16 Октомври 2021събота08:48 ч.

Българска почит в Измаил

/ брой: 51

автор:Дана Русева

visibility 1815

За десети път т.г. пред паметника на Христо Ботев в двора на Педагогическия институт в град Измаил, Одеска област, Украйна, ще бъдат поднесени венци от българска делегация по повод Националния празник на България - 3 март. Над тази инициатива, която според бесабарските българи в Измаил е вече традиция, "бди" авторът й - бизнесменът Михаил Стоев. Началото той си спомня така: "Когато започнахме да изграждаме бизнесцентър на "Екострой" - Добрич, в Измаил, видях, че паметникът на Ботев има нужда от ремонт. Направихме го и след това сложихме първия венец. Така тръгна традицията. Радвам се, че тя обединява все повече българи, а и дава допълнително самочувствие на бесарабските българи." Тази година на 3 март в 11 ч. българската делегация ще положи венец пред паметника на Ботев. В нея ще участва и депутатът от БСП Петър Димитров. Предвидена е среща на делегацията с кмета на Измаил Андрей Абрамченко по негова инициатива.
Стоев е подготвил за бесарабските българи книжка - джобен формат, със стихотворения от Иван Вазов и Христо Ботев, озаглавена "Българска памет". Преди това беше отпечатал книжка с български пословици и поговорки. "Идеята ми е всяка година да дарявям книжки, които да поддържат българското самосъзнание. Избрал съм джобния формат, защото е удобен", казва той.
"За нас всеки ден е Трети март", обобщава Иван Степанович, председател на българското културно-просветно дружество "Света София" или  както го наричат в Измаил - българската община. Тя и други организации организират голям концерт по повод З март в Дома на културата. По традиция концертите са повече от три часа и в тях участват самодейни състави на бесарабските българи от Измаил и района.
Ще бъде представена и книгата "Преселение на българи в Бесарабия 1765-1878 г.", написана по настояване на бесарабските българи там.
"Преди две години обещах на бесарабските българи от Измаил и района, че ще напиша книга за преселенията на българите. Когато се захванах за работа, установих колко мащабно е било това начинание. При изследователската работа установих, че българи започват да се преселват първоначално в Австро-Унгарската империя. Когато започват там размириците, се насочват към Молдова, Влашкото княжество, под чието владичество е била Бесарабия, или т.нар. Български онгъл на кан Аспарух. Първото сериозно преселение на българите в Бесарабия започва през 1765 г. Второто е през 1795-1796 г., когато Русия води една от първите големи войни с Турската империя. Тогава на практика се е състояло първото цялостно освобождение на България от робството. Но съгласно Кайнарджанския мирен договор България остава в рамките на Отоманската империя. Следващото голямо преселение е през периода 1810-1812 г., когато се води следващата голяма война между двете империи. 30 000 български семейства се преселват във Влахия, Молдова и Бесарабия. Като се има предвид, че най-малкото семейство е било минимум от петима души, може да получим представа колко българи са се преселили. Другото голямо преселение е по време на Руско-турската война от 1828-1830 г. При тази война е второто реално освобождение на България. Въпреки Одринския договор България пак остава под робство, а Румъния и Влахия получават автономия в рамките на Турската империя. По време на Кримската война между Русия и Турция отново 30 000 семейства товарят каруците и тръгват към Бесарабия. Има и незначителни преселения след Руско-турската освободителна война и през периода 1912-1913 г. Според декрет от времето на Екатерина Велика на преселилите се българи се давали следните права: да не плащат данъци в продължение на 10 години, да не служат в руската армия, да не бъдат смесвани с други преселци. Българските колонии трябвало да изпълняват стопански задачи.
Изследвал съм около 40 български села в днешната Одеска област и частично някои села от Запорожка област", разказва авторът й Георги Казанджиев.
Селата в Измаилски район, Одеска област, имат същите имена като българските, откъдето хората са тръгнали. Затова в специален указател в книгата Казанджиев е включил телефонни и пощенски кодове и номерата на кметовете, като идеята му е да се направи връзка между тях.
100 фотоса, правени за преселението от Николай Державин, дарява и собственикът на добричкото издателство "Матадор" Атанас Стоянов.

 

София монтира слънчеви панели върху общински сгради

автор:Дума

visibility 234

Мечка тормози село в Ардино

автор:Дума

visibility 213

БСП проведе среща с Национален синдикат "Защита"

автор:Дума

visibility 260

България изпрати Плана за възстановяване в Брюксел

автор:Дума

visibility 267

Стефан Янев иска плавен преход към зелена енергия

автор:Дума

visibility 266

„Булгаргаз“ увери, че няма да има недостиг на газ

автор:Дума

visibility 292

Столичното парно е заплашено от спиране на газа

автор:Деси Велева

visibility 502

/ брой: 198

Токът ще удари шоково цените на колбасите

автор:Дума

visibility 307

/ брой: 198

Във Франция тестовете на неваксинирани ще се плащат

автор:Дума

visibility 195

Полша иска промяна в основния договор на ЕС

автор:Дума

visibility 633

/ брой: 198

Путин: САЩ сами подкопават долара

автор:Дума

visibility 682

/ брой: 198

Тирана одобри свободната търговия със Сърбия и РСМ

автор:Дума

visibility 479

/ брой: 198

Теле под вола

автор:Валентин Георгиев

visibility 711

/ брой: 198

След тока и парното бензинът ще ни довърши

автор:Евгени Гаврилов

visibility 714

/ брой: 198

Ще закриваме ли училището?

автор:Деси Велева

visibility 705

/ брой: 198

"Греховната" Русия

автор:Юри Михалков

visibility 484

/ брой: 198

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