Българите се изявяват много добре в чужбина

Райна Фичорова е родена в Пазарджик. Завършила е Медицинския университет в София, където като студентка започва да се занимава с научни изследвания и защитава дисертация за степен "доктор". След успешен проект през 1995 г. е поканена да работи в "Харвард медикъл скул" в Бостън - САЩ, където в момента завежда лаборатория по генитална биология за изследвания на заболяванията, предавани по полов път. Поддържа тесни контакти с Института по микробиология при БАН. На д-р Фичорова бе поверен встъпителният доклад на състоялата се от 8 до 11 май в София 24-та конференция на Международната организация за антивирусни изследвания.

"В България се прави много добра наука с интересни постижения"

- Как постигнахте резултатите, заради които ви наричат много успешен учен?
- С добрата подготовка, която получих в България, в Медицинския университет в София. След моята дисертация и научното ръководство, което получих, докато я правех в България, за мен беше наистина лесно да продължа нататък. Трябваше една покана от САЩ, и оттам нататък имаше как да приложа това, което знам. Но при всички случаи трябва много труд.
- В "Харвард медикъл скул" имате вече собствена лаборатория. С какво се занимава тя?
- Оглавявам лаборатория, която се занимава с изследвания за безопасността на препарати за локално приложение, главно при рискове за женските полови пътища, тяхното взаимодействие с нормалните физиологични процеси. Това е моята главна задача.
- Вие сте чужденка в Америка, как ви дадоха лаборатория, лесно ли става това?
- Не става лесно. Никога и за никого не е лесно, особено там, където съм аз - конкуренцията е много голяма. Но аз бях развивала вече в България подобни изследвания и ме поканиха да изпълня един проект, след като участвах в един конгрес. Написах проект, който бе изпратен за финансиране, и го получи. Аз заминах да го изпълня, беше за създаване на клетъчни линии и стана много успешен. Много бързо успях да ги създам, в много кратки срокове публикувах резултатите и тогава получихме допълнително финансиране да продължим тези изследвания и да ги използваме като модел. Най-напред бях поканена да работя в друга лаборатирия в същата катедра. След това получих допълнително финансиране, което ми даде възможност да получа моя собствена лаборатория. Успехът на финансирането се базираше на успеха на проектите и публикациите. Когато имаш научни успехи и публикации, те предлагат за академично повишение и хабилиация и се определя дали си стойностен да носиш титлата на Харвард. Освен това трябва да имаш и препоръки от хора от цял свят. Получих чудесни препоръки и от България - от моя научен ръководител проф. Людмил Наков, от проф. Райна Георгиева, която беше директор на Института по имунология на размножаването при БАН.
Проф. Наков почина за съжаление миналата година. Той беше изключителен учен. Много хора е обучил, създаде щкола в Медицинската академия. Това си беше всъщност една школа, започната още от акад. Методи Попов, после акад. Радой Попиванов, проф. Наков. Наистина съм човек, роден с късмета да мога да работя в тази среда. Започнах научна работа като студентка в научен кръжок, тогава имаше такава чудесна форма и възможност за студентите. През всичките 5 години на следването си работех в този кръжок.
    А на труд и любов към медицината и науката ме научиха моите родители, също лекари, постигнали висините на професията. Майка ми, д-р Петя Начева, беще дълги години началник на Вътрешно поликлинично отделение в Пазарджик. Баща ми, доцент д-р Нако Начев, е основателят на ортопедичната помощ в Пазарджишки окръг и първото ортопедично-травматологично отделение в град Пазарджик. Той почина, но делото му се продължава от много негови способни ученици и е взето решение клиниката в Пазарджик да носи неговото име.
- Как става финансирането ви в САЩ? В България то напоследък е огромен проблем.
- Както много други университетски преподаватели и учени, се финансирам с помощта на проекти - пиша и изпращам към национални институции на здравеопазването в САЩ, но и към всякакви фондации, които могат да финансират научни изследвания. Човек трябва да бъде с отворени очи, да следи възможностите за финансиране и да не се отчайва. И в Америка не е лесно да се намерят средства, никъде не е лесно в момента заради кризата. Сега само около 5 на сто от кандидатстващите проекти се финансират. Човек трябва да е предприемчив, да търси, да е работлив. Това е шансът за успех. В САЩ има повече източници на финансиране. Човек трябва да знае да прави сътрудничества, не да си гледа само мъничката лаборатория и черупчицата, трябва да се свърже с хора, с други лидери в областта, да бъде достатъчно щедър като сътрудник. В наши дни учените трябва да се обединяваме, понеже и средствата са малко, и проектите трябва да имат голям ефект и значение за народното здраве, за да се дадат пари.
