19 Септември 2019четвъртък13:32 ч.

Стефан Македонски - Радамес в “Аида”

Българските артисти са вредни за държавната сигурност

/ брой: 70

автор:Христо Георгиев

visibility 1505

Днес, в Международния ден на политзатворниците, концлагеристите и пострадалите от фашизма и войните, дърпаме завесата пред още една тема табу - за сблъсъка на българските артисти и режисьори с фашизма и капитализма. Само месец и половина време е нужно на превратаджиите след 9 юни 1923 г., за да им светне какво да правят с непокорните актьорски глави и ще ги изхвърлят на улицата в "интерес на службата". Вижте по-долу този уникален документ, като него няма втори. В незапомнена масова репресия, на 26 август с.г. е уволнен почти целият актьорски състав на Народния театър, най-големите знаменитости на българската Мелпомена, емблематични имена и до днес - режисьора Юрий Яковлев, Васил Кирков, Сава Огнянов, Адриана Будевска, Георги Стаматов и още десетки актьори, между тях е и стажантът Константин Кисимов. Започва битка и за сцената, която ще свърши през септември 1944 г. 

За българските артисти, особено за дългогодишния секретар на Съюза на артистите в България Георги Костов, за Петър Димитров, Стефан Киров... оказват честта да се "грижат" не само редови чиновници и полицаи, но и министър-председателят Богдан Филов, министърът на вътрешните работи Петър Габровски и шефовете на българската сигурност Павлов и Гешев. Сваляне и осакатяване от цензурата на постановки, изпращане в лагери и въдворявания на режисьори и изпълнители, е обичайният полицейски репертоар за сплашване. Но дори в най-мрачните месеци след деветоюнския преврат великият български тенор Стефан Македонски не изменя на убежденията си и укрива издирваните под дърво и камък видни комунисти Васил Коларов и Георги Димитров. На обвиненията на мастития трубадур на властта Йордан Бадев към знаменития български театрален режисьор Боян Дановски, последовател на Станиславски, творецът отговаря с потресаваща статия, която е толкова актуална, че към нея трудно може да се прибави нещо и днес. 

За всичко това се опираме на едно уникално изследване на Димитър Паунов, в което са включени очерци за изтъкнати български артисти-комунисти. Издадено е в далечната 1979 г. Документите и спомените, включени в него, са напълно непознати днес за широката публика. Ех, тая забрава! Нищо ново, нали!

Из сборника с очерци "Мелпомена се бори", Димитър Хр. Паунов, Партиздат, 1979 г.

Заповед на министъра на народното просвещение за уволняване на артисти от Народния театър

Министерство на народното просвещение 

Заповед щ 3106

т. Уволнявам от 1 август т.г. по подаване на оставка режисьора при Народния театър Юрий Яковлев.

тт. Уволнявам от същата дата в интереса на службата следните артисти, стажанти и драматични ученици при Народния драматичен театър:

1. Артисти: Васил Кирков, Сава Огнянов, Адриана Будевска, Коста Стоянов, Елена Снежина, Иван Попов, Гено Киров, Екатерина Златарева, Вера Игнатиева, Тачо Танев, Мария Хлебарова, Султана Николова, Кина Стоянова, Владимир Николов, Никола Христов, Йордан Сейков, Петко Атанасов, Георги Стоянов, Мария Казакова, Милка Ламбрева, Златан Кашеров, Борис Пожаров, Д. Дундарев, Марта Стаматова, Георги Стаматов, Райна Талийска (Талинска), Ст. Кожухаров, Вл. Трандафилов, Стефан Киров, Мария Тороманска, Христо Янев, Никола Икономов, Добрана Камбурова, Драгомир Бучаров, Иванка Сладкарова, Вичо Райков, Невена Буюклиева, Иван Георгиев, Ана Попова, Борис Денизов, Георги Попов, Иван Недялков, Тодор Йорданов, Борис Борозанов, Иван Бакалов.

2. Стажанти: Ст. Ив. Савов, Сл. (Ст.) Кортенски, Слав Славов, К. Кисимов.

3. Драматични ученици: Мара Пенкова, Тинка Попова, Пенка Икономова, Димитър Абаджиев.

