България, 51-ви щат на Америка

Валери ЦЕНКОВ*

Кога за последен път сте се вглеждали в очите на дете, живеещо в бедност? Дете, чието всекидневие е белязано от отчаяние, безизходица и апатия, които в крайна сметка го тласкат към наркотиците и престъпността? Аз ги срещам всеки ден. В центъра на столицата, само на броени метри от входа на политическия Бермудски триъгълник - президентство, Министерски съвет, Народно събрание.

В деня, в който президентът даде началото на "Българската Коледа", премиерът Бойко Борисов подари на президента Обама златна реплика от маската на цар Терес, а Евростат ни подари поредния си доклад със срамна статистика - България е европейски шампион по бедност с 49% от населението, изпреварвайки уверено дори Румъния с 40%. На фона на данните на "Икономист Интелиджънс Юнит", че е по-добре да се родиш в Иран, отколкото в България, и на предишния шамар на Евростат, че България отделя най-малко средства от бюджета си за социални разходи - 18,1%, направо бях шокиран от думите на премиера Борисов в Овалния кабинет, с които той благодари на президента Обама "за отличното сътрудничество със САЩ в такива области - борбата с тероризма, борбата с организираната престъпност, националната сигурност и социалната сигурност!"
Очевидно последното бе доста досаден лапсус лингве, но нямаше да е зле, ако премиерът не просто поздрави Обама с преизбирането му за втори мандат, а се беше поинтересувал защо наистина стана това. Аз разполагам с някои данни на демографа Никълъс Еберстадт, публикувани съвсем наскоро и доказващи защо Америка е най-социалната държава в света. Според Еберстадт преразпределението на доход от едни американци, за да се повиши благосъстоянието на други американци, се равнява на 20% от икономиката на страната. Докато през 1935 г. са били едва 3%. Това означава, че всеки американец получава допълнително от държавата под формата на социални помощи по $7200 годишно! Тоест това е повече от средния годишен доход на българина, който е $6240! През 2011 тези т.нар. индивидуални плащания са съставлявали 65% от федералния бюджет! Докато в страна като Франция например цифрата е 58%, в Германия - 44%. Но тъй като американците се обиждат на подаяния и социални помощи, затова са измислили за тези пари един напълно порядъчен термин - "entitlements" (право на парична субсидия).
В САЩ прагът на бедността за четиричленно семейство е годишен доход от $37 900 (55 599 лв.), в България - 2532 лв. В САЩ на тази база има 49 млн. души, които попадат под този праг на бедност, което представлява 16% от населението, а у нас са 27%. Освен това 80% от "бедните" американци разполагат с климатици, 75% имат кабелна или сателитна телевизия, 50% имат компютър, а 33% - плазмен или LCD телевизор. Според Робърт Самюелсън от "Вашингтон поуст" типичният "беден американец не изпитва материални затруднения, получава медицинско обслужване, храни се нормално и не е бил гладен дори за един ден през последната година". При това нивото е различно за различните градове - за Вашингтон например прагът на бедност е $40 300, в Бостън - $39 500. Нещо много любопитно: тези суми се индексират непрекъснато в зависимост от нивото на инфлацията! Тоест - за САЩ борбата с бедността не означава да се задоволяват елементарни физически нужди на хората, а по-скоро е стремеж за "изравняване на различията в доходите" - тоест "в разпределение на националното богатство".
И тук идва важният момент: всъщност Мит Ромни изгуби изборите за президент, защото нарече тези бенефициенти deadbeats (безделници или данъчни престъпници) и с тревога обяви, че такива били 47% от американците. Което след това му коства мястото в Овалния кабинет, защото се оказа, че са повече - 53% според Еберстадт, а и според резултатите от изборите. А сега с новия социален пакет на Обама ще станат още повече, тъй като той вдигна прага на правото да се ползват субсидии на $91 000 годишен доход за четиричленно семейство.
В България само преди месец социалните служби отказаха помощ на 40-годишната Даниела Стаменова, инвалид с два ампутирани крака, защото пенсията й надхвърляла максималния праг, даващ право на социална помощ с 93 стотинки!

