България трябва да е единна по бежанския проблем

Илияна Йотова,
член на Европейския парламент

По моя покана представители на Европол, евродепутати от Германия и Малта, представители на националната и местната власт и други заинтересовани лица по темата за бежанци и убежище посетиха защитната ограда на българо-турската граница, контролния център за наблюдение на границите в Елхово, както и бежанския лагер в град Харманли. След посещенията в петък се проведе работна среща на тема "Бежанците - от европейски стратегии до национални и местни политики", на която обсъдихме предизвикателствата пред ЕС и България за успешното справяне с бежанските вълни, интеграцията на бежанците и борбата с нелегалната миграция и трафика на имигранти. Като външна граница на ЕС България е сред най-засегнатите страни от бежанските вълни, започнали през 2012 г. след събитията в Близкия изток. Политиката, свързана с миграция, се превръща в четвъртата най-важна политика на ЕС. Вниманието на институциите е насочено към Средиземноморието, а сухопътните граници сякаш остават на заден план, въпреки че са не по-малко проблематични. Ситуацията по тях, особено по българо-турската граница може да стане още по-тежка. В Турция има около 1,7 млн. сирийски бежанци, чийто естествен маршрут към Европа минава през България. Хуманитарната криза в Украйна прибавя още един риск - нови бежански вълни от Украйна, с които Европа трудно ще се справи, а най-засегнати ще са страните по външните граници. Междувременно нови конфликтни зони се зараждат в Близкия изток. Смятам, че е крайно време тази тема да се обсъжда на национално и местно ниво в България и да получи вниманието, което заслужава. Моите колеги от местната и националната власт присъстваха на срещата, защото България трябва да е единна по отношение на проблемите с бежанците. Заедно трябва да помислим какво всъщност искаме не само от страната си, но и какво трябва страната ни да поиска от Брюксел и останалите ни европейски партньори. Tрябва да сме готови за момента, когато ще ни попитат какви са нашите нужди и искания, а ние ще можем да сложим нещо конкретно на масата. Ако ние заедно не помислим как да облекчим държавата си и нашите местни власти, няма кой да го направи вместо нас.
    На първо място е очевидна нуждата от промяна в Дъблинското споразумение. Според текстовете на регламента бежанците се връщат обратно в страната, в която за първи път стъпват на европейска територия. Преразглеждането на този регламент е от особен национален интерес и се надявам, че властите в София категорично ще го отстояват пред европейските ни партньори. Аз от своя страна се ангажирам напълно в ясното заявяване на този интерес и съм сигурна, че ще намеря подкрепа от всички свои български колеги - евродепутати, без значение от партийната ни принадлежност и различия по други теми. Трябва да покажем ясно пред Брюксел, че оставането в действие на сегашното европейско законодателство ще изправи страни като България пред параграф 22 - ако държавата членка не е в състояние да осигури необходимите условия на прием, тя подлежи на санкции. България и така е много силно затруднена финансово, още повече че потоците постоянно нарастват, а страната ни е задължена по международни спогодби и не може просто да остави на смърт хора, бягащи от война. В такава ситуация санкции срещу България, защото не спазва един или друг дълбоко несправедлив регламент на ЕС, правят справянето с бежанския поток още по-невъзможно. До януари 2014 г. се справяхме с бежанските потоци единствено с национални средства. Условията, в които живееха бежанците, се оценяваха като ужасни, а срокът за издаването на документи беше обявен за прекалено бавен. Това послужи като аргумент Европейската комисия да заговори за нов мониторинг на България. Тогавашният ресорен комисар Сесилия Малстрьом поиска да задейства член от Дъблинския регламент, според който дадена страна, която не може да отговори адекватно при засилен бежански натиск, трябва да предостави план за действие, който да обхваща условията, при които са поставени бежанците, скоростта на издаване на хуманитарния им статут и осигуряване на интеграцията им. Следващата стъпка щеше да бъде Европейската комисия да одобри мерките, да запознае Европейския парламент и да следи за изпълнението на плана. Нашата страна сама прие такъв план още през октомври 2013 г. и той успешно се изпълняваше, макар и през цялото време да тегнеше сянката на втория етап на съответния член, при който функциите на държавата членка се изземват и самата Европейска комисия предлага такъв план. Комисията щеше да пише доклади на всеки три месеца за това до каква степен и как съответната държава членка изпълнява мерките, препоръчани от Брюксел. Самият мониторинг не само че щеше да бъде още едно клеймо върху България, но и не е ясно откъде ще бъдат осигурени средствата за изпълнение на мерките, разписани от Европейската комисия. Слава Богу, този сценарий беше избегнат, защото в противен случай България наистина щеше да се окаже в омагьосан кръг по бежанския въпрос.