София, 27 юли 1923 година

Управляващ министерството:

Министър на обществените сгради, 

път и благоустройството

(п) не се чете (Янко Стоянчов - б.а.)

Н.а. Стефан Македонски:

"През 1923 г. в онези тъмни дни на мракобесие, видни дейци на комунистическата партия бяха търсени от полицейските органи под дърво и камък. Тези обстоятелства бяха определили в моя дом да намери убежище др. Васил Коларов. Аз добре прецених и взех всички необходими мерки за спокойствието на моя скъп гост. Името му се носеше между другарите: известен адвокат, голям оратор, пролетарски борец и рядък човек - всички говореха за него с възторг...

Много години ме делят от ония дни. Но и сега не мога без вълнение да си спомня и да говоря за срещата, която стана в моя дом на двамата големи наши водачи Георги Димитров и Васил Коларов, за вземане на становище по септемврийското въстание. Тази историческа нощ, която няма да забравя никога, прекарах в стража и наблюдение: аз се движех тихо по улиците и двора, по кюшетата, съзнавайки, че там вътре се решаваше съдбата на цял народ."

БАН - Институт по музика, Ф. - 60

Из приветствието на Васил Коларов на тържествената вечер за честване на Стефан Македонски през 1947 г.:

"Каква е ролята на Стефан Македонски и заслугите му в Септемврийското въстание през 1923 година?... Това бяха дни, когато се вземаха съдбовни решения от комунистическата партия. Превратаджийското правителство на Цанков и генерал Русев извършваше масови арести на комунисти по цялата страна. Ние, членовете на ЦК, бяхме търсени под дърво и камък. Ние трябваше непрекъснато да меним нашите квартири понеже "фашистките шпицкоманди" шетаха навсякъде и предоставяне на убежище на такива опасни хора като нас беше съпроводено с голям личен риск. На мен оказаха приют само за една нощ хора, които (без да бъдат комунисти) бяха мои близки приятели. Една опасна вечер, когато трябваше непременно да сменя квартирата си, моята покойна балдъза Мара Тороманова, артистка от Народния театър, след като дълго и безуспешно си би главата да ми намери такава, най-после ме въведе в една къща на ул. "Аксаков" 48, която се оказа на Стефан Македонски и неговата мила и безстрашна съпруга Нора... В дома на Македонски аз се чувствах тъй сигурен, че устройвах срещи с Димитров... Македонски и неговата съпруга запазиха в пълна тайна върху онова, те узнаха по подготовката на Септемврийското въстание. За своята роля в ония исторически дни от скромност те продължиха да мълчат и след Девети септември 1944 година.

"...Господин Македонски в ролята на Отело в едноименната опера на Верди отбелязва най-големия успех от тези, на които досега се е радвал. След Радамес в "Аида" и "Раул" в "Хугеноти" г. Македонски в Отело затвърди убеждението, че за драматични роли в нашата опера е и си остава единственият тенор.

Д. Гр. - Премиерата на "Отело", в. "Слово", 20.V.1922 г.

"...Големият артист Стефан Македонски не бива да се поддава на левите идеи, а да се занимава само със своето изкуство, което ценим..."

Йордан Бадев, в. "Зора", Из биографията на Стефан Македонски, БАН - Институт по музика.

Донесение на окръжния полицейски инспектор...

До дирекция на полицията - отдел: Държавна Сигурност

В. Търновско Окръжно управление щ 3134 - 9.ттт.1932 г.

На щ 20354 от т.г. донасям Ви, господине Директоре, че въпреки цензурирането на пиесата "Между двата свята", театър "Народна студия" с директор-режисьор Георги Костов използва това обстоятелство, като дава реклама на съветския й произход, а това положение издава (създава) настроение между работничеството, особено в центровете, където преобладава, и масово се посещава. Случаят с даването в гр. В. Търново на 29.тт. т.г. репликата на болшевишкия комисар в края на второто действие, което завършва с думите, че ние ще разрушим един свят и от развалините ще изградим нашия нов, създава едно настроение предимно между работниците, а също така ефектът с гърмежа в края на ттт действие, което се посреща също с бурни аплодисменти от работничеството като начало на новия свят. Ето защо би трябвало да се забрани тая пиеса и главно да не се използва от театъра за реклама и агитационни цели от работничеството, и от артисти, явно съчувстващи на работническата класа, обстоятелство видно от протеста на работниците, публикувано в брой 72 на РЛФ. 

