България е изтерзана

Николай Шопов

Като слушаш управляващите, особено Бойко Борисов и евроатлантика Цветан Цветанов, България е държава на чудесата, на щастието и възхода. Според Цветан Цветанов България е най-доброто място за живеене. Бойко Борисов заяви от Брюксел: "Всички ни хвалят." Какво значение, че те хвалят господарите, когато в страната ти се запали човек от бедност, от безнадеждност. 

Според властта в България корупция няма, свободата на словото процъфтява, бедност няма. Заплатите и пенсиите не можеш да ги изхарчиш, здравеопазването е на равнище. Магистралите и пътищата са на световно ниво. Откриват се непрекъснато нови заводи, нови работни места с високи заплати. Събуждаш се от сън засмян и щастлив, но в следващия миг се връщаш в действителността. А тя каква е? Половината от населението в страната живее с по-малко от 390 лева на месец. Това е трудно за разбиране. Това е просто невъзможно. 

Всъщност тези хора живеят ли? 

Не! Те просто вегетират. Тези пари не им стигат дори за насъщния. Да не говорим за здравословно хранене или за културни нужди, спорт и лечение. Доход над 740 лева има само един на 10 българи. Да не говорим, че 7,7% от българите живеят с под 180 лева на месец. България е единствената страна в Европейския съюз, в която минималната заплата е под 400 евро. У нас тя е 286 евро. Това е статистика на Евростат от януари 2019 година. А в съседна Румъния е 446 евро, а в южната ни съседка Гърция - 684 евро. Има ли база за сравнение? А помните ли, че Бойко Борисов ни заплашваше да внимаваме да не стане като в Гърция. Ах, защо не сме като в Гърция? Нека да добавим, че 1 милион и 269 хиляди пенсионери в България живеят под границата на бедността. А какво да кажем за бедните работещи, които са дестабилизирани, несигурни в утрешния ден. Не е ли неудобно да се говори от премиера: "Даваме училища, детски градини, култура, инфраструктура." 

Какво да кажем за магистралите? От години поне един път да сте минали по магистрала, която не е в ремонт? Няма такава. Това говори и за качеството на строителството, и за цинизма да стачкуват пътните фирми. Няма да говорим за другите пътища, защото не минава и ден да няма протести в различни райони за лошите пътища.

Преди време Бойко Борисов заяви, че няма да допусне по време на неговото управление да се закриват общински болници. Изглежда, е забравил, че вече бяха закрити 19 общински болници. Но само това да е. Посещението в болниците, клиниките понякога се превръща в изтезание за пациентите. Не казвам, че всички лекари и медицински сестри са груби и не се отнасят добре с болните. Напротив. Единици са тези, които се отнасят нелюбезно с пациентите. Но условията, при които работят, не отговарят на тяхната квалификация. Лекарите са принудени да търсят не само медицински успехи, да полагат лекарски грижи, но и да търсят финансови успехи. Не е нормално болниците да бъдат търговски дружества, да се иска от тях печалба на всяка цена. По този начин пациентът не е в центъра на здравеопазването. Това е недопустимо. Да не говорим за плачевното състояние на регионалното здравеопазване. Стана дума за закритите общински болници. Още по-важно е как са разпределени болниците в страната. Как стои този въпрос? В шест града на страната има 200 болници, а във всички останали градове - 120 болници. За какво регионално качествено и достъпно здравеопазване може да става дума? 

Тогава трябва ли да се учудваме, че България е изправена пред демографска катастрофа. Ние сме в първата десетка на света по демографски срив. Според Националния статистически институт България в 2030 година ще бъде 6,5 милиона души. Някои говорят, че и сега сме под 7 милиона. А помните ли колко бяхме през 80-те години на 20-я век? По този въпрос е писано много, но искам да посоча и друга причина за това състояние. А тя е в 

качеството на образованието 

В последните години то рязко се влоши под въздействието на разни НПО и чуждо влияние. Другата причина е, че способните напускат, защото не виждат бъдеще в родината си. И тук вече чувам воплите на бизнесмените, че в България няма подготвени кадри. А помните ли през 90-те години хвалбата, че да идват чужди инвеститори в страната е, че имаме много образовани и подготвени кадри. Но това беше в миналото. Сега 60% са необразовани. А бяхме в първата десетка в света по качество на образованието. За какви високотехнологични производства може да се говори, за цифровизация, за изкуствен интелект при това ниско образование. Даваме ли си сметка за бъдещето на Отечеството ни? Къде ще бъдем на картата на Европа?

