Българската следа в случая "Титаник"

  Дойчо БОЯДЖИЕВ е роден през 1941 г. в с. Гумощник, Троянско. Живописец и график, автор на  седем самостоятелни изложби. Негови картини са собственост на градски галерии и  частни лица,  както в България, така и в Чехия, Германия, Англия, Швеция, Швейцария, Белгия, Люксембург, Турция, Египет, Кипър, Австралия, Нова Зеландия и САЩ. Автор на сборника с разкази "Синята безкрайност", "Градината с авлигите" - литературни миниатюри и "Мехурчета от извора'- автентичен хумор. Живее и твори в Габрово.
 

В своята най-нова книга "По-близо до тебе, Господи. "Титаник" и българите" Дойчо Бояджиев не се е поддал на модата да се хвърлят евтини кьорфишеци и сензации, да се каканижат пикантни измислици и пошли халтурщини. Не се е подвел от популярната напоследък литературна ширпотреба, която ни залива отвред с разните му хот-дог четива и словесни сурогати. Познавам автора повече като художник - с неговaта колоритна живопис, асоциативни колажи и изразителни графики. Сега го откривам и като публицист-документалист, който не се е изкушил от "благодатната тема", само и само за да приглася на избуялата напоследък попкултура и снобски подражателства.
  Дойчо Бояджиев е провокиран за написването на книгата си за "Титаник" от своята родова памет. Дядо му по майчина линия е сред онези колибари от Троянския край, поели в началото на миналия век през океана, за да дирят своя късмет в Америка. Ходил два пъти дотам, скитал из долината на Мисури и ледената пустош на Аляска, търсил си щастието, но се върнал обратно в България. Самият Дойчо пък е от троянското селце Гумощник, прочуло се със своите осмина пасажери от "Титаник", останали завинаги в бездната на океана, с единствения монумент у нас - в памет на тяхната трагедия.  Всичко това го е мотивирало десетилетия наред да "дълбае в темата" - да трупа материали и вещи, свидетелства, документи, доказателства, за да напише своята необикновена книга за трагично потъналия лайнер.
 Необикновена, защото, описвайки драмата на "Титаник", Дойчо Бояджиев не само търси "българската следа" в нея, но прави и дисекция на случая от екзистенциална и философска гледна точка. Внася свои корекции върху факти и събития, обстоятелства, фатални съвпадения и пр. Авторът тръгва от... историята на въпроса. Маркира българското гурбетчийство отвъд Океана в началото на миналия век. Прави социални анализи и догадки, сравнения около тогавашното "изтичане" на Европа към Новия свят.

И нещо твърде важно - поднася на читателите "свой прочит" на случая "Титаник". Върху основата на "пресятата" от него огромна информация от издания, книги, енциклопедични справочници и медии писателят нищи от игла до конец причините и обстоятелствата около драмата на 'Титаник".

  Капитанът на "Титаник" Едуард Смит,  реагирал адекватно до последния момент на трагичното произшествие.

Започва от раждането на "непотопяемия" кораб. Разказва интригуващо и интересно- включително до педантични подробности, свързани с конструкцията на внушителния лайнер и неговите "екстри", кулисите около пускането му на вода;  шеметния воаяж от пристанището Саутхямптън до момента на зловещия сблъсък с айсберга в акваторията на канадския остров Нюфаундленд. Покрай този разказ читателят се запознава поименно с екипажа на кораба - от капитан Едуард Смит едва ли не до последния моряк. Описана по минути и секунди фаталната нощ между 14 и 15 април 1912 г., когато поради фаталното разминаване от 37 секунди "Титаник" се отправя към дълбините на океана. Една от версиите за ужасяващия апокалипсис е, че екипажът не е корегирал своевременно маршрута на кораба по на юг. Какво е катастрофата на "Титаник" - грешка на екипажа, загадка, мистика, проклятие или случайност? Дойчо Бояджиев анализира 24 възможни хипотези за трагедията, като стига до извода, че може би тя е по-скоро плод на "опиянението на мига", отколкото на някаква лична грешка. Противно на  общоприетото твърдение, че основната "заслуга" за трагедията е на капитан Едуард Смит, авторът смята, че той е действал най-адекватно от първия до последния момент. 
Като анализира всички известни досега данни, списъци и справки за броя на загиналите на ДТитаникФ Д.Бояджиев доказва, че от потъналите над 1000 пасажири 45 са българи. Той прилага и "финализиран" списък с биографични данни на всички удавени българи, като го съпоставя с официалната листа, според която те са между 30 и 35 души.
Не е подминат и "резонансът" на събитието . След като намиращият се на местопроизшествието кораб "Карпатия" прибира корабокрушенците и събира труповете на удавените, настъпва моментът на развръзката- на медийните сензации и различните измислици и спекулации, на мита и легендата "Титаник", която тревожи въображението и смущава духа ни до ден днешен.
В никакъв случай обаче Дойчо Бояджиев не е безстрастен регистратор на цифри и факти. Подобно на своя земляк Иван Хаджийски той анализира цифрите и фактите, свързани с драмата на "Титаник"; прави социален разрез на явленията и процесите; търси отговор на изконните въпроси, свързани с живота и смъртта, с предопределението на човешкото битие, с ролята на времето и случайността... Все въпроси, които и досега остават без отговор.

•  "Титаник" е бил построен от 1500 ирландски работници и специалисти.
•    Корпусът на кораба е изглеждал като 11-етажна сграда с дължина от 270 метра.
•    Бордовете на лайнера са имали над 2 000 илюминатора.
•    Двигателите са били високи колкото четириетажна сграда.
•    Централната му котва е тежала 14.5 тона, а двете странични - по 7 тона.
•    Корабът е бил обшит със стоманени листи с дебелина от 2.5 см., скрепени от 3 000 000 нита.
•    За пускането му на вода по дървения улей на корабния док са изполвани над 20 тона мазнина: лой, грес, сапун и масла.
•    "Титаник" е бил проектиран да превозва 3 300 души.
•    По време на фаталния рейс броят на пасажерите е бил около 2 300.
•    За осветление на палубите и салоните са използвани над 2 000 електрически лампи.
•    На кораба е имало злато и други скъпоценни вещи на обща стойност над 10 милиарда  долара.