България няма да признае референдума в Крим

След вчерашното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност стана ясно, че България няма да признае резултатите от референдума в Крим. След близо 5-часово заседание президентът Росен Плевнелиев обяви, че в КСНС е постигнат широк консенсус за обща позиция относно ситуацията в Украйна. Единствено "Атака" бе против постигнатото споразумение, а Волен Сидеров напусна заседанието, без да е изслушал позициите на останалите парламентарни сили.
"България действа като член на ЕС и НАТО, като отчита националния си интерес, работи за това ЕС да има единна позиция за Украйна. България подкрепя суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна. Проведеният на 16 март 2014 г. референдум в Крим е в нарушение на международното право и конституцията на Украйна и България не признава резултатите от този референдум", оповести позицията Росен Плевнелиев. Членовете на КСНС призовават всички страни, които имат участие в кризата, да преустановят провокациите. Постигнат е консенсус, че изпращането на мисия на ОССЕ в Украйна е важна стъпка за гарантиране на мирното разрешаване на конфликта. България подкрепя подписването на политическата част на споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС и подписването на икономическата част след провеждане на свободни избори за президент.
На заседанието е обсъдена тезата, че ситуацията поставя пред изпитание икономическата и енергийната сигурност на България. Членовете на КСНС смятат, че диверсификацията на доставките на газ, ускоряване изграждането на интерконекторните връзки със съседните страни и разработването на газовите находища в черноморския шелф във възможно най-кратки срокове са безалтернативен национален приоритет. В позицията се настоява украинските власти да спазват правата и свободите на всички граждани, принадлежащи към различни етнически и религиозни общности, сред които е и българското малцинство.
4 препоръки отправи КСНС към изпълнителната власт. Първата предвижда Съветът за сигурност към Министерския съвет и Националният щаб да следят и анализират процесите в Украйна, които генерират рискове за сигурността на България, като предприемат своевременно необходимите за противодействие мерки. Изпълнителната власт е упълномощена да предприема действия за недопускане нарушаването на енергийните доставки, да ускори работата по изграждането на интерконекторните връзки и да осигури необходимия резерв, което да позволи на страната да преодолее евентуална енергийна криза. Институциите трябва да поддържат активен диалог с българските общности в Украйна и да им оказват необходимото съдействие, гласи следващото предложение.
"Като подкрепя досегашните усилия на правителството, КСНС препоръчва на Министерския съвет при последващите дискусии в рамките на Европейския съюз да аргументира българската позиция, като отчита всички рискове за България включително и икономическите, свързани с развитието на кризата", гласи последната препоръка.