България е 59-а в света по човешко развитие през 2015 г.

В своя годишен доклад ООН препоръчва заетостта и заплащането на труда да попаднат във фокуса на правителствата, за да стимулират напредъка в качеството на живот. По този показател нашата страна се нарежда на 59-о място в света.
Словения е най-доброто място за живеене в Балканския регион, като заема 25-а позиция в доклада на ООН за човешкото развитие. Следва Гърция на 29-о място, Хърватия на 47-о място, Черна гора на 49 позиция. Румъния се нарежда на 52-ро място в списъка, а Македония заема 81 позиция.
Преди България се нареждат още страни като Оман, Уругвай, Бахамите, Казахстан, Барбадос и Антигуа и Барбуда.
Списъкът е съставен въз основа на съществуващите условия на живот в страните. Резултатите от доклада се изчисляват въз основа на параметри като бедност, грамотност, образование, продължителност на живота. Резултатите от доклада на ООН за човешкото развитие за 2015 г. показват, че най-добрата страна за живеене е Норвегия, а след нея са Австралия, Швейцария, Дания, Холандия, Германия, Ирландия, САЩ, Канада и Нова Зеландия. Сред най-добрите 20 страни за живот са намерили място и Сингапур, Хонконг, Лихтенщайн, Швеция, Великобритания, Исландия, Южна Корея, Израел, Люксембург и Япония.
Данните от доклада на ООН показват, че от 20-те най-добри страни за живот 11 се намират в Европа, а 4 в Азия. Най-лошите страни за живот в света са Нигер, Централноафриканската република, Еритрея, Чад, Бурунди, Буркина Фасо, Гвинея, Сиера Леоне, Мозамбик и Мали. Тези страни са класифицирани като държави с ниска степен на човешко развитие, посочва докладът.
Според световната организация заетостта и заплащането на труда са фокусът, върху който правителствата трябва да се съсредоточат, за да стимулират напредъка. Докладът отбелязва бързия технологичен растеж на нациите, но предупреждава за екологичните предизвикателства пред държавите.
През последните 25 години 2 млрд. души са успели да излязат от графата "ниско ниво на човешко развитие". 830 милиона души са класифицирани като работещи бедни, които живеят с по 2 долара на ден. 200 милиона души, включително 74 милиона младежи, са безработни, като 21 милиона души си изкарват прехраната с принудителен труд. Жените правят три от всеки четири часа на неплатен труд. Въпреки че жените вършат 52% от цялата работа на света, несправедливостта в заплащането остава. В същото време жените на добре платена работа печелят 24% по-малко от мъжете и заемат по-малко от четвърт от висшите позиции в световен мащаб.
Глобализацията и дигиталната революция са нож с две остриета според ООН. Те правят света все по-поляризиран. Живеем в най-доброто време за квалифицираните хора, но и в най-лошото за хората без образование, и технологиите задълбочават неравенствата. По-висококвалифицираните хора имат достъп до технологии, интернет, което води до по-лесни начини за намиране на добра работа. Днес има седем милиарда абонамента за мобилни телефони, 2,3 милиарда души със смарт телефони, както и 3,2 млрд. с достъп до интернет. През 2015 г. 81% от домакинствата в развитите страни имат достъп до интернет, но едва 34 на сто в развиващите се региони и 7% в най-слабо развитите страни.
Според Международната организация на труда 61 на сто от заетите хора в света работят без договор, а само 27 на сто от световното население е обхванато от цялостна социална защита.
Докладът призовава правителствата да формулират национални стратегии за заетост, които да вземат под внимание нововъзникващите предизвикателства и бързо променящата се работна среда. В доклада се посочва, че възможностите за работа могат да бъдат насърчавани от глобалните цели, например по-добро здравеопазване и опазване на околната среда. Анализатори предвиждат в следващите години на света да са необходими още 45 милиона здравни работници. Това може да увеличи работната сила в сферата на медицината от 34 млн. души през 2012 г. до 79 млн. души през 2030 г.