се оттеглят под натиска на финансовите пазари, въз основа на решения на кредитни агенции, взети на тъмно. Вярно е, че големите корпорации и международните финансови институции имат твърде силно влияние върху отделните държави и всяко ляво правителство би било принудено да се съобразява с това. Но гражданите могат отново да поемат кормилото на управлението, ако зад тази политика застанат реални хора със своята позиция и решимост.
3. Имаме нужда от гарантирано равенство на шансовете. Всеки, независимо от своя статус, трябва да има възможността да върви нагоре по социалната стълбица. Това означава като минимум равномерно разпределена и качествена мрежа от държавни училища и достъпно висше образование. Насърчаването на здравословната конкуренция не само в икономиката, но и в обществените отношения, може да стимулира стремежа към самоусъвършенстване. Това - подчертавам - е различно от тезата за пазарното общество. Но успехът на такъв подход зависи от установяването на обективни критерии за оценка.
4. Социалната пазарна икономика не е мит, разграждането на всичко социално не е в интерес на никого. Правата на работниците трябва да бъдат запазени и разширени - там, където бизнесът абдикира от своята социална отговорност, трябва да се намеси държавата. В последните 20 години либералните и ултралиберални теории, прославящи чистите пазарни отношения и изтласкването на държавата от икономиката, придобиха огромно влияние и се възпроизведоха чрез поколения икономисти, завършващи университетите в този период. БСП има спешна нужда да се опре на мозъчен тръст, център на прогресивната икономическа мисъл, който да генерира идеи и да опонира успешно на непогрешимостта на наложения ни икономически модел.
5. Развитието на науката и новите технологии може да се окаже ключ към преодоляване на неравенствата, ако резултатите стават бързо достъпни до широки слоеве от населението. В този смисъл бизнесът и конкуренцията могат да се окажат силен съюзник на социалистите - всяка иновация може да служи за увеличаване на печалбите на корпорацииите, но и за повишаване на качеството на живот на гражданите, много важно е къде е поставен акцентът и какви условия ще създаде държавата. Може би най-осезаемите примери са интернет и мобилните комуникации. Нови идеи създават немислими доскоро възможности. Бизнесът може да бъде съюзник на социалдемокрацията за повишаването на качеството на живот на гражданите.
Ще спра дотук, защото пред нас е близо една година, в която ще работим по Основополагащата програма на ПЕС. Ще имаме много дискусии по различни въпроси. Смисълът на всичко това не е програмата сама по себе си, а живият дебат, който трябва да събуди хората и да им вдъхне увереност, че един друг свят е възможен.



 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