България няма потенциал за бързо увеличение на износа

Проф. Иван АНГЕЛОВ
член-кор. на БАН

Напоследък Симеон Дянков упорито ни убеждава, че българската икономика е излязла от кризата. Това не е вярно! За да се говори така, трябва:
Първо, да сме излезли от рецесията. Това изисква поне две последователни тримесечия с положителен растеж по окончателни данни. Статистиката съобщава за две тримесечия с растеж спрямо предходното тримесечие по предварителни данни, в порядъка на 0,2-0,4%, т.е. в границите на статистическата грешка. Никой не може да гарантира, че този растеж е необратим. По-скоро обратното.
Второ, растежът трябва да се подхранва от вътрешното и външното търсене. При нас вътрешното търсене, което определя над 90% от растежа на БВП, продължава да намалява, а има растеж само на износа, но не главно към основните ни и надеждни търговски партньори от ЕС.
Трето, трябва да има подобрение на структурата на износа в полза на високо- и среднотехнологичните продукти, а не да се разчита главно на износа на суровини и материали и други посредствени стоки. Подобна структура изтощава потенциала ни за производство и износ.
Четвърто, трябва да има забележимо намаление на безработицата. Растежът не е заместител на заетостта. Официално отчитаната безработица според регистрираните в бюрата по труда е около 9%. Отчитаната от НСИ по методиката на МОТ е около 9,5%. Истинската безработица е много по-висока, но се премълчава. За трето тримесечие на 2010 г. официално регистрираната безработица е 326,6 хил. души. Към нея трябва да се прибавят 219,5 хил. души обезкуражени безработни. Това прави общо почти 550 хил. души, или около 16%.

Истинската безработица е около 18-20%

При такава безработица да се говори за излизане от кризата е, меко казано, несериозно.
Пето, трябва да се почувства забележимо повишение на доходите. Това също го няма. За третото тримесечие на 2010 г. общият доход средно на лице от домакинството намалява с 2,2%. Работната заплата намалява с 4,3%. Общият разход на лице от домакинството намалява с 5,3%. Това означава, че намалява потреблението на домакинствата, което осигурява 65% от БВП. Трудно може да се очаква траен прираст на БВП без увеличение на потреблението на домакинствата. При замразени номинални доходи реалните доходи ще намаляват, а с тях и платежоспособното търсене.
Симеон Дянков предвижда растеж на БВП през 2011 г. с 3,6%, а през 2012-а и следващите години - още по-висок. Неотдавна той обяви, че в рамките на два правителствени мандата, т.е. 8 години, България ще постигне средните показатели на ЕС и ще се превърне в страна, в която всеки ще предпочита да живее и работи. Такова некомпетентно изявление едва ли може да се очаква дори от първокурсник в УНСС.
С провежданата силно рестриктивна политика не може да се разчита на растеж по линия на вътрешното търсене. Дянков твърди, че растежът на БВП през следващите години ще се дължи главно на увеличение на износа, благодарение на правилната политика на правителството. Първо, растеж, който се дължи главно на износа, не е заслуга на правилна политика на нашето правителство. Особено за износ с такава примитивна структура. Второ, трябва да се анализират количествените и качествените характеристики на нашия износ, за да се види дали е възможен и рационален в този си вид.
Количественият потенциал на износа ни зависи от производствения потенциал на икономиката. Анализът показва, че той е силно ограничен. Това личи от сравненията за БВП и износа на човек от населението в България и други средни и малки европейски страни (виж таблицата).
    Какви изводи могат да се направят от данните в таблицата?
Първо. Главният извод е, че колкото по-развита е една страна (с по-голям БВП на човек от населението), толкова по-интегрирана е тя в европейската и световната икономика (по-голям износ на човек от населението). Нейният износ е не само по-голям като тонаж и стойност, но и с по-добра структура, по-голям дял на високотехнологични стоки, по-голяма добавена стойност. България и тук е

в най-лоша позиция

Ако се водим от данните в таблицата (трета колона), след нас са Гърция и Румъния. За Гърция това се дължи на коренно различната структура на нейната икономика - много по-висок дял на международния стопански туризъм и мощен търговски флот, които осигуряват големи приходи за платежния й баланс. За Румъния, освен на изостаналостта, това се дължи и на по-големия й вътрешен пазар. Нейното население е 21,5 млн. души при 7,56 млн. в България. По тази причина не включвам в анализа най-големите европейски страни.
Главните причини за неблагоприятното положение на България са икономическата ни изостаналост; малкият обем на производството; примитивните структурни и технологични характеристики на икономиката, които предопределят примитивна структура на износа; трайно фиксиран обменен курс на лева (от юли 1997 г.) при гъвкава валутно-курсова политика на нашите съседи и другите ни конкуренти. Така се пропусна възможността за 80-90 млн. евро по-голям износ от 1997 г. досега. Това означава загуба на работни места и доходи.

