България не следваше пътя, начертан през 1991 г.

- Две десетилетия след приемането на Конституцията как оценявате днес - тя успя ли да гарантира демократичните принципи в нашето общество?
- Общо взето, да. Това беше и една от главните цели, когато я приемахме във Великото народно събрание. Макар че Конституцията виждаше едно общество и един преход, доста по-различни от това, което се случи. Нека обърнем внимание например на това, което е записано в преамбюла на Конституцията - че България ще бъде една социална държава. Всички показатели, характеризиращи социалната сфера, социалните мрежи, доходите, тяхната динамика във връзка с икономическото развитие на страната, показват, че това не се случи. Напротив - има всякакви опити страната да бъде тласкана в посока, различна от онази, която води към европейския социален модел. Ще приведа един- единствен показател. Ако приемем за 100 съотношението между брутния вътрешен продукт на човек и средната работна заплата в еврозоната (и двата показателя в съпоставими цени), това съотношение в България се отклонява от усредненото за еврозоната два пъти. Което говори, че у нас за единица съпоставим резултат, за единица производителност на труда се заплаща два пъти по-малко на работника. Т.е. ако в България реалната заплата, пак с отчитане на ценовите равнища, е около 5 пъти по-ниска, отколкото средната за Европейския съюз, това се дължи на разликата в икономическите равнища - на това, че ние имаме 43% от БВП на човек, но на около 50 на сто тази разлика се дължи и на разпределението на националния доход между капитала и труда. Което е и една от фундаменталните характеристики на социалния модел. Повтарям: у нас за единица съпоставим резултат се заплаща два пъти по-малко.
На това досега нито един либерален икономист не е възразил, нито пък някой ме е упрекнал в некоректно използване на статистиката на Евростат. Това идва да покаже, че развитието на страната не вървеше в посоката, която предвиждаха бащите на Конституцията през 1991 г.
- Мястото на така наречения "пакт за стабилност" на Дянков, който е чисто икономически въпрос, трябва ли да е в Конституцията, както искат ГЕРБ?
- Дянков всъщност иска заради един от пунктовете в неговия "пакт" - приемане на данъчните закони с квалифицирано мнозинство, да бъде променена Конституцията. Другите моменти от неговия "пакт" намират място в Закона за устройството на бюджета. Това предложение е глупост и недомислие. Ние ще бъдем страна прецедент, в която данъчните закони се приемат при един по-специален режим. Тук ще отворя една скобка. Ако след време в ЕС се отиде и към хармонизация на данъчното законодателство и бъдат предприети промени в преките данъци, които ще изискват промяна в нашите закони, представете си как българският парламент не набира две трети от гласовете, не подкрепя поправките и блокира цялата реформа на ЕС. Според мен това, което иска Данков, е израз на инфантилно поведение. Защото Конституцията не е бакалски тефтер, в който можеш да записваш всичко.
Досега имахме Маахстрихските критерии, в новите документи от март 2010 г. те се препотвърждават по отношение на дефицит, на външен дълг. Нещо повече - отива се към мерки, които представляват своеобразен режим на контрол. Дянков като гимназист се пренатяга пред Брюксел и залага по-ниски тавани и на бюджетния дефицит, лимитира разходите на бюджета към БВП до 40% и по този начин се тупа в гърдите и казва на Брюксел: ето аз вървя пред вас с един гърди! По този начин той допълнително ограничава възможностите на държавата да използва фискалната политика като един от важните моменти за правене на силна икономическа политика. Още повече че България е във валутен режим и според мен при сегашните трусове и проблеми на еврозоната не се вижда времето, когато ние можем да се изправим пред вратата й. При липсата на парична политика фискалните инструменти са едни от най-действените и ефикасни лостове в ръцете на правителството за реагиране на икономическата обстановка и за правене на силна политика. Дянков лишава правителството от този инструмент.