10 Декември 2019вторник23:29 ч.

Марян Гьорчев

ГЛОБУС

Посланикът на Северна Македония Марян Гьорчев:

България първа призна независимостта ни, никога няма да го забравим

В двустранните отношения възходите са повече от паденията

/ брой: 232

автор:Зорница Илиева

visibility 579

Марян Гьорчев е роден през 1956 г. в Кавадарци, днес Северна Македония. Завършил е икономика и е членувал в Земеделската народна партия. Бил е министър на земеделието в правителството на Любчо Георгиевски, ВМРО-ДПМНЕ в периода 1999-2002г. След оттеглянето на премиера Георгиевски от поста е бил сред кандидатите за лидерския пост във ВМРО-ДПМНЕ. Губи при избора от Никола Груевски. В периода 2009-2013 г. от листата на партия ВМРО-ДПМНЕ е кмет на столичната община Кисела вода. Посланик на Македония, вече Северна Македония, в София от 2014 г.

- Ваше Превъзходителство, как оценявате времето на вашата мисия в София във връзка с отношенията между България и Македония, вече Република Северна Македония, която ние наричаме най-братската страна, но сме свидетели, че често прехвърчат искра между Скопие и София? И не визирам само липсата на осезаем напредък в дейността на съвместната комисия по Договора за сътрудничество между двете страни.

- От 1 април 2016 г. съм в София в качеството си на посланик на своята страна. Остават ми само няколко месеца до края на моя мандат. Отивам в пенсия. Дойдох в София с цел изграждане на мостове, на които основите вече бяха поставени. А това са основи на приятелство и сътрудничество, така както нарекохме и нашия Договор за сътрудничество и добросъседство. Той бе създаден в духа на добрите отношения. Ние никога няма да забравим, че на 15 януари 1992 г. България първа призна независима Македония. Това е тема, върху която и днес градим нашите отношения. В тези отношения има и възход, и падения, но като направим равносметка, ще се види, че възходите са в повече. Като икономист по образование аз отчитам, че в търговско-икономическите отношения има забележителен прогрес. От 600 милиона днес отчитаме 800 милиона стокооборот, но целта от 1 милиарда явно ще остане за следващия наш посланик в София. В областта на туризма може да се отчете, че 560 000 наши граждани са посетили през 2018 година България, а 400 000 българи са били в Северна Македония. Или имаме обмен от 1 милион граждани, което означава и по-близки отношения. Напредък има и в разнообразието от инициативи, и реализирането на редица идеи за сътрудничество. Напредъкът е виден, но има и проблеми. Например при дейността на съвместната комисия за нерешените исторически въпроси, която е създадена съгласно Договора за добросъседство. Това обаче не се отразява на отношенията. Историческите въпроси са сложни и намирането на решение е трудна задача. В Договора има и други важни теми като икономиката например, а дейността на комисията е само част от него. Отдава й се прекалено голямо значение, по-важно е бъдещето.

- Известно е, че решението на Брюксел по инициатива на Париж за отлагане на датата за започване на преговорния процес за членство на Северна Македония в ЕС доведе до насрочване на извънредни парламентарни избори. Каква е според Вас вътрешнополитическата обстановка в страната, за да не се доверяваме на анализатори, които имат, меко казано, пристрастни констатации?

- Решението от Брюксел за отлагане датата за започване на преговорен процес за членство в ЕС не е нещо, което ще спре нашите инициативи за усвояване на европейските ценности. Франция вече ратифицира протокола за членство в НАТО, остава само Испания. След 19 натовски планове за действия и участия на страната ни в мисии на Алианса зад граница ние ще бъдем 30-тият член на НАТО. Що се отнася до вътрешно-политическата обстановка, трябва да се има предвид, че при среща на политическите сили при президента Пендаровски те всички потвърдиха, че целта им е членството в ЕС и НАТО. В зависимост от подхода на партиите гражданите ще оценяват реформите и дали те водят до по-висок стандарт.

- Споделя ли Скопие тезата, че "геополитическата неопределеност в страните от Западните Балкани е идеална за Русия"? Констатирани ли са преки намеси на Москва в политиката на вашата страна, особено като се има предвид проведената неотдавна среща на комисиите по търговско-икономическите отношения на Северна Македония и Русия?

- Според мен и въз основа на моя професионален опит мога да кажа, че руското посолство в Скопие има само 3 дипломати, което показва отношение. Русия не е между първите 10 страни, с които Северна Македония си сътрудничи. На първо място е Германия, следват Великобритания, Сърбия, Гърция и на 5-то място е България. Следват Хърватия, Словения, Австрия. Русия просто я няма, което е доказателство за нивото на нейната роля. Балканите са капсулирана територия, а Сърбия е заобиколена от страни-членки на НАТО. Тези страни-членки на НАТО, обкръжили Сърбия, няма как да са в противоречия и това не зависи от нас. Зависи от геополитиката и промените на световната сцена. Трябва да се има предвид, че руски войник не е стъпвал на македонска земя и дори връзките ни с Москва са чрез Хърватия, Словения и Сърбия. Ние чрез тях изнасяме стоки за Русия и то немного. Това е истината. Няма руски инвестиции и компании, въпреки че Русия е голяма сила, а ние сме малка страна. Тя си има своята роля и значение в геополитиката. 

- Как реагира Скопие на предложения от Париж нов подход от страна на ЕС за "по-строги критерии за членство", които се отнасят най-вече за Западните Балкани? Дали обявеното за януари от премиера Зоран Заев предстоящо членство на Северна Македония в НАТО ще тушира негативни реакции относно усложнената ситуация с предстоящо започване на преговорния процес за ЕС?

