Българската песен заплени Куба и Еквадор

Весела Василева

Академичният хор "Ангел Манолов" участва в X международен хоров фестивал на университетските хорове "Университас Кантат 2011" в Познан - Полша. Сред многобройните участници там е и хор от Еквадор. Диригентът му е впечатлен от изпълнението на българския хор и отправя към диригентката му Дарена Попова сърдечна покана да посети тяхната екзотична държава заедно със своя състав. Към онзи момент поканата изглежда като неосъществима мечта.
Две години по-късно академичният хор отбелязва своя юбилей - 80 г. от основаването му и 30 години творческа дейност на неговата  диригентка Дарена Попова. На този гала концерт за изненада на публиката е обявено, че в края на юни съставът ще замине на турне в Еквадор. И това не е всичко! На път за екзотичната латиноамериканска държава хорът ще мине и през Куба, където ще изнесе концерт по покана на извънредния и пълномощен посланик на Република Куба в България Тересита Капоте Камачо - почетен гост в залата.
И това обявление стана действителност!
На 21 юли, след близо 12-часов полет в небето, хористите кацат на летището в Хавана, където ги посреща помощник-консулът, а на следващия ден те изнасят съвместен концерт с най-добрия кубински хор "Камара Профундис", с диригент Ладис Мартиату, в най-старата базилика в Хавана, Куба, "Санта Паула", построена през 1732 г. На концерта присъства и министърът на културата в Куба, който, възхитен от изпълнението и от тяхната музика, им отправя покана за участие в предстоящия през 2014 г. хоров фестивал в Хавана. Краткото време, прекарано от хористите в града, е изпълнено и с посещения до къщата на Хемингуей, хотел "Насионал де Куба" и други много интересни обекти в столицата, включително представление на една от най-известните кабаретни трупи в Куба.
На 23-ти рано сутринта хористите се отправят към следващия връх - осигуреното от Тересита Капоте участие в Деветия международен хоров фестивал, който ще се проведе в Кито. И те стават първият български хор, изнасял концерт в Еквадор. Там са посрещнати от еквадорския диригент, отправил им поканата преди близо 2 години - Фернандо Гил Естрада, който също така е и организатор на фестивала в Гуаякил - това е втората дестинация на хора. За хористите от академичния хор се грижат също и певци от хора на местния католически университет, които неотлъчно придружават групата, изпълнявайки ролята на гидове. В IX международен хоров фестивал, провел се от 23 до 28 юли, участват 27 хорови състава от различни латиноамерикански държави - Мексико, Колумбия, Аржентина, Венецуела, Еквадор. Но българският хор е единственият представител на Европа. Концертната им програма, изпъстрена с песни от именити български автори, грабва еквадорската публика. Оказва се, че дори тамошните музикални специалисти не познават българската ортодоксална и фолклорна музика. За това говори огромният интерес, проявен от композитори и диригенти, които след всеки концерт обграждат диригентката на българския хор Дарена Попова с молби да ги снабди с ноти на тази непозната досега за тях, но прекрасна музика. А диригентът, поканил хора в Еквадор - Фернандо Гил Естрада, нерядко е чуван да си тананика мелодията на песента, изпълнявана от българския хор - "Ерген Деда" на Петър Льондев, за която по-късно казва, че е любимата му песен.
Освен участието на българския хор във фестивала, той участва и съвместно с други хорове в три концерта, проведени в Кито, и изнася два самостоятелни. Всички печатни издания, радио и телевизия отбелязват с възхищение и уважение участието и постиженията на българската хорова формация.
