България му е Родина, а Русия - Отечество

На 17 май от 16 часа в литературния клуб „Перото“ на НДК в София ще се състои премиера на книгата „България–Родина, Русия–Отечество“, която разкрива уникална съдба на един гражданин на света - родения у нас американски гражданин от руски аристократичен произход княз Никита Лобанов-Ростовски. Животът му наистина е като фантастичен роман. Самият той - вече 90-годишен „герой“ на книгата ще бъде там и почитателите ще могат от първа ръка да се убедят, че имат пред себе си не роман, а реалност.

Парадоксално е, че някогашното ваксаджийче от кръстовището на софийските улици „Шипка“ и „Сан Стефано“ бе обвинявано от българските власти в полишпионаж – преследван е през целия си живот като шпионин на няколко държави. А досието, което е копирал от архивите на бившата Държавна сигурност в София, e в обем от 100 страници. От царско и хитлеристко време, през комунистическото, та и досега.
За този човек има публикувани вече седем книги и безброй статии в различни издания в доста страни.

А той не е доктор Зорге, нито Ким Филби,

нито който и да е друг разузнавач. Даже никога не се е занимавал с шпионаж, макар че в някои страни и в момента го смятат за такъв, включително и у нас.
Този човек има и американско, и руско, та и българско гражданство едновременно! За да си върне българското гражданство обаче, макар че е роден и израснал в София, българските власти му искали документ за благонадеждност от САЩ (?!). ЦРУ е трябвало да гарантира, че не е шпионин. Или ако е шпионин, е техен агент.
Неведнъж, когато го посещавам в дома му в Лондон, той ме посреща с думите: „Все още не са ме арестували. Всеки път, когато кацам на някое летище, си мисля, че ей сега ще ме арестуват като шпионин!“
Човекът си е пил чая заедно с Осама бин Ладен, с вдовицата на убития американски президент Джон Кенеди, с английската кралица Елизабет Втора, обядвал е с Владимир Путин, вечерял с премиера Дмитрий Медведев и с още какви ли не известни хора по цял свят - Пьотр Капица, Катрин Деньов, Евгений Евтушенко и много други. Неслучайно е включен в Енциклопедията на най-известните световни личности „Кой кой е в света?“
Роден и израснал в София, княз Никита Дмитриевич Лобанов-Ростовски – един от последните наследници на руския род Рюриковичи, управлявали преди векове земи на днешните Украйна и Русия. Кръвната връзка е доказана с два ДНК теста. Основателят на династията княз Рюрик е смятан и за основател на самата Русия. Негов роднина, Алексей Лобанов-Ростовски, е подписал Константинополския мирен договор през 1879 г. между Руската и Османската   империи, възкресяващ България.
След Октомврийската революция в Русия, когато аристокрацията и заможните класи бягат на Запад, предците на княз Никита Лобанов се заселват в София. Не мислете обаче, че едно княжеско семейство може да живее в София нормално като всички останали семейства. Поради произхода и връзките им с чужбина, още с идването си през 1922 г. членовете на семейството са били поставени под наблюдение от българските власти. И били считани за шпиони. Само че нашите власти не били сигурни в полза на коя страна шпионират. Логично е да се мисли, че като са завършили образованието си в Англия, може да са английски шпиони. Особено пък след като България подписва договора с Германия и се присъединява към оста Рим–Берлин–Токио! Но профашистките власти ги обявяват не само за английски и френски, но дори и за съветски шпиони, след като български агент установил, че бащата на Никита княз Дмитрий Лобанов-Ростовский се е срещнал с представител на съветския Аерофлот! Това се оказало достатъчен повод, за да заподозре избягалия от болшевишката власт княз Дмитрий, че работи в полза на същата тази власт. А сетне и в полза на антифашистката коалиция – нали Великобритания и СССР са станали съюзници против Германия?!
Майката Ирина е френска гражданка, израснала и живяла в Париж. Двамата със съпруга й Дмитрий са английски възпитаници. Едно от царските ченгета писало в докладите си, че в горещите летни дни слушал под отворения прозорец на жилището на улица „Мизия“ №7 в София, където те говорили само на чужди езици, и стигнал до извода, че са шпиони. Равносметката до 9 септември 1944 г. е, че княжеската фамилия на Лобанови-Ростовски в София се оказва регистрирана в полицията и следена като доказани разузнавачи в полза на Франция, Великобритания и СССР!
Когато в края на войната в София се настаняват контролни комисии от страните победителки СССР, САЩ, Великобритания и Франция, бащата и майката разговаряли на всички официални езици, на които се говорело в тези комисии – английски, руски и френски. Е, с това вече  всеки може да ги заподозре за шпиони!  