Окръжен полицейски инспектор 

(не се чете)

ЦДИА - Ф.-370, оп. 2, а.е. 387, л. 1

До господина Варненския окръжен управител

Тук

Варненско градоначалство щ 2351, 22.ттт. 1932 г., гр. Варна

На щ 737, - донасям Ви господин Управителю, че на 17 и 19 т.м. театър "Народна студия" даде в общинския театър пиесата "Голгота на жената".

...Салонът беше посетен извънредно много, и то 80% комунисти, които постоянно прекъсваха със своите ръкопляскания и викове: "Долу..." и при завършването на пиесата, всички гръмко извикаха: "Долу законите, не щем такива."

На 20 т.м. вечерта същият театър представи в Юнашкия салон съветската пиеса "Два свята" - автор Анатом(л) и Глебов. ...Залата беше посетена извънредно много, като част от посетителите стояха прави на крака - три четвърти от публиката бяха комунисти и появяването на артиста в ролята на Шибов и др. облечени в червени рубашки, биваше посрещнат от тия три четвърти публика с ръкопляскания и "ура".

Представлението на тези две пиеси бе забранено съгласно предписанието ви щ 209 от 14.т.1932 г. обаче с щ 407 от 5.тт. т.г. се разреши с условия да се спазват точно текстовете според заверения оригинал от Министерството на просвещението. Да се следи това бе изключено, тъй като театърът има само един екземпляр от пиесите, който е в суфльора, а и въобще това е трудно, дори и невъзможно. С даването на подобни пиеси се подстрекават трудещите се маси към бунт и анархия.

Градоначалник (п) не се чете

Поверително

До дирекция на полицията - Държавна сигурност София

С молба да се забранят и двете пиеси.

гр. гр. Варна, 26.ттт.1932 г.

Окръжен управител: (п) не се чете

Отговор на Боян Дановски на обвиненията, отправени му в статия на Йордан Бадев във вестник "Зора", на 19.Х.1932 г. 

"Откакто съм прогледнал слънцето, помня България потънала в кърви, войни, катастрофи, сиромашия. А сега как живее народът? И кой беше и е виновен за това положение? Кой обяви войните, кой докара катастрофите, репарациите, кой държи народа в безпримерно окаяно положение. Нека Бадев се справи с най-близката история.

Бадевите аргументи - "сатрапия", "кървава диктатура", "болшевишки ад", "джелатите на Чеката" и пр. вече не излита от устата на никой сериозен човек.

...На кой фронт бих бил. Бих му казал веднага: И тук, и там, и навсякъде ще бъда на фронта на ония, които искат да дадат работа, хляб и облекло на бедните, човешки радостен живот и култура на дълго гонените и презрените. Бих му казал какво съм видял в своите пътувания с "незнайни задачи": колко тъмни и влажни жилища, колко гладни и израждащи се от мизерията деца, колко стари жени, заспали посред зима на улицата, пред черквите и богатите дворци... колко млади хора без работа, пред прага на самоубийството, колко неправди, унижения и жестокости.

Там е работата, г. Бадев, едно съчувствие и даже едно застъпничество за страдащите на земята е елементарен дълг на човека. "Нито във вашите писания, нито в дейността ви, нито в делата ви на целия наш фронт няма следа от елементарен човешки дълг."

В. "Фронт", бр. 9, 30. Хт. 1932 г.

МВРНЗ

Областно полицейско управление - Бургас

щ 4816 - 27. тV. 1939 г.

Строго поверително

До дирекцията на полицията - 

Отдел "Държавна сигурност" - София

Донасям ви, господин Началник,

следното: С ваш щ тт - 1945 от 24 март бе въдворен в Елхово видният комунист-артист Стефан Киров. Впоследствие с друго предписание същият е бил преместен в гр. Сливен.

В град Сливен, родния град на Стефан Киров, същият поддържа връзки с всички левичарски среди, като навсякъде разправя, че бил интерниран, защото при един прием в съветската легация е пил наздравица за Сталин и за славната Червена армия, а също, че на конгреса на журналистите е държал реч против Германия. 