Въпреки натоварената програма са предвидени и осъществени редица мероприятия за запознаване със забележителностите на града - по оценката на хористите "Един невероятно красив град!" Старата част е запазила своята древна красота, а вечерно време посетителите могат да се насладят на еквадорската музика "на живо". Едно от най-паметните места в стария град е невероятната "Златна катедрала", построена през 1605 г. в бароков стил, чийто интериор е изцяло от злато. Не ги плаши и височината на връх Пичинча - 5800 м, и те се изкачват дотам. Наистина лифтът стига само до 4100 м, но някои от хористите продължават да се качват пеша по пътека до височина 4900 м. Те са възнаградени за този свой труд, тъй като оттам като на длан се вижда целият град Кито. Неуморните в песента покоряват висините не само в песните, но и в планините! Съставът отива и до Митад дел Мундо, или в превод "Градчето в центъра на света" - мъничко градче, построено на мястото, където минава линията на екватора, до вулкана "Котопакси" и до вулканичното езеро Сан Пабло, което е в основата на вулкана Имамура. Оттам гледката е невероятна! Организаторите ги завеждат и до град Отавало, където неделята е пазарен ден и може да се видят всички индианци, облечени в техните красиви носии. Не ще забравят никога и посещението си в зоологическата градина на Кито, ослепителна със своите животни и характерна растителност от джунглата.
Развлеченията свършват, защото ги очаква участие в следващия фестивал - 35-ият международен хоров фестивал в Гуаякил, който се провежда от 29 юли до 3 август. На 29 юли в 5 ч. сутринта тръгват към града с автобуса на тамошния университет, но по пътя не пропускат да посетят вулкана Котопакси. Във фестивала взимат участие 13 хорови състава от континента: Аржентина, Чили, Венецуела, Мексико, Колумбия, Пуерто Рико, Еквадор, и само един от европейска държава - България. Между поканените състави са и приятелите на нашите хористи - хорът към католическия университет на Кито. По време на фестивала всяка вечер в аулата на местния университет има по един голям концерт, в който взимат участие два или три хорови състава. В допълнение всеки хор има по два самостоятелни концерта. Нашият - българският, провежда своите концерти в музея "Исая Нахим" на института по икономика, а другия - в Милагро. Но вечерният гала концерт за закриване на фестивала, в който взимат участие всичките 14 хорови състава, се провежда в голямата зала на държавния театър в Гуаякил. При нашия концерт за публиката има подготвена изненада. Задължително по програма имат участие два състава, в случая това са Академичният хор "Ангел Манолов" и не друг, а техните приятели от Кито. Между двата хора вече се е изградило  приятелство и се ражда идеята за съвместно изпълнение на песен. Омагьосани от красотата на българската музика, студентите от католическия университет в Кито вече са понаучили популярната българска шопска песен "Ой шопе, шопе", а българският хор набързо заучава известната дори в България на всички песен-шлагер "Бесаме Мучо". И така за финал на концерта двата хора заедно се изправят на сцената и пеят общо тези песни, правейки това, което правят най-добре - забавляват се с песен на уста. Те вдигат публиката в залата на крака. Еуфорията, обхванала публиката на концерта, не стихва. До ранна утрин певците от двата състава, включително и представители на другите участници, заедно се забавляват с песни и танци.
 Българските хористи не пропускат и в Гуаякил да посетят и разгледат красотите и забележителностите на града: Националния парк - просто една приказка, в който посетителите се разхождат с усещането, че сънуват; разходката с кораб по реката им се вижда кратка; но вечерното посещение на дискотеки и ресторанти с жива музика не им избягва. Хористите са изненадани, че обявеният за 1 август техен самостоятелен концерт в Милагро - градът на ананасите, всъщност е част от Университетския хоров фестивал, където те също жънат големи успехи.
И отново на път! На 4, 5 и 6 август са в град Салинас, където са настанени в сърцето на военноморската база - хотел, предвиден за висши офицери, в който не се допускат туристи. Каква чест за българските хористи! Престоят им там включва и самостоятелен концерт пред флота на Еквадор, за който посетителите казват, че българският хор и неговите песни ще останат завинаги в сърцата им, и искрено се надяват при следващото им посещение в Салинас пак да бъдат в тази база.
А след това групата се отправя към забележителностите на лов за спомени и впечатления. Посещават най-западната точка на Южна Америка, където в океана плуват морски лъвове, китове, огромни костенурки. На 8 август след 12 часа път с автобус и близо 18 часа със самолет хористите от хора "Ангел Манолов" и тяхната диригентка кацат на летище София. Дошъл е краят на едно невероятно пътешествие, изпълнено с много положителни емоции, а в сърцата им завинаги ще останат топлите спомени от мястото и хората, които са ги посрещнали там.