Липсата на подготвени кадри, корупцията, лобисткото законодателство е причина чуждестранните инвеститори и големите фирми да напускат страната ни и да отиват в съседните ни държави. Премиерът се хвали, че открива нови заводи, нови работни места. Откри не завод, а цех за производство на фарове на индийска фирма. За около стотина работни места и заплати по 600-700 лева. Откриват се цехчета за производство за гумички за уплътнители, за всякакви подобни изделия. Няма да казваме какво произвеждаше България в миналото, защото на днешните управляващи им става неприятно и им се разваля настроението. По същите причини има рязък спад в чуждите инвестиции. През 2007 г. те са били 9 милиарда, през 2015 - 1,5 милиарда, а за 2018 - 826 милиона евро... И друг важен проблем, който пречи да се прави истински бизнес в страната, е, че бизнесът и политиката са свързани. В България не можеш да правиш бизнес без политическа обвързаност и политически чадър.

Излишно е да се спираме на проблема с корупцията, защото едва ли има тема, по която да се пише и говори много и нищо да не се прави. По данни на германската фондация "Фридрих Науман": "България е най-корумпираната държава в ЕС, като по този показател изпреварва страни като Унгария, Румъния, Гърция и Хърватия." И по тази причина не могат да ни приемат в Шенгенското пространство.

Съдебната власт, прокуратурата са се превърнали в придатък на изпълнителната власт. Тяхната дейност се изчерпва едва ли не с това 

да се репресират противници 

на властта и непослушни бизнесмени. Нашите съдебни органи не се занимават сериозно с корупционните практики, с организираната и битова престъпност. А какво да говорим, когато става въпрос за извършени нарушения от властимащите. Всички случаи започват да се разследват и после някъде потъват. Така беше за "Ало, Ваньо", за "Ти си го избра", продължи с оградата на границата, случая със Своге, а напоследък и с "Ало Банов." Законността в България е само за тези, които не са на власт и нямат пари.

Изключителен проблем в нашата страна е качеството, капацитетът и компетентността на държавната администрация. Назначенията по партийна линия, приятелски кръгове, връзки са най-нормалното нещо. Хора без необходимите знания, опит и възможности са познати  във всяка институция  като "калинки". От това страда качеството на административните услуги. Забавяне, нерви, пропуснати срокове. Но това не тревожи особено управляващите. Да споменем само срива в Търговския регистър, проблема с електронните винетки. А корупцията в Агенцията за българите в чужбина? Всичко беше замазано. Но това са видимите проблеми. А в министерствата се разказват легенди за неподходящи хора, заемащи важни длъжности... Ето защо и народът не вярва  на институциите и властта. Имената на министрите са неизвестни, защото всичко зависи от министър-председателя. Той дава, той раздава, той определя, той разпределя. При такова управление, такива резултати. 

Особено фрапиращ е случаят с промените в Изборния кодекс. Той е показателен за степента на демокрацията в България, за върховенството на закона и за това как се печелят избори. Този фарс на законодателство показа озъбеното лице на коалицията ГЕРБ-ДПС, която всъщност управлява България. Заклинанието на Бойко Борисов, че никога няма да има коалиция с ДПС, не струва нищо. Може и формално да няма, но фактически тя съществува. Това го призна и Цветанов, като каза, че това е важно за стабилността на парламента и властта. А ДПС от Движение за права се превърна в Движение за пазарлъци. Само под натиска на БСП и от страх ГЕРБ отстъпи. Но това показва начина на мислене на управляващите, тяхната "демократичност".