28 Юли 2021сряда23:13 ч.

Актуално

Български автомобил - опит пореден

Досегашните проекти в този сектор претърпяха провал

/ брой: 139

автор:Евгени Гаврилов

visibility 934

България подписа меморандум с германската компания "Next eGO" за изграждането на завод за електромобили у нас. Инвестицията е за 140 милиона евро и ще разкрие 1000 нови работни места. Произвежданият в България автомобил ще е от градски тип, ще се зарежда от обикновен контакт от електрическата мрежа и ще може да измине 200 км с едно зареждане на батерията. Колите са алуминиеви, покрити със специална пластмаса. Най-скъпата част - софтуерът, ще се произвежда от българското подразделение на "Бош", а кабелите - от японската "Язаки" в Ямбол. Базовата цена на модела на е-автомобила, представен в София, ще бъде около 20 хиляди евро. Очакваният капацитет за производство е над 30 000 електроавтомобила годишно, а тестовото производство се очаква да започне през 2023 г. Проектът ще се реализира на част от площадката на завод "Балкан" АД в Ловеч, където в миналото са произвеждани едни от първите автомобили, велосипеди, мотоциклети и самолети в България. Иновативната инвестиция в завода ще се реализира на база принципите на Индустрия 4.0 за разработване, инженеринг, изпитване, производство, маркетинг, дистрибуция, сервиз и продажба на четириколесни електрически превозни средства. Това включва внедряване и използване на киберфизични системи, твърди служебният министър на икономиката Кирил Петков.

Добро място

Един от всепризнатите световни критерии за степента на икономическо развитие на дадена страна е дали тя произвежда автомобили. За последните десет години компаниите от автомобилната индустрия, които предпочетоха България като място за производство на различни компоненти за автомобили, доближиха 200. През годината преди пандемията тяхната продукция и продажби достигнаха стойност от над 3,5 милиарда лева. Секторът вече създава 5% от БВП на страната, а преди 7 години е бил 1%. В отрасъла са заети над 40 хиляди души, като тенденцията е да се наемат още работници. Това са само част от данните за бурното развитие на автомобилния сектор у нас. Прогнозите на създадения автомобилен клъстер показват, че в следващите 4-5 години броят на компаниите ще се удвои, достигайки около 300.
Въпреки чувствителното подобрение в представянето на сектора в България след 2000 г., Румъния и Сърбия са много по-добре от нашата страна. През последното десетилетие автомобилопроизводството се превърна във водещ фактор в сръбската промишленост, като след 2013 г. е основният двигател на сръбския износ. Износът на автомобили и други превозни средства формира близо 14% от общия износ на страната. Същото важи и за северната ни съседка, където в този сектор продължават да бъдат привличани сериозни чуждестранни инвестиции. Чуждите преки инвестиции в автомобилостроенето в Румъния приближават 4 милиарда евро. В Сърбия безспорен тласък на сектора даде "Фиат", инвестирайки над 940 милиона евро само за 4 години. Други водещи инвеститори са "Мишлен" (370 милиона евро) и "Роберт Бош" (71 милиона евро). Общите вложения в сектора са над 1,7 милиарда евро, а заетите в него - близо 27 хиляди.

Мнение

В България чуждестранните инвестиции в производството на различни превозни средства и части за тях към края на 2020 г. са около 350 милиона евро, което е едва 1,2% от общите чуждестранни инвестиции в страната. В регионален план България не може да се сравнява с Румъния, Словения и Сърбия, тъй като няма асемблиращи мощности. През 2012 г. китайската "Great Wall" заедно с "Литекс моторс" на Гриша Ганчев направи такъв завод край Ловеч с годишен капацитет за 50 хиляди броя, но той така и не бе достигнат. В началото на 2017 г. компанията спря производството и започна процедура по фалит.
Въпреки това напоследък се утвърди мнението, че България се очертава като най-силната дестинация за автомобилната индустрия. Дали това е точно така? Демографията и липсата на работна ръка, както и местната конкуренция, са основните заплахи пред инвеститорите. Чуждестранните компании добавят и проблеми като бюрокрация и лоша инфраструктура, които все още плашат някои от производителите. Никой вече не пропуска и некачествената образователна система. Не са малко и оплакванията от липсата на стратегия за насърчаване на растежа в автомобилната индустрия - било чрез данъчни облекчения или чрез субсидии, които да позволят на България да се изравни със своите конкуренти. Пресен е споменът за провала на страната ни в опитите да привлече "Фолксваген" за изграждането на нов завод за 1,4 милиарда евро. Автомобилният концерн първоначално избра Турция, но после се отказа и от тази възможност.

