Българският Еверест

Това е новото заглавие на Продрум Димов, което столичното издателство "Българска книжница" предлага на своите читатели. Изданието е посветено на предстоящата 180-годишнина от рождението на Васил Левски.
В тази документално-публичистична книга, плод на усърдна ретроразходка из възрожденското ни минало и културно-историческо наследство, свързано с националноосвободителните ни борби, авторът се е постарал да ни върне към някои по-значими моменти от житейския и всеотдаен революционен път на идеолога и организатора на българското националноосвободително движение.
В сърцевината на произведението съвсем естествено са разположени обиколките на Апостола из Българско в рамките на Османската империя. Те обаче не са поднесени в очакваната цялост и в обичайната хронология, а са подбрани най-същностните и градивни случки и събития, разкриващи уникалността му както като личност, без излишна идеализация, така и като всеотдаен революционер, стратег и неуморим организатор на Вътрешната революционна организация.
В книгата вниманието на читателите ще бъде привлечено и от изнесените нови факти и изводи, солидни предположения, които отхвърлят тиражираното толкова десетилетия предателство на поп Кръстю. Не може да не се оцени като достойнство на изданието и присъствието в неговото съдържание и на интервютата, направени с Николай Хайтов, професорите Николай Генчев, Дойно Дойнов и академик Константин Косев. Те наистина извисяват и поставят големия карловец на най-високия български пиедестал.
Заглавието носи и любопитна информация за паметници, отзиви за книги, посветени на Апостола, и е обогатено с интересен снимков и мемоарен материал. В тази насока оправдан интерес предизвикват и приложените, оцелели до наши дни, седем оригинални фотографии от Белград и Букурещ.
С цялостното си съдържание "Българският Еверест" се отличава със своето актуално звучене и е един своеобразен горещ призив към нашите съвременници да се върнат към истинските ни национални стойности, търсейки себе си.


СТИХОТВОРЕНИЕТО
Продрум Димов

В Карлово възправяш гордо своята снага.
Блясъкът на твоя мрамор жив е, грее.
Погледът ти жадно в изтока се рее -
търси свободата свята досега.

Монументът тук будува с огъня ти синеок,
неугасваща жарава от надеждата голяма -
да се срине нявга халът ни жесток,
роби по земята нийде повече да няма!

Знам, че тук не секват твоите пътеки,
яко вкоренени във престрадалата гръд -
във сърцето българско са спастрени навеки.
До бесилото не свършва твоят път!

С тебе крачат вечността, лъва ти неделим,
здраво яхнали пиедестала.
А от север бди над вас Балкана син
и със твоя подвиг ни сродява.

И светлееш вече втори век
ти, върхът, недостижим витаеш и до днес!
Ти - олтарът на живота ни нелек,
българският Еверест.