Българите заслужават да бъдат лекувани добре

Спас Керимов е от град Септември, Пазарджишко. На 22 години е и учи медицина в Медицинския университет в София. Занимава се с научна работа към Катедрата по фармакология и в Катедрата по генетика. Членува в различни студентски организации и в свободното си време се занимава с обществена дейност.

"Науката не бива да се прави от нас за нас - от хората, които се занимават с наука, към научните среди"


- Студент си по медицина, с какво те привлече тази специалност?
- Повечето очаквания обикновено са в две крайности - меркантилна и алтруистична. Някои избират специалността заради финансовата стабилност, а други - заради лекуването на хора и спасяването на живот. Когато избрах специалността, бях съсредоточен в желанието си да добия възможно най-добро познание за човешкия организъм. Исках да усъвършенствам знанията си и да се занимавам с медицина. Придобитите от мен  познания биха помогнали на много хора.
- Онези, които се насочват към специалността медицина в България, следват примера на близките си. Има ли медици в рода ти, които да са те вдъхновили?
- Не, няма. Още като ученик се занимавах много с биология. Участвал съм в различни национални и международни олимпиади, които разпалиха страстта ми. Сигурно този ми опит е причината да се насочвам повече към научните аспекти на медицината, отколкото към клиничната и терапевтичната част, както и работата с пациентите. Личните ми мотиви не бяха провокирани от конкретни хора, науката сама по себе си ме вдъхнови.
- Това означава ли, че специализацията ти ще е свързана с научните изследвания?
- Поне на този етап възнамерявам да правя това. Бих искал да се концентрирам върху научна дейност, свързана с онкологията. Бих желал да продължа като учен, който да развива различни идеи и да повлиява с по-голям размах върху качеството на живот. Не само да се занимавам с отделни частни случаи, а да правя различни научни промени, с които да повлияя на много хора.
- Очакваш ли да бъде открито лекарство за хората, страдащи от онкологични заболявания? Има ли универсално лечение за различните заболявания?
- Вече не се търси една панацея, която да лекува всичко. Търси се индивидуалния подход. Нещо, което ще помогне на конкретен пациент може да не помогне на друг, но ще се търси и алтернативен начин да се помага и на следващия. Точно този индивидуален подход би помогнал медиците не само да извличат информация от науката, а да добиват опит.
- Доста българи са известни с научните си открития, но уви, стават известни с работата си зад граница. Очакваш ли да станеш такъв изследовател?
- Определено смятам, че работата в чужбина е абсолютно необходимо и задължително условие за научен успех. Така хората придобиват съвсем различен подход на мислене и действие. Пред тях изникват и съвсем различни перспективи, когато се развиват като учени в чужбина. Работилите зад граница успяват да преценят по-добре ситуацията, виждат по-голямата картина на нещата. Искам да продължа развитието си някъде в чужбина. Мечтая да надградя досегашните си познания, но искам да се върна в България и да помагам преди всичко на българи.
- Защо искаш да помагаш на българи?
- Защото за мен това е достойното поведение. Искам да лекувам българи и да подобря качеството на живота им. Смятам, че тогава ще влагам много повече усилия, работа и лична удовлетвореност. Искам да помогна на страната си - няма значение дали това са патриотични подбуди или някаква друга причина, която винаги ще ме връща към родното място. Българите заслужават да бъдат лекувани добре, заслужават да се подобри животът им, а медицината неизменно спомага за това. Най-малкото помага да се чувстват една идея по-добре като европейци.
- Казваш, че би продължил обучението и работата си в чужбина. Смяташ ли, че там образованието и реализацията са по-добри и ако е така, защо България остава на заден план?
- Животът в чужбина има много плюсове. Ако приемем, че световната наука е картина, то самата идея какво да бъде нарисувано; поставянето на контурите, визията как да се рисува, се чертаят на Запад. Там се организира целият замисъл, целият план на картината. Малки страни като България и научните й открития, запълват фона, или в най-добрия случай само оцветяват част от картинката. Всъщност, малките страни като нашата не могат да чертаят, не могат да творят. Българските учени основно се вместват в рамките, които задават западните. Ако искаш да променяш, да моделираш и да създаваш наука, трябва да я правиш там, където тя се ражда. В момента Западът е ядрото и мястото, където се прави наука.
