България губи позиции

България губи позиции и заема 57-о място от 187 държави в света според индекса на ООН за човешкото развитие. В доклада, оповестен в края на 2011 г., страната ни е на малко по-добра позиция - 55-о място.
Индексът на човешкото развитие (ИЧР) на ООН оценява нивото на бедността, грамотността, образованието, очакваната продължителност на живота и др. Той е стандартизирано средство за оценяване на благосъстоянието и най-вече на детското благополучие.
Оценяват се продължителността на живота и здравословният начин на живот, който се преценява според вероятната продължителност на живота към момента на раждането, знанието или равнището на образованието, което се преценява според степента на грамотност на възрастните, както и жизненият стандарт.
На първите три места тази година са Норвегия, Австралия и САЩ. В първата десетка влизат още Холандия, Германия, Нова Зеландия, Ирландия, Швеция, Швейцария и Япония. На последните места са Демократична република Конго и Нигер.
От нашите съседи Румъния е с едно място пред България - 56-о, Хърватия е на 47-о място, а Сърбия е на 64-то.
Според данните на организацията хората в България живеят по средно 73,6 години, като отделят средно 10,6 от тях за образование. На всеки 100 души в страната се падат по 164,9 абонати на фиксирани и мобилни услуги, а на всеки отделен българин - по средно 6,6 тона емисии въглероден диоксид.
Докладът обръща внимание и на индекса, отразяващ половата неравнопоставеност. Индексът на развитието по отношение на двата пола, който се въвежда за първи път в "Доклада за развитието на човека" от 1995 г., измерва достиженията на нациите в същите измерения като индекса, но обръща внимание на неравнопоставеността в постиженията на мъжете и жените. България през тази година получава оценка 0,219.
"Докладът за развитието на човека", публикуван ежегодно от началото на 90-те, предлага индекса на човешкото развитие като алтернатива на конвенционалните мерки за национален прогрес като равнището на доходите и темпа на икономически растеж.
В периода от 1980 до 2012 г. индексът на човешкото развитие за България се покачваше с 0,5% годишно от 0,673 до 0,782 днес. Индексът в Европа и Централна Азия като регион се увеличи от 0,651 през 1980 до 0,771 в днешно време, което означава, че България се намира над средното равнище по този показател. Все още обаче сме далеч от 27-ото място, което България заема през 1987 година.
В сегашния доклад за човешкото развитие се посочва, че до 2030 г. в Азиатско-тихоокеанския регион ще живеят две трети от средната класа в света на фона на излизането от бедност на стотици милиони хора в развиващите се страни. В документа се казва, че образованието, борбата срещу бедността и участието в световната икономика са довели до растеж с бързи темпове в страните от Източна Азия като Китай, Индонезия, Тайланд, Малайзия и Виетнам. В доклада обаче се отбелязва, че равнищата на доходите в развиващите се страни са далеч от равнищата в богатите страни в Европа и Северна Америка.
Китай полага огромни усилия за развитието си и се превърна във втората по големина икономика в света. Според доклада бързият растеж на Китай се дължи на прехода към отворен пазар и акцента върху образованието.
В проучването се отбелязва обаче, че увеличаващото се богатство в Китай води и до засилващо се неравенство в обществото, в което бедните не могат да си позволят храна и медицински услуги, и това трябва да бъде преодоляно в дългосрочен план.
Индонезия също е посочена като един от успехите в региона с неотдавнашното си насочване към международната търговия и дигиталната революция на мобилните технологии.
ООН похвали устойчивия икономически растеж на развиващите се страни през последните десетилетия, тъй като така стотици милиони хора са излезли от бедността, а милиарди са се присъединили към една нова световна средна класа.
В доклада се посочва, че Китай и Индия са удвоили доходите на глава от населението през последните две десетилетия. До 2020 г. общият брутен вътрешен продукт на Китай, Индия и Бразилия ще надмине общия БВП на САЩ, Германия, Великобритания, Франция, Италия и Канада.
През последните десетилетия икономическият растеж е допринесъл за намаляване на крайната бедност от 43% през 1990 г. до 22% през 2008 година. Само Китай е извел от бедността най-малко 500 милиона души от населението си.
ООН бе поставила като цел до 2015 г. да бъде намалена наполовина крайната бедност, определяна като живот с по-малко от 1,25 долара на ден. Световната организация отбелязва, че целта е постигната.