Българите са се стопили до 6,5 милиона
Трудоспособните хора и децата намаляват, възрастните и жилищата се увеличават
/ брой: 4
С 844 000 души е намаляло населението на България през последните 10 години. Данните на НСИ от преброяването, извършено през миналата година, обаче са предварителни и не са обхванали цялото население, уточниха оттам. Засега те показват, че у нас живеят 6,5 млн. души. Спадът е с 11,5 на сто в сравнение с 2011 г. Според експертите демографският срив се дължи на ниската раждаемост, високата смъртност и на миграцията.
Подобни са били числата през далечната 1934 г., но след това населението се е увеличавало непрекъснато до 1985 г., когато българите са достигнали 8,94 милиона.
Последните данни сочат срив във всяка отчитана група. Така например децата до 17 години са намалели със 153 000 до 1,03 милиона, а трудоспособното население между 18 и 64 г. сега е 3,9 милиона или 60,3%. Пред 10 години този процент е бил с пет повече. На този фон се увеличават възрастните хора над 65 години, чийто дял е нараснал с 200 000.
Без съществени изненади са и данните за обезлюдяването на населените места. Първенци са градовете в Северна България, които намаляват по-бързо. Жителите на Видин и Добрич са спаднали с по 26 на сто, следвани от Силистра, Велико Търново, Монтана, Плевен, Търговище, Разград и Русе. Най-малобройната област остава област Видин със 74 000 души, а най-голям спад като абсолютно число се отбелязва в Пазарджик, където хората са намалели с над 60 000. В Южна България по този показател класацията води Смолян, следван от Сливен и Ямбол. Единствено София е с прираст на населението от 2011 г. досега - с 14,7%, и достига 1,48 милиона. Всеки четвърти българин живее в село.
За сметка на демографския срив броят на жилищните сгради се увеличава спрямо 2011 г., макар и с малко - с 36 000 или с почти 2 процента. Жилищата като цяло са нараснали със 7,6 нае сто.
Непълните данни от преброяването бяха обяснени с пандемията, хакерската атака срещу електронното преброяване и нежеланието на хората да станат преброители. Повечето непреброени участъци са в София и затова там картината е най-неточна. Неуспех е претърпяло и електронното преброяване, тъй като в него са се включили едва 34% от преброилите се. Това е дори по-малко от регистриралите се по електронен път преди 10 години, а от НСИ са очаквали двоен на постигнатия процент.