Кризата във Франция заплашва да помете цялата еврозона

Франция се превръща в изпитание за Европа, а правителството на премиера Франсоа Байру падна след неуспешен вот на доверие в парламента заради политиката на строги икономии, която искаше да наложи. Пазарите треперят от перспективата за повторение на дълговата криза в еврозоната - превръща ли се Франция в новата Гърция за паричния съюз на Европа? Това попита Ангела Гьопферт, анализатор от финансовия отдел на германската национална телевизия ARD. Новината за очакваната финансова криза във Франция, която може да повлече и останалите европейски държави, включително и Германия, ако не се вземат мерки, е сред водещите заглавия в германските медии.
Раздуващият се държавен дълг на Франция, съчетан с политическите борби, може да застраши фискалната стабилност на еврозоната, коментира и Deutsche Welle. Фридрих Хайнеман от Центъра за европейски икономически изследвания „Лайбниц“ в Манхайм, Германия, каза пред изданието, че „трябва да сме притеснени. Еврозоната не е стабилна в този момент.“
Лихвените проценти по френските държавни облигации се повишиха бързо в навечерието на кризата. Доходността по 30-годишните облигации се покачи над 4,5% миналата седмица, достигайки 16-годишен връх. Десетгодишните държавни облигации достигнаха пик от над 3,5% - най-високата доходност от 2009 г. насам.
Дори ако настоящото ниво не показва паника, покачващите се лихвени проценти са индикатор за нарастващото недоверие от страна на инвеститорите. Рисковите премии по френските ценни книжа се увеличават, което прави все по-скъпо за френското правителство набирането на средства на финансовите пазари.

Страх от "гръцки сценарий" 

Пазарни наблюдатели и икономисти вече си спомнят за кризата с дълга в еврозоната, която започна през 2010 г. Голямата разлика: докато тогава това беше криза, засягаща предимно южните страни от еврозоната, този път това е страна от ядрото, където развитието се насочва в напълно грешна посока.
Фидел Мартин, президент на френската фирма за финансови консултации Exoe, вижда покачването на дългосрочните френски лихвени проценти като ясно предупреждение. Екхард Шулте, главен изпълнителен директор на компанията за управление на активи MainSky Asset Management, подчертава, цитиран от ARD: „Във Франция ситуацията с дълга се влошава рязко. Страната сега има най-неустойчивата тенденция на задлъжнялост от всички страни, които наблюдаваме - дори след САЩ и Италия.“
Кризата с дълга в еврозоната, която започна през 2010 г., беше най-тежкото изпитание за паричния съюз до момента. Тя беше предизвикана от бързо нарастващия национален дълг на няколко държави - на първо място Гърция, но също и Португалия, Ирландия, Испания, Италия и по-късно Кипър. Доходността по техните държавни облигации се повиши драстично, което направи рефинансирането на капиталовите пазари практически невъзможно. Само чрез мащабни интервенции - включително спасителни пакети и изявлението на Европейската централна банка (ЕЦБ), че ще направи „каквото е необходимо“, за да запази еврото - беше възстановено пазарното доверие. „В рамките на нашия мандат ЕЦБ е готова да направи всичко необходимо, за да запази еврото. И повярвайте ми, това ще бъде достатъчно“, обяви Марио Драги, тогавашен президент на ЕЦБ на 26 юли 2012 г.

Френският дълг

Дълговото бреме на френското правителство е огромно: в абсолютни стойности то възлиза на 3,345 трилиона евро през първото тримесечие на текущата година - никоя друга страна в еврозоната няма по-голям дълг от Франция.
Страната е известна с това, че не успява да изпълни критериите от Маастрихт: миналата година държавният дефицит беше 5,8% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Коефициентът на задлъжнялост също е далеч над бюджетните правила на еврото: през 2024 г. общият държавен дълг възлиза на 113% от БВП. През първото тримесечие той се покачи до 114,1%.
Това прави втората по големина икономика в еврозоната една от страните с най-високи коефициенти на задлъжнялост във валутната зона. Само Италия (137,9%) и Гърция (152,5%) имат по-високи коефициенти на задлъжнялост.
Международният валутен фонд (МВФ) очаква коефициентът на задлъжнялост на Франция да нарасне до над 128% до 2030 г. Но дори и с прогнозата от 116% за тази година Франция вече е в същата сфера като страните, засегнати от дълговата криза в еврозоната.
За сравнение, Германия е имала коефициент на задлъжнялост от 62,5% през 2024 г. Според прогноза на Бундесбанк се очаква съотношението да се повиши до около 66% до 2027 г.
Основните рейтингови агенции следят всички тези развития – и са все по-критични към Франция. През пролетта както Fitch, така и Standard & Poor’s потвърдиха рейтингите си, но им дадоха негативна перспектива, което означава, че понижаването на рейтинга на Франция е неизбежно.

Obektivno.bg