България гине

Новият срив на раждаемостта копае още по-надълбоко демографската пропаст, в която падна България в своя цивилизационен избор след 10 ноември. За първите 5 месеца на годината новородените са с 4400 по-малко в сравнение със същия период на 2017-а, когато са родени 22 291 бебета. Това показват данни от здравното министерство. За цялата 2017-а у нас пък са родени 57 175 бебета, а това е антирекорд от 1945 г. насам. За същата тази година населението ни се е стопило с 45 836 души - това е един цял средно голям български град.
Според родната, но и чужда статистика (ЦРУ, ЕС, Световната банка) средно на година се топим с по 50 000 души, на ден със 136, а на час с по 6 души. Ако през 1989-а прескочихме 9-милионния праг, днес сме паднали до 7,1 милиона. Още по-зловещи обаче са перспективите. По данни на ООН в средата на века страната ни ще се срине до 5,1 милиона население, а към края - до 3,4 милиона души. Това е след 80 години, а това са минути за часовника на историята. Тоест след "минути" ще станем третият етнос в сегашната ни територия - пред нас ще са ромите и турците. И това няма да е просто поредната национална катастрофа, а смъртта на България. Историята ще я изхвърли като вехтория. На загиналите за нея няма да им остане нищо друго, освен да се обърнат в гроба.
Ако потърсим отговора на въпроса защо изпаднахме до такова окаяно дередже, ще видим, че всичко започва от 10 ноември. Станахме жертва на собствения си цивилизационен избор, на дрогиране от заблуди, на които помътнелият ни мозък се е радвал като наркоман на поредната доза. Прославяхме приватизацията на печеливши държавни предприятия, но тя изхвърли хиляди на улицата и те тръгнаха по света да си вадят хляба - над един милион българи потърсиха спасение навън.  Прехласвахме се по земята в реални граници, но така ликвидирахме развито селско стопанство и обезлюдихме селата - техните жители също хукнаха навън. Възпявахме пазара, но тъкмо той засили социалната несправедливост, високата заболеваемост и смъртност, оттук и демографския срив. Опиянявахме се от Запада, от отворените граници, свободното движение на хора, но тъкмо това се оказа демографската пропаст, в която полетяхме при поредния завой на историята. Клехме се в ЕС, но тъкмо той изсмука квалифицираната ни работна сила. А и не разрешава силна социална политика с високи разходи, която все пак дава надежди да се измъкнем от пропастта.
За да избегнем националната си гибел, трябва да правим обратното. Ама не сме готови - като институции, общество, нагласи. Децата например са "зомбирани" да учат езици, за да се махнат от страната си. Тоест да гине тя.
Догодина ще са 30 години от 10 ноември. Май ще бъде повече помен, отколкото рожден ден.