Геополитика

Тук трябва да добавим и влошаващите се геополитически условия. България е сравнително близо до най-конфликтните точки на света, а това не се нрави на крупните инвеститори в автомобилостроенето. Те отчитат, че сме прекалено малък пазар с ниска покупателна способност. Над 95% от тази продукция отиват за износ, което подобрява драстично търговския баланс на държавата. Инвестиция за 1 милиард евро може да прави оборот за 10 милиарда. Доказателство е заводът на "Дачия" в Румъния, който за 10 години стана най-голямото предприятие на Балканите и прави оборот 10 милиарда евро.
Автомобилната индустрия, за разлика от много други, е с много добавена стойност. За създаването на един автомобил се изисква сериозен инженерен ресурс, металообработка, кожарска индустрия, производство на метални, пластмасови и карбонови елементи, производство на литиево-йонни батерии, софтуерни решения и др. Ако едно общество е способно да произвежда автомобили, на практика може да произвежда всичко друго, включително самолети и космически апарати. Сега сме свидетели на поредния опит у нас да се стигне до производството на цялостен автомобил, този път задвижван с електричество. Колко ще успее той, само времето ще покаже.


Малко история

Опитите за производство на автомобили у нас започват през втората половина на 60-те години на миналия век с "Булгаррено". Това е първият сериен автомобил, произведен у нас - в Пловдив. Той стана реалност в резултат от договорните отношения между нашата външнотърговска централа "България-Етиопия" - "Булет", и френската компания "Рено". От него са произведени около 2 хиляди автомобила, но ненадейно монтажът спира. Версиите са различни. Една от тях е недоволството на Съветския съюз от появата на тази стока в България, той иска да лансира на пазара новата си марка "Жигули". Втората е, че България не спазва ангажимента колите да не се изнасят в трети страни.
Не само коли за всекидневието са се произвеждали в България. През 1966 г. основателят на френския производител на спортни автомобили "Alpine" ("Алпин") Жан Ределе пристига в София. Той се среща с представители на "Булет", които имат интерес към производството на спортни автомобили. Първите бройки "Булгаралпин" виждат бял свят в началото на 1967 г. Липсва информация за точния брой произведени спортни коли. Според някои данни те са били само 60. Според други бройката е достигнала 120, като 70 са били предназначени за родния пазар, а 50 - за износ. В България возилата през 60-те години са стрували 8200 лева.
През 60-те години, които могат да бъдат приети за златния период на българското автомобилостроене, за първи път и в Ловеч се произвеждат коли. Те носят името "Пирин ФИАТ". От поточната линия излизат близо 760 коли от различни модели. Те са резултат от договора между ДСО "Балканкар" и италианския автомобилен гигант. Торинската фирма трябвало да получава заплащането си под формата на стоки от листата на износните централи на България. През 1971 г. договорът между България и Италия изтича и не е подновен.
Ако има автомобил, чиято съдба съвпада с най-новата история на страната, това е "Москвич". От 1966 до 1990 г. в Ловеч са сглобени близо 305 хиляди модификации на руската марка - "Москвич 408", "Москвич 408И", "Москвич 412", "Москвич 2141 Алеко".
На 4 ноември 1966 г. от монтажната линия на завода слиза първият "Москвич 408". Производството продължава през следващите близо 25 години до настъпването на промените. В началото на 90-те години бе направен неуспешен опит британската група "Ровър" да започне да произвежда коли във Варна. Заводът бе открит официално на 8 септември 1995 г. от президента Желю Желев, но българо-британската кола не успява. Тя е победена от настъпващата "Шкода Фелиция". Допълнителен "пирон в ковчега" на инициативата добавят слабостите в маркетинговата стратегия и неконкурентната по различни причини цена. Заводът е затворен през април 1996 г. Последният опит за производство на автомобили у нас бе край ловешкото село Баховица. Там през 2012 г. бе открит заводът на "Литекс моторс". В него бе предвидено да се сглобяват автомобили от китайската марка "Great Wall", което така и не стана.

Банките вдигат таксите за искане на кредит

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 144

"Еврохолд" приключи сделката за ЧЕЗ

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 144

Поскъпват чадърите по претъпканите плажове

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 144

"Бyлгapтpaнcгaз" ce paзплaщa пpeдcpoчнo за "Бaлкански поток"

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 144

"Мини Шенген" става икономически съюз

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 144

Байдън предупреди за война заради хакерски атаки

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 144

Напрежение между палестинци и Израел

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 144

В САЩ ваксинират държавните служители

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 144

Приземяване

автор:Ралица Николова

visibility 44

/ брой: 144

Зараза от незнание или от нежелание?

автор:Аида Паникян

visibility 105

/ брой: 144

Минаха години...

автор:Лозан Такев

visibility 105

/ брой: 144

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