04 Юни 2026четвъртък16:46 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Думата на писателя

Българските поети антифашисти

/ брой: 174

автор:Боян Ангелов

visibility 8439

От незапомнени времена поезията отъждествява думите с техния най-емоционален смисъл. Тя не се нуждае от тълкувания, защото недвусмислено и без логически обструкции посочва онова, което е възвишено и ценно, а незначителното пренебрегва без излишни обяснения. Ето защо всяка власт се страхува от поетите, тъй като рабира, че храбрата им дързост надхвърля физическото време и ефимерността на материалното битие.
Българските поети разбраха заплахата от зараждащия се в Европа фашизъм и с творбите си заклеймиха неговата безчовечност. Героят от дойранските боеве Гео Милев разкри в поемата си "Септември" зловещия образ на мракобесния цанковистки режим и затова беше изгорен в пещите на полицията през кървавите априлски събития от 1925 година, а пред обществеността убийците му го обявиха за "безследно изчезнал". Други двама прекрасни поети - Сергей Румянцев и Христо Ясенов - споделиха трагичната му съдба. Гео Милев бе едва на 30 години, Румянцев - на 28, Ясенов - на 34! Тридесет и две годишният Никола Вапцаров бе разстрелян в Гарнизонното стрелбище на София, ненавършил Христовата възраст.
По време на партизанското движение намериха смъртта си, навлизайки в безсмъртието, поетите: Атанас Манчев - само двадесет и три годишен, Иван Нивянин - на 24, Цветан Спасов - на 25, Васил Воденичарски - на 28, Кирил Маджаров - на 30, Христо Кърпачев - на 32, Христо Козлев - на 34!  Младата българска революционна поезия беше влязла в неравен бой с ретроградния фашизъм. В партизанските отряди, през първата и втората фаза на Отечествената война от 1944-1945 г. десетки български поети воюваха с оръжие и слово срещу хитлерофашизма. Те участваха в освобождението на Вардарска Македония, Югославия и Унгария, дори стигнаха до подстъпите на австрийските Алпи. Оцеляха след страшните боеве, а в следващите десетилетия съградиха темелите на новата българска поезия. Какво би била тя без имената на: Валери Петров, Веселин Андреев, Младен Исаев, Ламар, Веселин Ханчев, Радой Ралин...
Силата на поезията е в обожествяването на свободата като висша ценност, а поетите, които споменахме, и много още като тях, остават неизменна част от тази несломима сила.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