Пътешествия
Български светини в Западните покрайнини
/ брой: 42
Както е известно, след подписването на унищожителния за България Ньойски договор, част от Западна България - Западните Покрайнини, са предадени на Сърбия. По-късно възниква държавата Югославия, която днес не съществува. Но Сърбия и Ньойският договор все още са налице. По-точно резултатите от договора. Днес Западните покрайнини са част от Източна Сърбия.
Мнозина от местните етнически българи живеят в Босилеград и Цариброд, а по-младите търсят спасение в България или други държави. Българското малцинство в Сърбия е съсредоточено основно в двете общини, в близост до българо-сръбската граница - Босилеград и Димитровград. То се ползва с всички политически права, които имат и останалите регистрирани малцинства в страната. Кметовете на Босилеград - Владимир Захариев, и на Димитровград - Небойша Иванов, са от български произход. На последните избори те са кандидати от различни политически партии. Захариев е на 61-во място в листата на Демократичната партия на Сърбия на бившия президент и премиер Воислав Кощуница, а Иванов на 43 място в Партията "Обединени региони на Сърбия" на Младжан Динкич, бивш вицепремиер и министър на финансите и икономиката в правителството на Борис Тадич.
Не е лесно да си български кмет в Сърбия. През 2009 години Небойша Иванов получи ефективна присъда за нанесена обида - бе нарекъл "сърбоманка" една от нашите сънароднички в Западните покрайнини. В крайна сметка Иванов бе помилван от президента Борис Тадич. Кметът на сръбския град Димитровград Небойшиа Иванов иска да възстанови името Цариброд, както се е наричал градът преди Балканските войни. Тогава районът административно се е водил към Трънска околия.
В района има около 40 манастира и църкви, като два от тях са най-известните - Погановския и Суковския манастир. Реставрира се паметник, посветен на Сръбско-българската война. На него също може да се гледа като на историческа забележителност, смята Иванов. Българският език и история се изучават няколко пъти седмично в местното училище. Но то не е национална българска гимназия като тази в Болград, Украйна. Гимназията е сръбска, издава сръбски дипломи, но е застъпено и изучаване на български език и история.
Около 70 на сто от завършилите средно образование в Цариброд отиват да учат в България: София и Благоевград. Около 30% продължават в сръбски или други университети. В Цариброд има български Културно-информационен център, който бе открит през 1997 година от тогавашния президент Петър Стоянов. Небойша Иванов е благодарен на всички, които помагат за развитието на региона, като например на директора на Националния исторически музей проф. д-р Божидар Димитров, чийто екип в края на 2014 година дари на КИЦ в Цариброд български книги и календари.
Суковският манастир
Суковският манастир "Успение Богородично" е стар български православен манастир в Западните покрайнини, понастоящем в Източна Сърбия. Днес манастирът е част от Нишката епархия, на 18 километра източно от Пирот, на десния бряг на река Ерма, непосредствено до едноименното село Суково.
Църквата е посветена на Успение Богородично и според вградениите строителни надписи е построена от майсторите Минчо и Гога, започната в 1857 г. и завършена в 1858 г. Тя е кръстокуполна, триконхална. Градежът е от сив камък, зидан на вар. В средата на покрива се издига малък купол с висок осемстенен тамбур. Църквата е изографисана в 1869 г. от Васил Попхристов от Самоков, за което свидетелства надписът при входа. Най-забележителна е фреската на Св. Богоридица - Утешителка, изобразена с ангелски крила. Източната стена на входа на храма е изписана със забележителната голяма сцена "Битката между доброто и злото."
Интересен е и притворът със сцени от Стария завет и рядко срещани мотиви. Големият иконостас е създаден през 1859 г. видно ктиторски надпис върху иконата на Богородица. Иконите са рисувани във възрожденски бароков стил, украсени с дърворезби. В манастира се съхраняват известните с целебната си сила чудотворни мощи на пастира Вельо, който сънува Св. Богородица, която му казва, че на това място трябва да бъде въздигнат манастир.
Манастирът е запазил някои ценни икони, по-големи и значими стари книги. Оцелял опис от 1912 г. показва, че колекцията е била доста богата. Според доклад на царибродския архиерейски наместник от януари 1942 г., по времето когато Западните покрайнини са върнати на България, манастирът се управлява от руския монах архимандрит Варнава и не притежава много имоти, но има хубава овощна градина от 30 декара и лозе. По това време, след 22 години сръбско управление манастирът изпада в затруднено икономическо състояние. Манастирската църква е обновена в 1947 година, а самата църквата е реконструирана цялостно през 1974 година. При реконструкцията са открити много находки, които днес са изнесени в Музея на Понишавието в Пирот.
Погановският манастир
Погановският манастир "Свети Йоан Богослов"
се намира на левия бряг на река Ерма, в околностите на село Поганово. Манастирът е част от Нишката епархия. Надпис на вътрешната стена над входа в църквата съобщава, че изписването е завършено през октомври 1499 година. От 1871 година манастирът е под ведомството на Българската екзархия. От 1878 до ноември 1920 г. той влиза в границите на България, след което по силата на позорния Ньойски мирен договор от 1919 г. е предаден на Сърбия и подчинен на Сръбската православна църква. От Погановския манастир произхожда една двустранна икона, дарена (според получетлив гръцки надпис върху нея) от "царица Елена и датирана към 1396 г. От едната страна са изобразени в цял ръст Света Богородица и Св. Йоан богослов, а на другата - Видението на пророк Йезекил или пък Чудото в Латомския манастир. През 1920 г. тази икона, иконостасът на църквата и други манастирски ценности са пренесени в България. В наше време Погановският манастир е мъжки. Той е домакин на участниците в Международен художествен семинар "Погановски манастир".
Погановското ждрело
Снимка: Любомир Монов
Църквата "Успение Богородично" на Суковския манастир, построена 1859 г.