$91 000 срещу 93 стотинки

- това е лицето на "демокрацията, която България и САЩ защитават рамо до рамо" (цитатът е на премиера Борисов от Овалния кабинет).
Международните изследвания сочат, че борбата с бедността съвсем не е толкова сложна задача. В доклад на Luxembourg Income Study - трансгранична агенция за измерване доходите по света, се казва: "степента на бедност в една държава е отражение на това до каква степен едно правителство отделя внимание на социалните разходи". Фискалните консерватори отбелязват: много страни с високи стойности за социални разходи и ниски стойности на бедност са по-малко задлъжнели от много развити страни. И социалните разходи в много отношения се отразяват благоприятно на стандарта на живот. Така че решенията никак не са сложни. Но съществува едно изключително негативно обстоятелство, което се отразява на нивото на бедността - неравенството.
Както отбелязва Нобеловият лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц в своята книга "Цената на неравенството", "един от най-лошите ефекти на неравенството е, че то подкопава самите основи на демокрацията". И този тип демокрация е характерен за руския модел на развитие на пазарната икономика, където най-много хора живеят под прага на бедността и се продават най-много чанти Louis Vuitton. Но бумът в потребителския интерес не се дължи на по-високи и по-стабилни доходи, а благодарение на нарастващия скок в потребителските кредити. В Русия потребителите трупат дългове в алармиращи пропорции, като частните кредити изпреварват корпоративните близо с 300%! Този модел анализират в книгата си "Бедата с милиардерите" Линда Макуейг и Нийл Брукс, като те обясняват защо Русия има едновременно толкова много богати и толкова бедни хора. "Онези 5% от политическия елит използват властта, за да оказват влияние за промяна в законите и политическия дневен ред, от което те стават още по-богати, което от своя страна им носи повече политическа власт и т.н., и т.н. - все в този омагьосан порочен кръг." "А това не е никаква демокрация", заключават Макуейг и Брукс.
В тази връзка бих искал да цитирам германската благотворителна организация Volks solidaritat (Народна солидарност): "Когато в една богата страна милиони хора са принудени да живеят в бедност, това е скандал. Скандал означава "човешка грешка". А скандалите са изцяло присъщи на човешките същества."
Само един пример: Вече подсъдимата Виолета Николова, бивш директор на Агенцията по вписванията, се оправда, че си е "присвоила 53 000 лв. под формата на бонуси, защото законът й позволявал сама да си оценява работата и да си дава възнаграждение". Което автоматично я превръща в най-независимата, най-свободната, най-могъщата жена на света, защото това не може нито Меркел, нито Обама, нито дори император Нарухито. Но това е друга тема.
Сега говорим за бедността като следствие от толерираното от правителството

безнаказано разграбване на национално богатство

Тук ключовата дума е справедливост. А що се отнася до бедността, ключовата дума е солидарност. Солидарността означава да застанеш на страната на онези, които са лишени от човешкото си право на труд, на достойно съществуване, достъп до стоки и услуги, личен и семеен живот, социално подпомагане"... както е записано в Конвенцията на ООН за правата на човека.
Да, солидарността е морална позиция. Тя не е тема на предизборна политика.
Ако бедността е скандал, предизвикан от несправедливостта на политиката, а солидарността е моралната позиция за борба с нея, дали този модел може да сработи в България?
Вече толкова години демокрация и бедността у нас не само не е преодоляна, тя никога не е била приоритет на политиката, тя дори никога не е била предизборен лозунг. А процентите на бедността растат ли растат. Докато социалните помощи намаляват ли намаляват.
Да, хубаво е, че България и САЩ се борят рамо до рамо за демокрация по света. Но няма да е лошо тя да дойде и у нас. И ако не вземаме пример от САЩ, поне да се учим от държавите от нашата черга. Като Индонезия например, чийто президент Сусило Бамбанг Юдойоно обяви, че борбата с бедността е основен приоритет на неговата политика. На тази тема той разговаря в Лондон с британския премиер, след това в Ню Йорк, после ще направи това в Берлин, Токио... Юдийоно успя през първия си мандат да свали бедността от 16,7% през 2004 г. на 12,2% през 2011 г. (по данни на Световната банка).
Много бих искал и моят премиер да може да се похвали със същото. А ако не му стигат сили и възможности, поне би могъл да се поучи от човека, когото охраняваше до смъртта му - бившия комунистически лидер Тодор Живков. Той някога предлагаше да реши проблемите на България, като я направи 16-а съветска република. Аз лично не бих възразил срещу идеята да станем 51-ви щат на Америка. Поне ще решим един проблем на българите.


* Авторът е журналист, публицист и главен редактор на интернет-сайта "Temadaily.bg", собственост на "Обединени свободни медии" АД. Медията стартира с амбицията да предлага материали, информации и теми "за всички, които четат, за да мислят".