България в новата студена война

Студената война не е двустранна; не е и локална - тя винаги е световна и обхваща цялото човечество, води се върху цялата планета, като използва всичкия й материален и духовен ресурс. Защото е война за световно господство. Главните противници са двете най-могъщи и влиятелни цивилизации в момента. Студената война разделя света, но и го обединява, превръща го в политическо цяло, натоварено да разреши глобален социално-политически, икономически и нравствен проблем, въплътен и изразен от двете воюващи части на цялото. Никой народ и никоя страна не може да смята, че е неутрална и не участва под каквато и да е форма във "военните" действия. Коварството и неизбежността на студената война е в нейния глобален и глобализиращ характер, в неумолимата й власт над цялото човечество. Тя не допуска илюзията, че са възможни и допустими неутралитети или изчаквания. Затова мобилизира не само държавите с техните политически ръководства и основни институции на властта, но и народите, обществата и отделните хора.
У нас за студената война се говори твърде малко, ако изобщо се говори. И почти винаги тя се възприема като нещо външно, далечно и чуждо за нас.

Ние само гледаме отстрани

без дори да коментираме. Не бих казал, че общественото съзнание прави това, защото българските проблеми са толкова много и не му остава време и енергия да ги обозре, опише и анализира, камо ли да се занимава с нещо, което засяга преди всичко великите държави. По-скоро тук отново се сблъскваме с дълго подготвяна апатия в обществото, за да може властта по-лесно да върши своите дела зад гърба му.
Когато студената война се разглежда като "чужда", по-убедително звучат аргументите, че външната ни политика е проевропейска, но не и антируска, и така се успокоява русофилски настроеният български народ. Практически обаче българската държава пряко участва в студената война срещу Русия и православно-славянската цивилизация. Самият факт, че се окачествява политиката ти спрямо Русия като "прагматична", вече е отчуждение и оправдание за много случаи на действия срещу нея - да си спомним само одобрението на санкциите и оценката на събитията в Украйна. Парадоксално е, но така ние воюваме срещу себе си и срещу цивилизацията, към която принадлежим по кръв, дух и вяра. 
Това е видно не само по доминиращия тон в българските средства за информация, но преди всичко по риториката на дипломацията и управниците. Те също полагат усилия да ни убедят, че сега големият сблъсък на цивилизации и култури е между исляма и Европа. Натам ни насочват дори и онези политически образования, определящи се като националистични и патриотични. Подчертавам факта, който ни поставя в особено положение както спрямо "големия свят" и "голямата политика", така и спрямо самите нас, нашата история и традиции. И трябва ли да напомням, че то ще породи последствия, каквито историята вече ни е поднасяла.
Студената война или предхожда, или идва след приключването на "горещата война". Това я прави особено важна и определяща положението и политиката на ангажираната в нея държава. Днес, въпреки наличието на ядрено оръжие, нямаме основание да смятаме, че изострянето на противостоянието между Русия, от една страна, и САЩ и ЕС, от друга, не е прелюдия към радикални събития, в които употребата на оръжие не е невъзможна.

Светът е на прага на революционни изменения

той навлиза в нов етап на своето технологично развитие, в което ще се очертае ново разположение на икономическите субекти и ще се определи новият лидер в глобалното управление. Разрушаването на статуквото винаги е съпроводено с огромно напрежение, в което едновременно се акумулират и освобождават скрити сили, чиято посока на действие и степен на разрушение са трудно изчислими. Неслучайно вече се твърди, че "в близките тридесет години ситуацията на планетата ще стане значително по-взривоопасна, а количеството на зоните на конфликти и локални войни само ще нараства" (според доклад на Центъра за разработка на концепции и доктрини при Министерството на отбраната на Великобритания), или че "в днешния свят вече не може да се прокарва граница между войната и мира и в този смисъл понятията "гореща" и "студена" война са изгубили смисъл. Светът във все по-голяма степен е перманентно в ситуация на непрекъснато, но в значителна мяра скрито, насилие" (според Мартин ван Кревелд, цитатите са от доклад на Изборския клуб).
Малка държава като нашата не може да остане неутрална в каквато и да било война. Още повече пък да се надява на свободен избор при присъединяването си към един или друг блок или съюз. Нейните зависимости са безспорни и неотменими; без тях съществуването й би било почти невъзможно. Особено ако като България е лишена от суровини и с лоша инфраструктура, бедна и изостанала икономически, слаба и беззащитна във военно отношение. Някой трябва да я пази и да й помага военно, политически и икономически, да й предоставя технологии и пазари. Срещу всичко това тя е длъжна да бъде благодарна и лоялна, като подкрепя и съдейства на своите покровители. Унизително е, но такава е съдбата на малките народи и държави и трябва да се примирим и смирим с нея. Но това не бива да прикрива и оправдава