- Какво трябва да се промени, за да може тази наука да се прави и в България?
- Това е изключително комплексен въпрос. Необходимо е да се обръща по-голямо внимание на науката, тя да добие по-голяма обществена значимост. Може би е необходимо научните изследвания да се вмъкнат в реални икономически интереси, защото по този начин ще бъдат тласнати напред. Важно е и доброто финансиране на науката от държавата. Тези неща неминуемо биха довели до по-добро правене на наука в България. Ангажирането на повече хора също би довело до по-добри резултати. Напоследък изглежда сякаш науката се прави от нас за нас - от хората, които се занимават с наука, към научните среди. Разочарован съм и от начина, по който се действа в нашите среди - в България се броят публикации, научни трудове, а не се отчитат добрите неща, които са направени или открити.
- Доволен ли си от образованието, което получаваш в България?
- Според мен медицината в България доста се различава от останалото образование. Не поради това, че е по-трудна или по-значима. Изобщо нямам това предвид. Може би обаче медицинското образованието е запазило маниер, който доста добре се котира и на Запад. Явно е правилният. Не мога да се оплача, макар че има и доста неуредици, а за жалост техният брой се увеличава с всяка следваща година. Доволен съм, че получаваме възможности за научни изяви, за запознаване с базовите неща в науката, в терапията, в хирургията и ред други клинични дисциплини. Определено има какво още да се желае...
- Какво точно имаш предвид под научни изяви?
- Основните неща - публикации на научни статии в различни списания. Изключително полезно е, ако успееш да се асоциираш с професор или катедра, започнеш работа с тях. Тогава може да направиш много интересни научни трудове. Изисква се много време, но е много ползотворно. Има и възможности за участия в различни симпозиуми и конгреси.
- С какъв проект си ангажиран в момента?
- Най-големият проект, в който взимам участие, ангажира като партньори доста страни. Става въпрос за членове на ЕС и Австралия. Проектът се нарича "Превю". България е представена от Катедрата по фармакология и токсикология към нашия университет. Започнах да работя като съвсем начинаещ чирак, но бързо навлизам в нещата. Има много интересни неща за изучаване. Опитваме се да предпазим хората, които са в специфично преддиабетно състояние - сивата зона между нормалното състояние и диабета. Опитваме се да ги предпазим да развият диабет, като им помагаме да подобрят начина си на живот, хранителните си навици, показваме им упражнения и насърчаваме физическата им активност. Проектът е по 7-ма рамкова програма на ЕС, изключително престижен. Резултатите от него ще променят много човешки съдби, в България са включени повече от 400 души. Във връзка с него пиша статии по подобна проблематика.
Съвсем наскоро участвах в научен симпозиум по фармакология с постерна сесия, там всеки представяше обзорни научни разработки. Беше много приятно, имаше доста голяма чуваемост сред студентите. Наскоро приключи и международен студентски конгрес, на който имаше много голямо чуждестранно присъствие от много страни. Там също представях данни, асоциирани с проекта "Превю". Проведе се в болница "Св. Екатерина" и участие в него взехме около 600 души. Беше изключително интересно, защото се запознахме с много нови хора. Имаше гост-лектори от университета в Кеймбридж, от Каролинския институт в Швеция - професори по генетика и епигенетика. Може да се каже, че това са хора, които в момента оформят върховете на науката в медицината.
- Каза, че България запълва фона на голямата картина. Мислиш ли, че успяхте да покажете нещо, с което да впечатлите колегите си?
- Стремим към това. Стараем се и ние да оставим някой знаменит щрих. Чуждестранните млади учени на този конгрес ни превъзхождаха с добрата си лаборатория и с по-доброто си финансиране, но все пак остава надеждата, че наука ще се развие и тук. И тук ще може да се случва това. Мисля, че показахме какво можем и на какво сме способни. Надявам се да го оценяват.
- Къде се виждаш след 10 години?
- Представям си се като млад учен, който работи в модерна лаборатория. Иска ми се да имам досег с пациенти, но и да разработвам някоя онкологична панацея. Реалист съм и смятам, че кариерното ми развитие ще бъде дълго, мъчително и продължително, както се казва - с много кръв, пот и сълзи.