България и Черната дупка

Славчо КЪНЧЕВ*

Това, което е трудно да се направи, трябва да се прави с голяма настойчивост.
Конфуций (551-479 г. пр. н. е.), древнокитайски просветител и философ

21 септември 1975 г. На тържество по случай три години от въвеждането на военния режим във Филипините Фердинанд Маркос, избран за президент десет години по-рано, остро порицава широко разпространената корупция в собствения си кабинет: "Спечелихме ли правото да продължим да настояваме за... общественото доверие? Докато не можем уверено да си отговорим на подобни въпроси, ние не би трябвало да продължаваме... Време е да отрежем инфектираната част на обществото от активния публичен живот, преди тя да изложи на опасност цялото политическо тяло".
След всеобхватна вътрешна ревизия Маркос уволнява общо 2000 правителствени служители, чиято дейност е съмнителна. Сред тях са и министърът на благоустройството и комуникациите, началникът на Управлението по благоустройството, цялото ръководство на Министерството на транспорта, всички висши ревизори, ръководителите на множество държавни ведомства, шефът на митниците, също и комисарят, отговарящ за финансовата ревизия. Директорът на Управлението по вътрешните приходи (УВП), което осъществява събирането на всички данъци, също е сменен. На този пост е назначен съдията Ефрен Плана.
И ако за период от десет години, през които той ръководи УВП, т.е. до 1985 г.,

събираемостта на данъците е значително повишена

то е, понеже Плана си поставя за цел номер едно да намали разнопосочните корупционни практики във ведомството. Но не би могъл да успее без активна кадрова политика на подмяна на компрометираните служители. Основана на информацията, осигурена му от честните чиновници в Управлението за вътрешни приходи.
...На хиляди километри от 7100-те острова на Филипините, в Хонконг, през същата 1975 г. стартира дейността си Независимата комисия срещу корупцията (НКСК), сред повсеместни прояви на тази социална язва. Като също използва масовия информационен поток, съдържащ се в хилядите сигнали за корупционни практики и незаконно придобито имущество, подадени от граждани за първите осем години от съществуването на НКСК.
В редица държави целенасочено бива стимулирано издаването пред съответните държавни органи на данъкоплатци, които са пропуснали да внесат дължимите си налози. Наградата може да достигне 30% от допълнително събраните данъци, глоби и други суми, както е например в Съединените щати. По програмата, която беше ревизирана от Конгреса през 2006 г., за да бъдат увеличени данъчните приходи чрез по-големи стимули за информаторите, наистина се бездействаше почти пет години. Първата премия на нейно основание беше присъдена през 2011 г., след получени повече от 1300 сигнала. Факт е, че до м. юни 2012 г. са били изплатени едва три възнаграждения, след като само през м.г. щатското Министерство на правосъдието е събрало над 27 млрд. щ.д. на основание Закона за неверни данъчни документи. В резултат на острите критики Главното данъчно управление (IRS) на Съединените щати разработи нови правила за работа, влезли в сила на 1 август 2012 г. И тогава Брадли Биркенфелд - бивш високопоставен служител на швейцарския банков гигант "Ю Би Ес", уцелва суперджакпота на живота си.
Размерът му е точно 104 млн. щ.д. - е, преди облагането с данъци. Която огромна сума е изплатена на Биркенфелд за ценната информация, предоставена от него на IRS, за това как бившият му работодател е съдействал на хиляди американци да укриват данъци. Беше и поставен рекорд за най-високо индивидуално възнаграждение за информатор в американската история. И най-щедрата компенсация за поета вина, заради която Брадли Биркенфелд лежа 30 месеца в затвора, а след излизането си иззад решетките трябваше да прекара още 10 месеца под домашен арест.
Както е казал Макиавели, "Хората рядко имат доблестта да бъдат или съвсем добри, или съвсем лоши". Затова и Брадли Биркенфелд е не само добър в действията си, чрез които си заслужава наградата, но е бил и лош. Когато в продължение на пет години, след постъпването му през 2001 г. в "Ю Би Ес", е един от 60-те банкери на швейцарския банков лидер, изпращани регулярно на лов за богати американски клиенти, въпреки че чиновниците не са притежавали изискваните от щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси лицензи за тази дейност.

