България - отговорен играч на международната сцена?

Георги ПАШКУЛЕВ*

В средата на лятото на 2009, малко след като Бойко Борисов и партия ГЕРБ спечелиха последните парламентарни избори, една уважавана световна информационна агенция написа, че той няма опит в международните дела.
В нощта, когато се огласяваха резултатите от президентските избори през есента на 2011-а, току-що спечелилият кандидат на Борисов също демонстрира слаба подготовка по международните въпроси, та се наложи вицепрезидентът Маргарита Попова ясно да заяви пред събралите се политически елит, медии и многобройни посланици, че външнополитическите евроатлантически приоритети на България остават непроменени. Тази ситуация не остана незабелязана за наблюдателите. По този повод журналистът международник Георги Папакочев написа за "Дойче Веле", че се надява новоизбраният ни държавен глава бързо да влезе в час, а не да се налага да го чакаме да натрупа необходимия международен опит до края на мандата му.
И ако в началото на управлението на Борисов, ГЕРБ, а по-късно и Плевнелиев, към тази неопитност трябваше и бяхме задължени да се отнесем с необходимото разбиране (най-малкото го дължим на милионите български избиратели, които им гласуваха доверие), то едва ли можем да го сторим в края на четиригодишния мандат на кабинета.
За съжаление вместо да се опитат да поправят тези пропуски през всичките тези повече от три години, ние станахме свидетели на още по-недобре обмислени ходове на София на международната сцена. Тук не бих се спирал на сагата с АЕЦ "Белене", която поради своите големи икономически и политически мащаби беше в центъра на българо-руските отношения, защото до голяма степен тя разделя българското общество на противници "за" и "против" отношенията с Русия. Но мисля, че почти всички сме съгласни в едно: не може на четно число да започваме този проект, а на нечетно да го спираме. Подобна трагикомедия наблюдаваме през всичките тези години и тя постави сериозно въпроса: може ли България да бъде отговорен партньор и играч в международните отношения (да не забравяме, че значението на енергийната дипломация през последните години нарасна многократно).
Проблемът се задълбочи от факта, че министър-председателят Бойко Борисов продължи да взима отношение по важни международни проблеми в типичния си стил на говорене, който толкова му помага да общува с обикновения български избирател. Най-крещящите примери бяха за дейността на американския флот или оценката му за тогавашния нов треньор на националния отбор Лотар Матеус..., направени след важна среща с голяма китайска делегация начело с премиера на втората световна сила Вън Цзябао, противоречивите позиции за приемането на еврото и др.
Може би той не си даваше сметка, че тези му изказвания пред български медии не остават незабелязани за чуждите дипломатически мисии и големи международни компании, които правят свои мониторинги на местните събития. Не трябва да се забравя, че понякога и журналистите провокираха премиера. Такъв беше случаят с македонския репортер от пролетта на тази година, който успешно постигна целта си да измъкне нужните му думи, които впоследствие да бъдат използвани от властите в Скопие за поредната антибългарска пропаганда. Този случай и последвалите го показаха, че България няма съвременна визия за отношенията със страните от Западните Балкани, по-специално с Македония. Визия, която трябва да предложи нов дневен ред, лишен от конфронтацията и ярките, но ненужни, патриотарски изцепки.
Но най-голямата излагация дойде през последните два-три месеца, когато може би в името на вътрешния имидж беше накърнен престижът на страната ни. Става дума за обещанието-закана на Борисов за тежки разговори с руския президент Владимир Путин в разгара на поредната криза около АЕЦ "Белене", което за малко да попречи на визитата на стопанина на Кремъл у нас. Тогава президентският говорител Дмитрий Песков (13 септември 2012 г.) коментира сухо: "В момента в графика няма напълно утвърдена визита, но контактите по дипломатически пътища ще продължат."
А другото беше за предстояща покана за посещение на Борисов отвъд океана при президента Барак Обама в Белия дом. В началото на седмицата научихме от вътрешния министър, че подобна покана е получена по време на разговорите му със специалния съветник на американския държавен глава по въпросите на контратероризма Джон Бренън. Най-вероятно може би ще се окаже, че нейното оповестяване от властите в София е станало по-рано от необходимото. Поне това показват информациите, публикувани от в. "Сега". На въпрос на колегите от "Сега" за кога е планирано посещението на българския премиер зам.- говорителката на Съвета по национална сигурност в Белия дом Кейтлин Хейдън заяви: "За момента нямаме официално съобщение." Не откривате ли съвпадения...

* Авторът е ръководител на Международния отдел на Агенция БГНЕС