Няколко думи
Памет, а не забрава!
/ брой: 167
Да не забравяме Девети септември!
Времето върви, 81 години оттогава, но паметта е важна.
Светлият пример и саможертвата на антифашистите, изправили се срещу кафявата чума. Съпротивата на народа срещу фашистките управници.
Идеализмът на комунистите, повярвали в светлия идеал на едно справедливо и безкласово общество и посветили на сбъдването на този идеал живота си. Отказали се от личното добруване в името на идеята за общото благо.
Нека не забравяме.
Пребитите и измъчваните по полицейските участъци. Интернираните. Избитите без съд и присъда. Отрязаните партизански глави. Разстреляните заради вярата.
Нека не забравяме.
Ентусиазма на оцелелите. Вярата в идеала и надеждите. Всенародния подем в името на бъдещето. Бригадирското движение. Силата на народа. Гордостта от успехите.
Да помним, а не да забравяме.
Днес, когато се опитват да пренаписват историята. Когато ценностите са грозно преобърнати.
Днес, когато лъжат как у нас нямало фашизъм. Когато се опитват да оправдаят фашизма, докато у нас и в Европа той отново надига глава и иска своя реванш.
Днес, когато антифашистите са забравени, когато комунистите идеалисти са отречени.
Днес, когато охулват всичко, постигнато през 45 години социалистически възход.
Днес, когато отново живеем във време на класово разделение и несправедлив живот. Днес, когато отново има два свята - на бедните и богатите, на трудовия народ и капитала. Когато ни казват, че времето е друго. А то привидно е такова, но в същината си е същото - гнило, грозно, несправедливо и жестоко.
За какво тогава нашите предци отиваха на смърт? За какво се бореха? За какво вярваха в един по-добър живот за всички?
Затова нека да не мълчим удобно, да не се свиваме в еснафското си спокойствие, самодоволство и страх. Да не допускаме да промиват мозъците на младото поколение с омраза и забрава. Да не се отказваме от идеалите, да не предаваме паметта и борбата. Да продължаваме да се борим! Като нашите предци.
Забравата е пагубна, паметта задължава.