По време на пребиваването на народния представител-комунист Иван Киров Бояджиев същият беше постоянно в контакт със Стефан КировЕ

Пребиваването на Стефан Киров в гр. Сливен, един от най-комунизираните градове в България, е вредно за държавната сигурност.

Областен полицейски началник:

(не се чете)

Началник служба Държавна сигурност:

(не се чете)

Поверително!

До Господин Председателя на Министерския съвет (Богдан Филов - б.а.) 

Тук

ДОКЛАД

от министъра на вътрешните работи и народното здраве (Петър Габровски - б.а.)

Господин Министър-председателю,

По доклад на директора на полицията лицето Петър Димитров Гочев, роден 1894 г. гр. Чирпан, бивш директор-режисьор на Варненския народен театър, се е проявил като деен комунистически функционер. 

Като директор на Бургаския общински театър е бил секретар на партийната група и е подпомагал партията с големи парични средства (1941 година)

В един документ, намерен при обиска в съветското консулство във Варна, извършен през септември т.г. за Петър Димитров е казано следното:

"Петър Димитров - директор на Варненския народен театър, където се проявил като голям наш симпатизатор. Поставил съветски пиеси и въпреки цензурата прокарал някои пасажи. За момента много подходящ за СССР пропаганда и за революционна пропаганда. Един път през 1941 устроил антиправителствена публична демонстрация.  В началото на войната е бил преведен във Варна. През пролетта на 1942 г. е бил уволнен от служба."

Предвид на това, за да се преустанови неговата зловредна дейност и се обезпечи държавната сигурност и обществено спокойствие, налага се да бъде въдворен в селището за държавна сигурност, под непосредствена полицейска охрана и контрол. 

Донасяйки горното, моля, Господин Министър-председателю, да внесете настоящия ми доклад за разглеждане от Министерския съвет, който да постанови:

Лицето Петър Димитров Гочев като опасен за сигурността на държавата да бъде въдворен в селището за държавна сигурност под непосредствена полицейска охрана и контрол за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Министър (не се чете)

Върху доклада е поставена следната резолюция: Да се въдвори!

20. Х. 1942 г.

Дирекция на полицията

отдел "Държавна сигурност"

29. Vттт. 1943 г.

До господина Областния полицейски началник - ТУК.  Копие: Околийски полицейски началник - ТУК

Уведомяваме ви, че лицето Георги Костов, роден село Своге, Софийско, който бе въдворен в селището на Държавна сигурност като опасен комунистически функционер, по нареждане на г. Министъра на МВРНЗ се въдворява на местожителство в родното му село Своге, където ще се разписва по три пъти на ден и не му се разрешава да напусне селото без разрешение на отдела.

Същият ще се представи в полицейския участък сам на 21. Vттт. 1943 година. Донесете.

Началник Държавна сигурност:: (п) П. Павлов

Началник отделение "А" (п) Н. Гешев...

Окръжен полицейски инспектор:

(не се чете)

В сайта на ДУМА може да чуете ария на Отело от едноименната опера на Верди в изпълнение на Стефан Македонски (1948) и "Кочо" от Иван Вазов в изпълнение на Константин Кисимов

https://archives.bnr.bg/4810/stefan-makedonski-ehoto-na-edna-plamenna-dusha/

https://www.youtube.com/watch?v=h_DEbFaqqe0

СЕМ казва решението си за БНР

автор:Дума

visibility 108

БСП поиска: Без споразумения при тежки престъпления

автор:Дума

visibility 124

/ брой: 180

15 882 подписа за промени в НПК внесе БСП в парламента

автор:Юлия Кулинска

visibility 115

/ брой: 180

Гроздоберът подрани заради климатичните промени

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 180

3,1% е реалният икономически ръст през 2018 г.

автор:Дума

visibility 114

/ брой: 180

Банките ще отделят 0,5% от кредитите като буфер от октомври

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 180

Обсъждат международен консорциум за АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 180

Грета Тунберг говори пред Конгреса в САЩ

автор:Дума

visibility 98

Стачка на морския транспорт в Гърция

автор:Дума

visibility 105

Саудитска Арабия обвини Иран за атаката с дронове

автор:Дума

visibility 160

Датата

автор:Дума

visibility 96

/ брой: 180

Поети с белезници

автор:Лозан Такев

visibility 136

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