Промяната на Дъблинското законодателство обаче е само част от решението, което би облекчило нашата страна. Новата ситуация, в която се намират границите ни след началото на конфликта в Сирия, изтеглянето на силите за сигурност от Афганистан и създаването на т.нар. Ислямска държава, поставят по-остро отвсякога въпроса за борбата с нелегалната миграция към ЕС. Държавите по външните граници на съюза, каквато е България, трябва да получат специален статут и допълнителна помощ, тъй като именно те гарантират сигурността и защита от нелегалния трафик на хора към Европа. Фондът за имиграция, интеграция и убежище на ЕС предвижда едва 10 млн. евро, при това за периода 2014-2020 г. Тази сума е изчислена като нужната за нашата страна на база миграционен натиск през 2011 г., а картината оттогава досега рязко се измени и днес броят на нелегалните имигранти е несравнимо по-голям. Фондът предвижда за Италия малко над 310 млн. евро за периода до 2020 г. Европейската комисия вече предостави допълнителни средства на Италия като еднократна помощ от този фонд в размер на 13,7 млн. евро. Географското разположение на България, размерът и проблемите на нашата икономика и разрастващите се огнища на напрежение около нашата страна просто ни задължават да настояваме за подобна европейска финансова помощ не само за националните, но и за местните власти. Регламентът за Фонда предвижда средносрочен преглед на изпълнението на националните програми с всички техни успехи, неуспехи, нужди и предизвикателства през 2017 г. Тогава Европейската комисия ще изготви анализ за заплахите и актуалната ситуация по външните граници на ЕС след провеждане на редица срещи с държавите членки, Европейската агенция по сигурността на външните граници Фронтекс и гражданския сектор. Дотогава обаче има цели две години, през които България не може да чака и рискуваме да се окажем залети от бежанци, с които нямаме нито идея какво ще правим, нито как ще го правим.
От особен интерес за България е приемането на законодателство, създаващо т.нар. общоевропейска гранична полиция, която да действа, когато ситуацията с миграционния натиск по външните граници се оценява като критична. Възможно е тази общоевропейска гранична полиция да действа постоянно, което ще спести разходи за това отделни държави членки да отделят пари за обучение на личен състав и техническо оборудване. Този вариант е най-радикален при охраната на външните граници. Съществува и по-умерена възможност, при която Европейската агенция по сигурността на външните граници Фронтекс дава оценка за положението по дадена граница като критично и оторизира изпращането на техника и смесен оперативен състав от различни държави членки на "горещото място".
Не всичко обаче е в полето на действие на Европейския съюз и в частност на ЕК. Има редица задачи, чието решение зависи от нас самите, т.е. е в компетенциите на националните власти. Може би трябва да се помисли за увеличаване на личния състав на Гранична полиция до необходимите нива за адекватна охрана на външната ни граници, за да не се налага командироването на служители на МВР от вътрешността на страната. При това трябва да се отчете, че охраната трябва да бъде на много високо ниво не само по българо-турската граница, но и по българо-гръцката, защото сериозна част от нелегалния поток преминава първо от Турция в Гърция и оттам - в България. Либерализацията на турската визова политика към много африкански държави привлича имигранти, които лесно попадат в Турция и оттам пресичат българо-турската и гръцко-турската граница. Българските власти трябва да направят всичко по силите им, за да ангажират съвместните екипи с турската страна, за да се облекчи както натискът по границата ни с Турция, така и работата на нашите граничари. Особено внимание заслужава и изграждането на ограда на границата ни с Турция. Тя е необходима не за да спира хора, бягащи от война, а за да се канализира процесът и в крайна сметка да сме наясно кой, къде и как влиза и излиза от нашата страна. Оградата ще намали опитите на трафиканти и каналджии да прекарват хора нелегално хора през държавната ни граница. Законодателството срещу тези престъпници трябва да се засили сериозно не просто на българско, а на общоевропейско равнище. Борбата с трафикантите трябва да бъде безкомпромисна, защото начинът, по който прекарват хора, е заплаха за живота на бежанците, както и поставя вътрешната сигурност на България и ЕС пред огромна заплаха.
Всичко изброено дотук само маркира основните проблеми така, както те изглеждат погледнати от Брюксел. Надявам се, че дискусията, която проведохме с моите колеги от Европейския парламент и националната и местна власт ще бъде от полза за всички нас при формулирането на националните приоритети по този чувствителен за обществото проблем с бежанските потоци по нашите граници.