03 Юли 2022неделя23:46 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно слънчево. В следобедните часове ще се развива купеста облачност, по-значителна над планинските и североизточните райони, където на отделни места ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Ще духа слаб вятър от изток-североизток. Максималните температури ще са предимно между 33° и 38°, в София - около 32°. Днес ще бъде предимно слънчево. В следобедните часове ще се развива купеста облачност, по-значителна над планинските и североизточните райони, където на отделни места ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Ще духа слаб вятър от изток-североизток. Максималните температури ще са предимно между 33° и 38°, в София - около 32°.

На фокус

България гасне като свещ

167 села у нас са без нито един жител, за 30 години сме се стопили с над 2 милиона души

/ брой: 91

автор:Валентин Георгиев

visibility 151

Валентин ГЕОРГИЕВ


"У нас живите завиждат на мъртвите" - това зловещо "послание" е от некролог в едно българско село и преди време впечатли мрежата като една от най-ярките илюстрации за обезлюдяването на България. Последната статистика на НСИ потвърждава тъжната тенденция: гаснем като свещ. Виждали ли сте как бавно и тихо догаря свещ?

Демографската картина в страната е катастрофална, данните са стряскащи. Населените места без нито един жител са 167, като най-голям брой от тях се намират в областите Габрово (61), Велико Търново (50), Кърджали (12) и Смолян (10). В други 1173 села живеят от 1 до 49 души включително, отбелязват от статистиката.

В същото време броят на населените места в  България към 31 декември 2021 г. е 5257 (градове - 257, и села - 5000), а на селищните образувания е 165 (с национално значение - 8, с местно значение - 157).

Продължава тенденцията почти цяла Северна България да се топи, докато в София се струпват все повече хора. Намаляват дори областите Пловдив и Варна, към които обичайно има вътрешна миграция от по-малките градове и села.

Интересното е, че най-малката по територия област в страната - София (столица), е най-голямата по население - 1 307 439 души. Освен в нея, броят на населението в нито една друга област не надхвърля 1 000 000.

Пример за много лоша тенденция е област Видин, която пада от 101 018 души през 2011 г. до 74 493 души през 2021 г. Област Добрич наброява 189 677 души през 2011 г., но вече е 139 782 души. Двете области споделят един и същ процент на отрицателен прираст от -26,3%.

Област Пазарджик е намаляла с най-голям брой души, губейки 60 365 от жителите си за 10 години. Следва старата столица Велико Търново, която е с 59 052 души по-малко спрямо 2011 г. Негативната тенденция е силно изразена и в област Плевен, която за 10 години намалява с 56 966 души.

Към края на 2021-ва от общо 265 общини в страната, 133 от тях са с население под 10 000. Относителният дял на населението в тези общини представлява едва 10,9% от общото население в страната.

Най-малката община у нас е Трекляно (област Кюстендил) с население 714 души, следвана от община Бойница (област Видин) с население 780 души.

По груби сметки за последните 30 години България се е стопила с над 2 милиона души. Ако в края на 80-те години на миналия век населението на страната ни е наброявало близо 9 милиона, то днес вече е 6 520 314.

Данните от динамиката на прираста на населението от 1900 г. досега показват, че съотношението между раждаемост и смъртност се е променяло негативно три пъти. Два пъти това става за кратко по време на Балканските войни и Първата световна война. Сривът съвпада с Първата и Втората национална катастрофа. Третият път продължава от края на 80-те до днес, без изглед за подобряване на тенденцията.

Накъде вървим и докъде ще стигнем така? Изводите всеки да си прави сам...


А ние си мерим знамената. Чуждите

Днес. В едно българско село. Много възрастна жена (нарочно няма да я нарека "баба"), трудноподвижна, превита през кръста като изсъхнало дърво, едвам пазеше равновесие с патерица под едната мишница и копаеше с другата ръка пръстта в двора.

Засаждаше марули. Толкова малка женица, че в една човешка прегръдка три пъти ще се побере. Поразпитах за нея. Вдовица била от няколко години. Погребала и сина си. Ни дете, ни коте.

Самота, побрана в патерица, мотика и леха. Токът й бил 4 (четири) лева, ми казаха. Не ползвала. Изобщо. Къщата й нощем била винаги тъмна. От години. Като деня й.

Разчитала на дъжда да полива градината. Храна й носели понякога я съседите, я от "патронажа", както се изразиха. "Някой ден ще ме намерят, като умра. Все някой ден Господ ще се смили да си ме прибере. Той, дано кметът и някой съсед... Все ще има кой да ме изпрати на гробището", повтаряла пред редките си гости.

Днес. В едно българско село.

А ние си мерим знамената. Чуждите. Докато нашите, старите хора, за последно чоплят земята напролет. За няколко марули, "...докато ги намерят."   

Мария ЛАЛЕВА, Фейсбук


Начин на оцеляване

Въпреки че приближаваме XXII век, все по-актуален става въпросът с оцеляването и хранителното продоволствие, все едно сме на прага на II век, да речем. Ние с баща ми сме възрастни хора и всеки момент може да ни се запуши артерия, или да се разболеем от КОВИД, но баща ми все измисля начини за оцеляване.

Днес ми каза, че може да си взема коза. И само млякото й да пия - няма да умра от глад, а когато я пресуша, можело да ям козе сирене без хляб и пак да оцелея...

А аз се размечтах, че ако имам три кози, това са около 300 лева от мляко. Месечно.

Ще има пари за ток, вода, даже и за хляб.

И ще живея като порядъчен човек.

Иначе нощем излизам навън.

Гледам звездите. Въздухът е чист. Усещат се аромати на цъфнали дървета.

Чуруликат птици, лаят кучета, блеят овце, минава каруца. Към сутринта почват да кукуригат петли.

И си казвам - същите звезди и същите звуци е имало и в древния Рим.

Тъй че нищо ново няма под нощното небе, може би само моята самота. Която трябва да оцелее максимално дълго. Къде с кози, къде с яйца и марули, но най-важното, ако е рекъл и колкото е рекъл Господ...

Щото той не харесва много безсмисленото мотаене под небето, но предполагам е зает с по-важни дела от човешките и все някой убягва от полезрението му.

Ивайло ЙОРДАНОВ, Фейсбук

Постковид синдром, причинен от скрит вирус?

автор:Дума

visibility 730

Общинските жилища

автор:Борис Цветков

visibility 634

/ брой: 126

Нотата е нищожна

автор:Велизар Енчев

visibility 803

/ брой: 126

Надя Попова: Истинската поезия оставя белег

автор:Дума

visibility 653

/ брой: 126

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