Българският герой на Белгия

Юрий Георгиев

По време на Втората световна война българи воюват на страната на антифашистката коалиция - СССР, САЩ и Великобритания, отначало като партизани в Народо-освободителната въстаническа армия (НОВА), а после и като воини в редовете на Българската армия. Те дават своя принос за освобождаването на различни европейски народи от външната или вътрешната фашистка тирания.
Има и българи, участвали в борбата за освобождението на Белгия от фашистката тирания.
През май 1940 г. хитлеристките войски навлизат в Белгия. Започва установяване на "новия ред" в подчинена Европа. С особен размах се практикува терорът, главно оръдие на хитлеровия фашизъм. Възникват концентрационни лагери на територията на Германия, но най-чудовищните от тях се създават на полска земя. Из градовете и селата на окупираните земи безчинстват есесовски и гестаповски части, най-различни терористични органи на хитлеровата държавна машина, подпомагани от местни фашистки прислужници. Както навсякъде, така и в Белгия фашистките нашественици се натъкват на съпротивата на народа, която се проявява по различни форми и начини. По указание на Белгийската компартия се организира Белгийската партизанска армия. Под ръководството на Щаба на нейния Подвижен корпус партизански групи в Брюксел, Анверс, Лиеж, Шарльороа, Моис и другаде нанасят удар след удар в немския тил. Един от тях е ТОДОР АНГЕЛОВ ДЗАНОВ.
Този голям европейски революционер-интернационалист се бори и отдава живота си за свободата не само на България, но и на Испания, Франция и Белгия, където загива. Той е роден през 1900 г. в Кюстендил в бедно работническо семейство. Завършва гимназия и става учител. Скоро напуска работата си и се отдава на антифашистката борба. През 1923 г. участва активно в подготовката на Септемврийското въстание в Горноджумайски (след революцията Благоевградски) окръг. Включва се в една от четите в Пиринския край.
След поражението на въстанието емигрира във Виена, а по-късно в Париж и Белгия. Задочно е осъден на смърт. От 1926 г. става член на БКП. Участва в защитата на Испанската република от фашизма, в боеве край бреговете на р. Ебро, в окопите на Харама и Брюнете (1936-1939). При атака е ранен и попада в плен. Хвърлен е в един от най-мрачните затвори на Испания. Успява да избяга и преминава във Франция. Там е изпратен в концлагерите "Алжерес сюр мер", "Сен Сюприен" и "Кан дьо мил". Свързва се с дейци на Френската компартия. Френските колаборационисти го изгонват от страната.
Отива в Белгия и става един от организаторите на съпротивата срещу фашистката окупация. Става член и на Белгийската компартия. Симон, Боб, Гълъбът, Божаната - това са само част от неговите нелегални псевдоними. Подпалва списъците на евреите в Белгия и спасява хиляди хора от лагерите на смъртта. Запалва оръжейни складове, електростанции, жп мостове, тунели и др. Революционният му опит го издига до командир на Подвижния корпус и член на Щаба на Белгийската партизанска армия.
В началото на 1943 е заловен и измъчван цели 11 месеца в килиите на крепостта "Бреендонк" между Брюксел и Андорс. На 30 ноември 1943 е определен за разстрел. Тук извършва запомнящ се подвиг. Преди него има изведено за разстрел белгийско ятаче на партизаните. Тодор Ангелов излиза напред, хваща за ръка детето и го извежда от редицата на чакащите разстрела, а сам заема неговото място. Посреща смъртта с мъжество и твърдост, пеейки революционна песен.
За заслугите му в освободителната антифашистка борба на белгийския народ посмъртно е награден с най-високото отличие на Белгия и е удостоен със званието полковник от Белгийската армия. Обявен е за национален герой на Белгия. "Подвизите, които българинът Тодор Ангелов извърши като командир на Подвижния корпус на Белгийската партизанска армия, ще останат записани в славните страници на белгийската съпротива" (в. "Драпо руж", 28. Хт. 1948 г.
А в България десни седесарски изроди посегнаха на паметника на Тодор Ангелов в родния му Кюстендилски край... 


Апел за спасяването на Тодор Ангелов, Брюксел


Писмо на Ангелов до дъщеря му Свобода