"Ловната дружина" на "Ю Би Ес"

дебнела госпожите и господата с внушителни наличности по банковите им сметки на аукциони за ценни произведения на изкуството, в изложбените салони, яхтени регати, голф и тенис клубове. В "Ю Би Ес" вербовачите на клиенти били обучавани как да не бъдат разкривани от щатските регулаторни органи. Ето защо шефовете им ги задължавали да оперират единствено с кодирани лаптопи, както и да попълват фалшиви декларации, че пътуват до САЩ като туристи, а не за бизнес. В резултат Брадли Биркенфелд и колегите му от "Ю Би Ес" привлекли за клиенти мнозина заможни американци, а банката управлявала техните 20 млрд. щ.д., помагайки им да измамят IRS и да заобиколят напълно ограниченията на контролните финансови органи. Комбинациите включвали насочването на американските богаташи към задгранични консултанти, които основавали фалшиви компании в данъчни убежища като Британските Вирджински острови, Панама и пр.
Самият Биркенфелд успял да убеди най-богатия си клиент - милиардера Игор Оленикоф, видна фигура в бизнеса с недвижими имоти, да прехвърли активите си от английската банка "Барклейз", където Биркенфелд работел преди постъпването си в "Ю Би Ес". По-късно от "бримката" чорапът на измамите бързо се разплита. След като Брадли Биркенфелд разказва историята си на щатската прокуратура. Моментално срещу него са повдигнати криминални обвинения, понеже първоначално отказвал да разкрие собственото си участие в измамата, както и факта, че е работил с Оленикоф.
В началото на 2008 г. обаче щатската прокуратура издействала обвинителен акт срещу Биркенфелд от федералното голямо жури във Форт Лодърдейл, Флорида. Признава се за виновен през юни 2008 г. и свидетелства, че "Ю Би Ес" е печелела минимум по 200 млн. щ.д. годишно от управлението на недекларираните активи в размер на 20 млрд. щ.д.
Притисната в менгемето на неоспоримата фактология, швейцарската банкова група се съгласи да бъде глобена със 780 млн. щ.д., за да предотврати наказателно преследване срещу себе си, както и призна, че е поощрявала данъчни измами от 2000 до 2007 г. и предаде на американските данъчни власти данни за 250 швейцарски банкови сметки на граждани на САЩ. По-късно "Ю Би Ес" беше принудена да огласи информация и за други 4450 сметки. Събраните от американските данъчни власти над 5 млрд. щ.д. укрити налози са само началото на финансовия принос към хазната на Съединените щати, заради който Брадли Биркенфелд получи колосалната премия от 104 млн. щ.д.
В северната ни съседка Румъния също се подготвят да въведат финансови стимули за онези, които подадат

сигнали за финансови машинации

на свои съграждани, чрез които бива ощетена държавата. Въпреки яростната съпротива на заинтересованите и облагодетелствани от статуквото. Че нали и в Швеция този модел е изпробван и работи много успешно.
Защо ли в България никой в парламента не повдига въпроса за въвеждането на тази практика и у нас? Макар че не е необходим никакъв телескоп, за да бъде съзряна Черната дупка на корупционните практики, която като космическа бездна поглъща икономическото, политическото и организационното развитие на родината ни. И унищожава доверието, сигурността и вярата във върховенството на закона. Същевременно при силно разпространена корупция чиновниците и гражданите изразходват все повече потенциално продуктивна енергия в преследване на корупционни изгоди.
Именно затова още Шън Бухай - оригинален китайски политически мислител, заемащ от 351 до 337 г. пр.н.е. длъжността първи съветник на владетеля в царството Хан, пише: "В благословените времена на древността хората спазват общите закони и презират личната изгода, стремят се към една обща цел, вършат едно общо дело и всички като един изпълняват задълженията си".

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България