България е заинтересована от успеха на Източното партньорство

- Първата работна сесия на Парламентарната асамблея Евронест се състоя в Страсбург на 14-15 септември 2011. Какви бяха основните цели на това заседание?
- Желанието ни беше, в навечерието на Срещата на върха на Източното партньорство парламентаристите да отправят своето послание към държавните и правителствени ръководители. Другата важна цел беше да влезем възможно най-бързо в нормален работен режим след създаването на Асамблеята през май тази година. След много интензивна работа през лятото бяхме готови да предложим един силен доклад, но за съжаление разногласията по един от параграфите между делегациите на Армения, Азербайджан и Грузия не ни позволиха да приемем документа. Все пак изпълнихме втората цел, а и съм сигурен, че това беше урок за всички - да се концентрираме върху нещата, които могат да ни обединят, а не върху темите, които ни разделят. Вече всички работни органи на Асамблеята функционират, а следващото голямо предизвикателство ще бъде организирането на първото заседание извън Европейския съюз - през април догодина в Баку.
- Как оценявате Срещата на върха на Източното партньорство, която се проведе на 30 септември във Варшава? Успя ли да се върне Източното партньорство във фокуса на Европейската политика на съседство?
- Срещата не произведе бомбастични заглавия, но даде своя принос за развитието на източното измерение на политиката на съседство на ЕС. Доволен съм, че за пръв път на подобен форум бяха поканени съпредседателите на Парламентарната асамблея - аз и колегата от Украйна Борис Тарасюк, а във финалната декларация създаването на Асамблеята беше приветствано - това е признание за ролята, която играят парламентите за развитието на сътрудничеството между ЕС и източните съседи.
Срещата показа воля да се развиват и задълбочават отношенията ни, независимо какво се случва в Южното Средиземноморие. Известно разочарование предизвика фактът, че не беше постигнато съгласие по обща резолюция за Беларус - страната, която все още не може да участва пълноценно в инициативата заради политическите репресии на режима на Лукашенко върху опозицията.
Искам да изразя своето разочарование, че българският премиер беше единственият, който не намери за нужно да изрази позиция и си тръгна още в началото на срещата. Това е недопустимо, като се има предвид колко много е заинтересована България от успеха на Източното партньорство - и заради икономическите възможности, и заради факта, че в две от страните - Украйна и Молдова - се намират най-големите български малцинства в чужбина.
-Перспективата за членство в ЕС е една от темите, които също пораждат разногласия. Украйна е най-настоятелна в това отношение, но как ще се отрази присъдата на Юлия Тимошенко на отношенията с ЕС?
-Процесът и присъдата на бившия украински премиер създадоха силно напрежение в отношенията с ЕС. В Европарламента тази седмица се проведе дебат, който недвусмислено и единодушно ги определи като политически мотивирани. Аз държа обаче да оставим настрана емоциите и да не блокираме отношенията с Украйна заради този случай. Убеден съм, че той ще бъде разрешен, без да се компрометира съдебната система на страната и без да се връща усещането за безнаказаност на управляващите елити - и бивши, и настоящ. От друга страна, на президентските избори Тимошенко вече получи оценката на избирателите за действията си като премиер, затова президентът Янукович трябва да направи необходимото, за да покаже, че не търси служебна победа, а може да победи отново в едни честни и свободни парламентарни избори догодина.
Споразумението за асоцииране с Украйна, което е във финална фаза на договаряне, трябва да бъде подписано в срок и да влезе в сила възможно най-скоро след бърза ратификация в страните-членки.