сервилността на управниците

тяхната продажност и глупост. Вече имаме опита от две световни войни, в които бедността и слабостта ни караха да се прикрепяме уж към по-силните, без да допуснем, че историята върви в друга посока и няма да ни оправдае, че избираме победените. В тези войни не само не постигнахме целите си и не задоволихме интересите си, но поругахме собственото си достойнство и националната си чест, като тръгнахме да воюваме срещу братята си славяни, срещу цивилизацията, към която принадлежим. 
Реалностите не са само това, което се вижда, но и онова, което съдържа историята и традицията, знанията за себе си, за произхода и принадлежността към цялото, от което сме произлезли и което никога не можем да напуснем. Понеже то не е икономически интерес или въпрос на политическо решение. Когато знаем и помним това, предопределеният и неизбежен избор се превръща в свободен. А само когато изборът е свободен, той може да бъде правилен.
Новата студена война отново ни поставя в лагера на онези, от които сме зависими и на които се подчиняваме. И този път държавата ни смята, че това е верен цивилизационен избор, чрез който ще си осигурим толкова желаното изобилие на материални блага. Отсега е ясно, че изхождайки от тези аргументи, се обричаме на нова историческа грешка, която ще ни струва нови беди и страдания. И не само физически, но и нравствени, културни, духовни.
Българският политически и геополитически избор почти винаги е бил погрешен, защото решението за него предвижда непосредствени и твърде конюнктурни придобивки. Този "прагматичен подход" и в новата студена война не държи сметка за безперспективността на цивилизацията, към която сме се присламчили и на която се кълнем постоянно във вярност и преданост. Ние се отричаме от себе си, за да заслужим подаяние. Заради подаянието поругаваме изконните си нравствени и културни ценности

отричаме се от собствената си история

вяра и родства по кръв и дух. Ужасна е готовността ни да погубим държавата си и нейната независимост и суверенитет заради глобализация по американски образец. Отново се отказваме от справедливостта и истината заради изпразнени от съдържание понятия като демокрация, толерантност, права на човека; заставаме на страната на егоизма и индивидуализма вместо да бъдем солидарни, свободни в избора и състрадателни; прехласваме се пред изпразнената от съдържание демокрация, а забравяме, че нашата православно-славянска традиция е утвърдила народовластието за основен принцип на обществената организация. Готови сме да клеветим, обругаем и разрушим цял един свят, към който принадлежим, защото това е угодно на тези, на които угодничим.
Българската държава все по-активно и дори агресивно подготвя българското общество и целия народ за сблъсък с Русия. Най-напред бяха скъсани икономическите и политическите връзки с нея. България не само излезе от руските пазари и се отказва все повече от руските суровини и технологии, но и изолира културата и науката си от руската култура и наука. Пропагандата успява да ни отчужди от всичко руско - с изключение на руските туристи, защото от тях имаме някаква икономическа полза, а и защото други не желаят да идват у нас. Тя създава образа на новия ни враг, от когото трябва да се пазим, за да не ни погълне и унищожи. Висши държавни ръководители си позволяват да квалифицират с обидни думи руския президент и да представят в невярна светлина и дори да изопачават руската външна и вътрешна политика. Те не си дават сметка, че подобно враждебно поведение затваря онези врати и вратички, които умните политици и държавници винаги държат отворени в подобни конфликтни ситуации.
Подчертах по-горе, че възможностите ни да действаме и избираме свободно са ограничени и че дори сме почти лишени от тях. Но и в сервилниченето може и трябва

да се проявява национално достойнство

и да се мисли за последиците, които ще дойдат в по-далечно време. Сляпата привързаност, неспособността да се анализира и оценява геополитическата обстановка, продажността и предателството са били винаги движещите сили у нашите държавници. Въздържанието от действия, които накърняват националните ни чувства и посягат върху принадлежността ни към славянството и православието и откъсването ни от Русия, е разумно държавническо поведение. Управниците ни трябва да свикнат поне да не вършат нещата, които техните европейски и американски господари и покровители още не са им заповядали. Както казва народът - да не бягат като теле пред майка си! Така поне ще сторват по-малко грешки и ще ни предпазват от национални катастрофи. И да не забравят, че всяка война рано или късно приключва и тогава възмездието се въздава над всички, които малко или много са проявявали враждебност спрямо победителя.