Българите се превръщат в проблем

"Досега телевизионните дебати бяха доминирани от новините за имигранти от турски и арабски произход. Техните проблеми в берлинския квартал Нойкьолн се превърнаха в символ на провалилата се политика за интеграция", отбелязва списание "Шпигел", след което представя новия имигрантски проблем: все по-големият брой българи и румънци в Германия. След поляците, румънците и българите са най-голямата група новопристигнали имигранти, но голяма част от тях не влизат в официалната статистика.
"Повечето не говорят немски и живеят нелегално, работейки за по 3 евро на час. Като граждани на ЕС те не влизат в нито една от интеграционните програми. За имигрантите от турски и арабски произход има интеграционни курсове и помощи. Българите и румънците са оставени на произвола на съдбата", отбелязва германското списание и заключава: "Отсега се вижда, че се повтарят старите грешки на някогашната политика спрямо гастарбайтерите. Създават се паралелни общества, а политици и институции отново наблюдават безучастно този процес."
В статията е цитиран Клаус Баде, представител на Сдружението на германските фондации за интеграция и миграция. Той сравнява българите и румънците, работещи за по 3 евро на час, с робите в древна Спарта, и ги нарича "експлоатираната прослойка на обществото ни". "Те работят при условия, при които никой в Германия няма да си мръдне пръста", казва Клаус Баде. Става дума за граждани на ЕС, които имат право на тримесечен престой в Германия. Онези, които искат да останат по-дълго, регистрират проформа фирми, пояснява изданието. Рядко се контролира дали тези фирми съществуват на практика, става ясно от разказа на полицай от Хамбург. Той твърди: "Разрешителното за еднолична фирма е често входът към легално робство". "Шпигел" заключава: "Тези нови граждани на ЕС, пристигащи в Германия, са често последната брънка от социалната верига. В някои от големите градове те стоят на по-ниско социално стъпало от турските и арабските имигранти, които често са техни работодатели или хазяи." На практика това е един свят в сянка, който обхваща не само трудовия пазар, но и много други сфери на живота. В Хамбург например има жилищни блокове, в които са регистрирани близо 80 български граждани, макар че там не биха могли да живеят толкова много хора. "Създават се нелегални инфраструктури, които ние не сме в състояние да контролираме. Приехме страни в ЕС, без да подготвим нашата правосъдна система за това", заключава полицаят от Хамбург.
Според изследването, голяма част от работещите нелегално в Германия българи и румънци нямат намерение да се върнат в родината си. Все повече от тях регистрират децата си в германските училища, което поражда поредния проблем. Тези деца не говорят немски, а родителите им не гледат на училището като на задължение. Отскоро в училищата в Нойкьолн са назначени 11 учители от български и румънски произход, които помагат на децата при изучаването на немски език. "При това тези деца имат късмет, че родителите им са ги записали в училище. Има други, които са принудени да чистят стъклата на автомобилите по берлинските кръстовища. Тези деца живеят с двайсетина души на няколко квадратни метра", пише в заключение  "Шпигел".