България е поискала неустойка за газовата връзка с Гърция

Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев и енергийният министър Александър Николов са изпратили писмо до проектната компания на новата газова връзка с Гърция ICGB и изпълнителя на проекта AVAX с искане за неустойка заради забавянето на изграждането на газовата връзка. По договор неустойката е в размер на 90 хил. евро на ден. Писмото ще бъде разгледано на следващото заседание на борда на ICGB. Това обясни енергийният министър, който бе изслушан в парламента по казуса. Акционери в компанията с равен дял са Българският енергиен холдинг (БЕХ) и IGI Poseidon, в което акционери са гръцката държавна газова компания DEPA и италианската енергийна група Edison. Решенията се взимат единодушно.

Газовата връзка се бави вече 12 години, а тя е входната точка, договорена за газа от Азербайджан. Тя трябваше да бъде построена до април 2021 г., но заради забавяния, свързани с пандемията от коронавируса, този срок беше удължен до края на 2021 г. В крайна сметка 50 километра от газовата връзка на територията на България още не са положени. Общата стойност на проекта е 220 млн. евро. "Каквито и компенсации да има от забавянето, те не могат да бъдат повече от 14 милиона евро", каза Драгомир Стойнев от БСП. Николов не се ангажира с размера на неустойката.

Енергийният министър беше категоричен, че липсата на газовата връзка е удобно обяснение за високата цена на природния газ у нас. Според него цената на газа не зависи от трасето, по което се доставя суровината. Николов заяви, че няма ограничения по отношение на капацитета и трасето за алтернативни доставки на газа от Азербайджан, но няма желание от страна на доставчика те да се използват.

Трудно може да се даде точна цифра какви са пропуснатите ползи от нереализацията на проекта, тъй като зависи от променливи компоненти - цената на газа на европейските борси и на алтернативните горива (петролни продукти). Николов обаче посочи, че пропуснатите ползи са директна загуба за българското общество и може да достигнат до 1,5 млн. лева на ден. 

Опасенията са, че реализацията на проекта ще се забави още и едва ли ще влезе в експлоатация до есента на тази година. Това означава, че още месеци България няма да може да получава в пълен обем (по 1 млрд. куб. метра газ годишно)договорените количества газ от Азербайджан, чиято цена в момента е по-ниска, отколкото на "Газпром Експорт". Заради липсата на IGB в момента България получава малко над 1/3 от договорените количества - 350 млн. куб. метра годишно.

Николов обясни още от парламентарната трибуна, че се водят активни преговори за ускоряване на строежа на връзката, като са планирани срещи с гръцкия енергиен министър Костас Скрекас и инспекции на строежа. Темата е била обсъдена и по време на срещата на премиера Кирил Петков с гръцкия му колега Кириакос Мицотакис. България ще настоява да бъде спазен срока за въвеждане в експлоатация 1 юли 2022 г. Получено е искане за поредно отлагане на реализацията на проекта, но то няма да бъде уважено, категоричен беше Николов.

Енергийният министър призна, че проектът е структуриран правилно и това е начинът за реализацията на газовата връзка. Трасето у нас обаче е много усложнено, включително и минаване под язовир "Студен кладенец" и под река Марица, което също е една от причините за бавното изпълнение, смята Николов.

"Не мисля, че имам право да говоря за саботаж", каза енергийният министър, но призна, че България търпи сериозни финансови вреди заради невъзможността да бъде изпълнен договорът с азербайджанския доставчик. От парламентарната трибуна той спомена и името на компанията - Azerbaijan Gas Supply Company (AGSC), което доскоро беше пазено в тайна. Името обаче се появи в писмо на Българската газова асоциация, заради което и "Булгаргаз" поиска от ДАНС да разследва изтичането на информация по договора.