България винаги ме е очаровала

Георги Митов-ГеМи

Публиката на Европейския музикален фестивал ще се потопи на 18 май в страстните ритми на аржентинското танго, както ДУМА писа. На сцената в зала "България" цигуларят Светлин Русев отново ще излезе с ансамбъл "Тангисимо" и уругвайския певец Хосе Луис Барето. Шест години след концерта си в София те отново ще са заедно на столичната сцена. По този повод Хосе Луис Барето даде интервю пред радио Алма Матер-Класик ФМ, което колегите ни предоставиха за публикуване в ДУМА.

- Какво си спомняте от последното ви посещение в България?
- Познавам от много години вашата страна. България винаги ме е очаровала. Колкото пъти пътувам до страната ви, всеки път забелязвам една променяща се държава. Тя не може да бъде подмината от процеса на глобализацията. В България открих прекрасни места, предимно по Черноморието, но съм посещавал и други градове - Русе, Варна и неколкократно София. Обожавам София, но не защото е столица, а защото е изпълнена с много живот. Този град е изключително интересен и предпочитам да се разхождам в него, което ми доставя огромно удоволствие.
- Как оценявате публиката ни?
- Гениална е. Публиката е отлична. Тя трепти, вибрира. Бих я сравнил с усещането, когато слушам например впечатляващите български хорови състави. В публиката ви има нещо латиноамериканско. Това са хора, които чувстват и усещат, без да се налага да се замислят дълго време над тези емоции. Аз нямам никакви пречки да общувам с нея.
- В този смисъл тангото се превръща в мост между аржентинската и българската култура...
- Да, при това не само защото е танго. Музиката е универсалният мост между народите. От малък пея и съм израснал на сцената. Световния си дебют направих през 1987 г., когато отпътувах от Аржентина. Забелязах, че навсякъде музиката доминира. Тя е езикът, на който споделяме всичко. В случая говоря за тангото, което смятам за истински властно и мощно заради неговата чувственост. Така че тангото има собствена власт, но над него стои като цяло музиката.
- Как се роди името "Тангисимо"?
- "Тангисимо" се роди съвсем естествено, когато с китариста Людовик Мишел създадохме самия състав. Дълго мислихме около името. В него искахме задължително да присъства думата "танго". В началото смятахме, че не е нужно да поставяме суперлативи и можехме да подходим скромно. Един ден обаче решихме, че тази идея не е добра и затова стигнахме до името "Тангисимо". То ни позволява да изпълняваме танга от различни епохи. Така че "Тангисимо" обединява тангото не само в хронологично, но и в музикално отношение. Мисля, че точно това име ни позволява всичко.
- Как привлякохте цигуларя Светлин Русев към вашия ансамбъл?
- Чрез приятелството. Светлин винаги е обичал да свири с "Тангисимо". Той е в състава ни от доста дълго време. Неговата кариера е изключително успешна, календарът му е запълнен с различни изяви и имаме удоволствието да работи с нас, когато наистина е свободен. Но винаги, когато открие пролука сред своите дати с ангажименти, той ни информира и пристига. Тъй като Светлин е българин, на него тази музика му говори повече, приляга му добре. Неговите интереси не се състоят само в класическия репертоар, а и в по-популярните мотиви, като се има предвид, че класическо и популярно не са напълно несъвместими. Докато свири, той изпитва удоволствието, което и ние изпитваме, когато сме заедно с него на сцената. Затова бихме желали да свири по-често с нас. От неговите интерпретации съм чувал и български творби, които не са толкова далеч от духа на тангото. Стилът, разбира се, е различен. Все пак Светлин е класически музикант, подвластен на различни музикални стилове, с които не среща затруднения. Именно това го отличава като голям музикант.
- Наближава датата на концерта ви в София - 18 май. Въпреки че публиката познава вашия стил, с какво ще я изненадате?
- Не, това няма да издам сега. Все едно да отпечатам нова книга и да ви разкажа нейния край. Със сигурност ще има изненада и нека публиката се подготви за нея. Засега друго няма да разкривам.
- За какво разказват тангата, които ще изпълните в България?
- Всички универсални и силни по своята същност теми - любовта, страстта, но също меланхолията, живота и смъртта. Ще пея за всички силни усещания. Например, ще изпълня песен на Карлос Гардел, която по невероятен начин описва любовта. Предвидил съм и една тъжна тема на Астор Пиацола, посветена на кончината на неговия баща, която бих определил като спомен за бащата. Лудостта също присъства в "Балада за един луд" - танго, което Пиацола създава през 1969 г. Предателството е част от класическите танга на Катуло Кастийо, които ще прозвучат. Репертоарът е изключително богат.
- Какъв е езикът на тангото - лунфардо, арабалеро?
- Всичко зависи. Обикновено не всичко е на лунфардо - има само няколко думи. Ако надникнете в модерното звучене, като това на Пиацола или на Орасио Ферер, текстовете са с повече думи на лунфардо, включително и измислени думи от поета Ферер. Бих казал, че винаги има думи на лунфардо.
- Тангото се свири. Тангото се танцува. Кои обаче са особеностите при пеенето на танго? Как се постига драматизмът, меланхолията и заедно с тях страстта и горещата емоция, характерни за тангото?
- Музикалната основа е една и съща - танго със своя специфичен размер 2/4. Този синкопиран ритъм се поема от инструменталните оркестри, танцовите двойки, както и от певеца на сцената. Пеенето носи в себе си хармонията и ритъма на тангото и изпълнителят е задължен да ги представи добре. От всичко това се получава "микс", който трябва да бъде поднесен на публиката. При всички случаи тангото е интимна, дълбока, градска музика, която всеки човек би могъл да съпреживее. Тя е доста отдалечена от това, което някои наричат днес "популярна музика".
- Необходима ли е специална подготовка на гласа, преди да бъде изпълнено едно танго?
- За да ви отговоря, ще ви кажа, че има едно нещо, което бих нарекъл "почерк". Този "почерк" например е едно малко движение на ръката на даден музикант. Когато един пианист иска да изпълни музиката на Шопен, той трябва да усвои своето "рубато". Не може да се свири Шопен така, както се изпълнява Бах или Моцарт - това е стил! В тангото имате синкопиран ритъм и съответно - свободата да пеете. Изпълнителят не може непрестанно да пее винаги спрямо темпото. Моментите, които изискват стриктно следване на музикалния текст се редуват с моменти на пълна свобода. Всичко зависи от това, което желаете да внушите чрез песента. Културата придава стила на тангото. Ако някой се учи да пее танго и бъде задължен да направи даден ефект, ще се получи нещо фалшиво като резултат. Певецът трябва да усеща. Именно чувството е ключът към правилното изпълнение на тангото.
- Според вас добрият певец на танго трябва ли да бъде и добър актьор?
- Аз предпочитам актьорската игра на сцена, тъй като иначе би изглеждало сякаш слушате звукозапис у дома. Ако влезете в театралния или музикалния салон и видите даден артист, очаквате той да се вживее в образа си. Актьорското майсторство при изпълнение на танго е фундаментално. В противен случай е по-добре да се приберете у дома и да си пуснете диска на уредбата.
- За това е нужен талант...
- Да, абсолютно вярно.
- Какъв съвет бихте дали на онези, които сега започват да пеят танго?
- Да изучават тангото и да го пеят от сърце. Трудно е да се дават съвети. Според мен обаче всяка произнесена дума, всяка изпълнена нота трябва да носи смисъл. Това бих казал на онези, които сега започват да пеят танго. Слушайте и другите певци на танго. Впоследствие ще преоткриете собствения си почерк като артист.