Второ. На пръв поглед България е открита икономика, но това не е реална откритост, защото използваме нищожна част от отвореността ни към външните пазари. При такава отвореност България би трябвало да изнася през 2008 г. стоки не за 15 млрд. евро, а поне 2-3 пъти повече при по-голямо производство, по-модерни структури и технологии, по-голям дял на високотехнологичните стоки и при управлявано плаващ валутен курс.
Трето. Страните в таблицата са представени във възходящ ред (в последната колона) според БВП на човек от населението при България = 100. Колкото по-развита е една икономика, толкова повече износът на човек от населението превишава БВП на човек от населението в сравнение с българското равнище. БВП на човек от населението в Белгия превишава нивото на България 2,7 пъти, а по износа на човек от населението - 15 пъти. В Холандия БВП на човек от населението превишава нашето равнище 3,1 пъти, а по износ на човек от населението - над 13 пъти, въпреки 16,4-милионното й население. Германия с 82 млн. население изнася стоки за 11 960 евро на човек.
Четвърто. Като изключим петте страни в началото на таблицата, където превишението на износа на човек от населението е равно или по-малко от това на БВП на човек от населението спрямо нивото на България, във всички други страни, без Португалия и Гърция, първият показател превишава значително втория. Колкото по-развита е една икономика, толкова по-голямо е нейното превишение на българското ниво по износа на човек от населението, толкова по-висока е нейната конкурентоспособност.
Пето. В страните с валутен борд и с трайно фиксирани валутни курсове (България, Литва, Естония и Латвия) изпреварването на износа на човек от населението в сравнение с БВП на човек от населението е по-малко, отколкото в другите страни. То се дължи на потискащото въздействие на трайно фиксираните обменни курсове върху конкурентоспособността на износа. Това все още не се разбира от българските политици и придворни икономисти.
Шесто. Като съпоставям българското ниво по БВП на човек от населението и по износ на човек от населението с това на другите средни и малки страни, се вижда, че България е

най-изостанала в ЕС

Деветте нови страни-членки на ЕС от Централна и Източна Европа имат 6206 евро среден износ на човек или 3 пъти повече от нашия, а останалите западноевропейски страни, включени в таблицата - 16 181 евро на човек - 8 пъти повече от нас.
Седмо. България се нуждае от много години и огромни ресурси за догонващо развитие на експортния си потенциал. Нека допуснем, че си поставяме задачата към 2020 г. да постигнем нивото на износа на човек от населението от 2008 г. за деветте нови членки на ЕС от Централна и Източна Европа. През 2008 г. с население 7,56 млн. души сме изнесли стоки за 15 млрд. евро. През 2020 г. с очаквано население 7,15 млн. души, за да постигнем нивото на Унгария от 2008 г. за износ на човек, би следвало да изнасяме стоки за 52 млрд. евро. Ако си поставим за цел да постигнем нивото на Чехия от 2008 г. за износ на човек, експортът ни през 2020 г. би трябвало да е около 68 млрд. евро. За да достигнем нивото на Словения от 2008 г., общият ни износ през 2020 г. би трябвало да достигне 80 млрд. евро.
Не мога да повярвам, че България ще постигне такива обеми на износа след 10 години. Това са непосилни задачи за нашата неподготвена примитивна икономика. А подготовката ще изисква поне няколко десетилетия и инвестиции за много десетки милиарди евро. И забележете, става дума да догонваме равнищата на износа на човек в тези страни за отминалата 2008 г., а не бъдещите им равнища към 2020 г., които сигурно ще са доста по-високи.
Освен всичко друго, тези числа показват колко абсурдни са прогнозите на Симеон Дянков. Досега не се е потвърдила нито една негова икономическа диагноза или прогноза. Така ще е и в бъдеще. Ако финансовата му политика продължава и през следващите години, нашата изостаналост ще се бетонира още по-солидно, а дистанцията между България и другите европейски страни ще се увеличи. Това е цената, която България ще плати за престоя на този пришълец - разрушител в София. Българският народ трябва да знае това!
Не ми се иска да соча ориентирите за 2020 г., ако трябва да догонваме по износ на човек от населението средните показатели на ЕС, защото те ще ни изглеждат зашеметяващи! За всички нас, но не и за Симеон Дянков!