През 1948 г. бащата изчезва безследно

Семейство закъсва материално и тогава Никита е трябвало да изкара някой лев като ваксаджийче. И едва след 1990 г. той успял да разбере, че баща му е бил разстрелян в пазарджишкия затвор, който бил под прекия контрол на съветското КГБ. От архивите на ДС разбрал също, че самият той е бил регистриран като френски шпионин, когато бил едва 13-годишно дете.
През 1953 година княз Никита с майка си успяват да заминат официално за Франция, където живее неговият дядо. За да се стигне до това е бил ангажиран дори френският президент Де Гол, а въпросът е стигнал и до заседание на ООН в Ню Йорк, защото по това време се разглеждало приемането на България за членство в ООН.
След завършване на образованието си в Англия и САЩ, Никита Лобанов като специалист геолог няколко години участва и ръководи проучвания за нефт, желязо, никел и диаманти в Африка и Америка. Сондирал е в Патагония, добивал е никел във Венецуела, живак в Аляска.
В началото на кариерата си като геолог, той придружил съветска делегация от геолози, по-точно от Казахстан, гостувала на Колумбийския университет в Ню Йорк. Никита като общителен човек полюбопитствал в непринудените разговори за геоложката дейност в Казахстан. Без да знае, че по онова време там се водило проучване и разработване на урановите находища. Това било докладвано по надлежния ред и след завръщането на делегацията в Казахстан, той разбрал, че е

обявен за американски шпионин в СССР

Дори в. „Известия“ му посветил цяла статия.
В един момент от живота си той влиза в банковия сектор. Ето някои негови спомени, които съм записал: „Давах заеми на държавите. Когато даваш  много пари на определена страна, вече знаеш финансовото й положение много по-добре, отколкото някои други организации и правителства. ЦРУ се интересуваше от тази информация и техни хора идваха на срещи в банката. Особено защото давах заеми и на Съветския съюз. В нашата банка аз бях човекът, който лично се занимаваше с тези заеми“.
Именно като американски банкер княз Никита Лобанов предоставя на България първия международен заем в момент, когато страната ни изобщо не се нуждае от него. Той обаче успява да уговори властта начело с Тодор Живков, че по този начин се вдига кредитния й рейтинг и сетне, в бъдеще, ако й се наложи, винаги ще може да разчита на добър заем.
Макар да живее в Лондон, княз Никита-Лобанов Ростовски по два-три пъти в годината посещава страната ни.
Той е член на ръководството на фондация „Св. Св. Кирил и Методий“ в София. Известен е и като дарител на картини, на музейни експонати и финансови средства на Природонаучния   музей към БАН в София, на панорамата „Плевенската епопея“, на Националния исторически музей, на Софийския университет, на Синода на БПЦ. Например,  Природонаучният музей в София
 
придобива късче от планетата Марс

като дар именно от него. Това всъщност е късче, което са дарили на него заради учредяването и финансирането на катедра по геология в английски университет. Той обаче го дарява на страната ни, защото именно тук развива интереса си към геологията и проучвателната дейност.
За княза много подхожда изразът „гражданин на света“. Изкуството е негова страст и то го е направило международно известен. Консултант е в аукционните къщи „Кристис“ и „Сотбис“ в Лондон. Колекционер на руската театрална живопис и графика, сътворявана в периода от
1880 до 1930 година.  Почетен доктор е на академия на изкуствата в Града на Нева,  
пожизнен член на Съюза на благотворителите на музея „Метрополитън“ в Ню  Йорк. Влиза и  ръководствата на още плеада международни съюзи, комитети и организации.