- Заплатите чрез проекти ли си осигурявате, или ви ги плащат твърдо?
- Има в САЩ университети, където част от заплатите се изплащат за преподаване. Но при нас няма такова нещо, ние се финансираме изцяло с научни проекти. А преподавателската дейност е за удоволствие и за чест.
- Какъв процент млади хора има в научните лаборатории в САЩ?
- Навсякъде е различно. В моята лаборатория са само млади хора, които назначавам и обучавам. Давам им първи стъпки в тази област. Обичам да работя с млади хора, които са с амбиции и са трудолюбиви. Включително българи съм имала няколко пъти и съм много доволна от тяхната работа. Дори на една българка помогнах да придобие малко опит, защото навсякъде за назначаване на работа й искаха опит, а тя бе току-що завършила. Но българите по принцип се изявяват много добре в чужбина.
- С колко души е лабораторията?
- Имам много студенти и стажанти, които работят в лабораторията, плюс редовни служители, назначени за постоянно. Те са четирима. В момента имам позиция за докторант и търся кандидат. Сега имам няколко новофинансирани проекта, два от тях са свързани с най-често срещаното невирусно венерическо заболяване - то се причинява от мъничко едноклетъчно паразитче "трихомонос ваджиналис". Много жени страдат от тази инфекция, без дори да знаят, защото тя протича без симптоми, но е много вредна за репродуктивната функция и крие риск от по-сериозни болести като СПИН и рак. Лекува се с антибиотици, но има нарастваща резистентност и затова изследванията в тази област са голям приоритет за народното здраве. Единият от проектите е свързан с вируси, които живеят вътре в този паразит "трихомонос".  Това е нещо ново и неизследвано. Имам и един съвсем нов проект за пробиотик, ще правим влагалищни бактерии, които да се дават на жените, за да предотвратяват венерически заболявания и възпалителни състояния.
Една моя статия много нашумя, с висок импактфактор. Свързана е с преждевременните раждания заради възпалителни заболявания и с нормалната микрофлора. От това какви бактерии носи майката зависи в голяма степен как ще се развие плодът. Открихме елементи на възпаление дори у новороденото след раждането, които могат да бъдат свързани с определен тип майчини бактерии. Така че те се отразяват не само по време на износването, но и след раждането. Има още много интересно, което трябва да узнаем за тези процеси и това е наистина много нужно, защото нараства процентът на засегнатите дечица и те после страдат, имат големи проблеми. които ги мъчат цял живот. Много е важно да ги предотвратим. В медицината вече се правят чудеса, медицинската наука напредва много. И тук, в България, има големи успехи.
- Сред заболяванията, предавани по полов път, е и СПИН. На какъв етап е научната битка с този проблем, засягащ 33 млн. души по света?
- Основният въпрос за моя екип е търсенето на ефикасно средство за профилактика. Профилактиката е изключително важна. Има голям напредък и в разработването на ваксини и микробициди, и в областта на клиничната медицина, резултатите са многообещаващи. Изследват се нови препарати, нови пробиотици са на път. Надявам се, че в близките години ще има добри резултати от клиничните изпитания.
- Как ви се вижда острани науката в България и ниското й финансиране?
- Не съм добре запозната отблизо какви са условията за работа сега. Но знам, че има много добри кадри в Института по микробиология при БАН, контактувала съм с млади учени от института - имат наистина много интересни постижения, публикации. Наистина се справят невероятно при тази криза, която усещаме всички, не само в България, и която явно няма да спре скоро. 
- Мислили ли сте да се върнете в България?
- Всичко зависи от възможностите за работа, тъй като съм в продуктивна възраст и имам много какво да дам. Искам да имам възможността да го дам в моята област. По принцип никога не съм спряла да обичам България, да вярвам, че тук може да се прави наука и се прави наука. При това - добра. Винаги си мечтая за България, не съм се откъснала от нея. Винаги си оставам пазарджиклийка.
- Децата ви също са с вас в САЩ, към каква професия се ориентират?
- Не са се ориентирали към медицината. Единият ми син завърши магистратура по физика, сега прави дисертация за кандидат на науките. Другият ми син завърши политология и международни отношения и сега е в началото на кариерата си. Ще видим накъде ще се ориентира. Те си идват всяка година в България и съвсем не са забравили корените си.
Желая на всичките си колеги в България успехи и вяра в науката.