- Това не е ново за нас. Ние крачим и първи подписахме споразумение, още през 2001 г. в Люксембург за асоцииране с новите критерии. Вече 18 години Македония отваря глави, но не ги затваря. Чрез това споразумение крачим успешно. Вече над 600 регламента сме усвоили. Напред сме при хармонизирането на нашето законодателство. Още през 1991 година в Скопие бяха проф. Батендер от Сорбоната и проф. Херцог oт Хайделберг, по-късно президент на Германия, които провериха хармонизирането на нашето законодателство към европейските изисквания и заявиха, че страната ни има добра конституция. Ние сме подготвени за нови критерии. Вече 14 години сме кандидат-член за ЕС. Не се притесняваме от изисквания за нови реформи.

- В София съществуват мнения, че Скопие разчита приоритетно на подкрепата на Атина не само във връзка с датата за започване на преговорния процес, но и в търговско-икономически аспект. Непрекъснатото подчертаване на готовността за изпълнение на критериите на Преспанското споразумение, подкрепяно и приветствано от целокупния Запад, създава такова впечатление. 

- Отдавна, още през 1992г.,  президентът Киро Глигоров заяви, че при съседи като Гърция, България, Сърбия и Албания Македония трябва да е еднакво отдалечена от тях. Бих казал, че е добре да е еднакво приближена към съседите си. 21 години Гърция ни спираше по пътя към ЕС и НАТО. Има напластени проблеми. За нас и двата договора са важни. С Албания имаме добри отношения. Въпреки различния път ние се стремим да не нарушаваме отношенията си със Сърбия. Същото се отнася и за Косово. Не трябва да се забравя, че през 2018 година България бе лидер на идеята за присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС.

- Считате ли, че идеята за "мини Шенген" ще може да се реализира по начин, който да не доведе до нови конфликти в региона? Имам предвид, че и в този начален стадий на обсъждане вече се създаде прецедент в отношенията Тирана-Прищина.

- Западните Балкани дълго бяха в карантина след разпада на СФРЮ. Тогава нямаше възможности, а и имаше блокади. Нормално беше да се стигне до идеята за свободно преминаване само с лични карти през страните. Де факто сега се прибави и свободното движение на стоки и капитали, което не противоречи на идеята за свободно движение на стоки, капитали и хора в ЕС. Трябва, разбира се, съгласието на Брюксел. Това всъщност е база за членство в ЕС и ще има полза при самия преговорен процес. Не като мини Шенген, а като копиране на свободното движение на стоки, капитали и хора.

- Само политическа воля ли липсва, за да се реализира онзи прословут Коридор №8, който би свързал Черно море през София със Скопие, Вльора и Европа чрез Италия? Отново ли има геополитически пречки?

- Не, напротив. Експертното правителство на Никола Клюсев, после при Бранко Цървенковски и Любчо Георгиевски за 10 години близо 600 милиона марки бяха вложени за изграждане на виадукти и те и днес могат да се видят при Куманово и Крива Паланка. Средствата за този коридор бяха малко, защото Македония е малка икономика. БВП е 11 милиарда евро и трудно сами можем да се справим с финансирането на такъв проект. Нужен е 1 милиард за довършване до границата с България. Ресурси трябва да се търсят от ЕС и ние разчитаме на Берлинския процес, за да се осъществи интерконекторната газова връзка Петрич-Ново село и доизграждане на коридор №8. Това са теми, които искаме да поставим. Има желание, няма възможност за средства. България също работи в това направление при всички срещи. Политическата воля за сътрудничество от наша страна се изразява и при съгласието за 10 процента гарантирано закупуване на електричество от "Белене", което ще осигури необходимата ни ел.енергия. Ние и без това внасяме ел.енергия от България, но с такава възможност за сътрудничество, като участие при изграждане на централа "Белене", си гарантираме сигурност. За това работя и аз. Има прогрес по този въпрос. То е от полза и за България. 

- Как виждате своето бъдеще в професионален план, след като предадете мандата на следващия посланик на Северна Македония в София? Какво ще отнесете със себе си от България? Тук несъмнено имате много приятели и добри контакти с колеги, които ви ценят. Ще помагате ли на правителството в Скопие, което и да е то, след предсрочните избори през април, за да се положат трайни основи на наистина коректни и безпроблемни отношения между страните ни? Оставаме си най-близки, нали?

- През 2020 година се пенсионирам след 40 години професионални ангажименти. Това е нормално. Изморихме се в тези трудни години. Бил съм и икономически деец, и кмет, и депутат, а дипломатическата дейност е добър завършек за професионална кариера и то в служба на македонските граждани. Идвал съм често в България от млади години и се надявам и в бъдеще да идвам с удоволствие тук.

Коли горят на столичен паркинг

автор:Дума

visibility 0

12 нови случая на морбили в Пазарджишко

автор:Дума

visibility 13

400 лева за преглед в софийска болница

автор:Аида Паникян

visibility 71

/ брой: 238

Омбудсманът до КФН: Бонус-малус ощетява гражданите

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 238

С 11 млн. са намалели животните за месо за 30 г.

автор:Дума

visibility 41

/ брой: 238

Четвърти сме в ЕС по харчове за храна

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 238

Фирми от всички сектори ще търсят нови служители догодина

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 238

Турция готви сондажи и в Черно море

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 238

"Четворката" преодоля застоя

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 238

Стрелба в болница

автор:Дума

visibility 42

/ брой: 238

Кратки новини

автор:Дума

visibility 46

/ брой: 238

Не се вижда краят на съседските войни

автор:Евгени Гаврилов

visibility 65

/ брой: 238

А след лъжата накъде?

автор:Николай Шопов

visibility 67

/ брой: 238

Фашисткият преврат в Боливия

автор:Иван Аладжов

visibility 55

/ брой: 238

НИМ изпраща годината с голяма изложба

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 238

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