19 Септември 2020събота18:25 ч.

Анна О`Нийл:

Българите са много топли и отворени

"Обичам" е най-сладката дума, убедена е чаровната американка

/ брой: 141

автор:Альона Нейкова

visibility 1781

Анна О`Нийл е една от участничките в телевизионното документално риалити "Изгубени в България", което се излъчва по Нова ТВ. Чаровницата е на 24 години и е от Мериленд. Завършва Американския университет във Вашингтон със степен бакалавър по международни отношения и комуникации. Владее добре испански и български език. Идва в страната ни като доброволец от Корпуса на мира.


- Мис О`Нийл, как се случи, че точно вас избраха за участие в проекта "Изгубени в България"?
- Още когато работех в Корпуса на мира, предложиха на всички, които горе-долу знаят български, да се явят на кастинг. Лично аз имах голямо желание да участвам в този филм, още повече че уча и международни отношения. За мен най-важното винаги е било общуването с хора, а когато това са чужденци, още по-добре. Затова реших, че "Изгубени в България" е точно за мен.
- Познавахте ли се преди снимките с втория герой от това документално риалити - Кори Олсън, или се срещнахте по време на обиколките по селата?
- Кори също работи в Корпуса на мира, така че се познавахме малко оттам. Когато преди няколко месеца моята най-добра приятелка Кей се омъжваше, ме покани за кума. На сватбата й беше и Кори, с когото много си паснахме.
- Какво ви направи най-голямо впечатление, когато пътувахте из България и трябваше да вършите най-различни неща, с които иначе, предполагам, никога не бихте се захванали?
- Карането на "Лада" беше голям екшън (смее се дълго и от сърце)!
- В България ли разбрахте, че има такава кола?
- Да, в Америка няма "Лада", там по принцип не можеш да видиш толкова стари автомобили. Въпреки че моята първа кола бе по-стара от мен, тя работеше добре и изобщо не може да се сравни с "Лада"та, която трябваше да карам в България. Преди да се кача в нея, не знаех как се кара автомобил със скорости. Само веднъж бях пробвала преди - много е трудно. Трябва да си наясно кога точно да превключиш на друга скорост. Няколко пъти направих опит, започнах да се разочаровам, мислех си, че няма да успея. Но когато все пак подкарах "Лада"-та, се почувствах страхотно и дори ми стана забавно. Все пак се надявам повече да не ми се налага да шофирам такава кола.
- Какво още от това, което правихте, докато бяхте "Изгубени в България", никога не би ви се случило иначе, на друго място?
- Може би това, че варихме ракия, правихме лютеница, доихме крава, коза, видяхме как растат дини, копахме картофи...
- А кое от всички тези занимания ви се стори най-трудно или ви бе най-неприятно?
- Когато се наложи да косим трева на нивата, това изобщо не ми беше интересно! Не зная защо, просто не ми направи приятно впечатление. А мъжете, като ни гледаха как косим, много се бъзикаха с нас. Дори малко се ядосах заради тях.
Иначе всичко, свързано с приготвянето на храна, дори в началото да ми се струваше трудно, ми беше много интересно и забавно.
- Има ли нещо - типично българско, изглеждащо по-особено за американците, което не успяхте да направите в рамките на това документално риалити, но бихте рискували да опитате да го сторите самостоятелно, извън проекта?
- Много работи правихме, докато снимахме, че чак не мога да се сетя какво още бих опитала. Обиколихме доста места, само не успяхме да стигнем Дунава - изтървахме го (смее се).
- Ако знаехте какво ви предстои в това риалити, бихте ли поискали пак да участвате?
- Да, даже повече отпреди щях да искам. Защото видяхме много неща, запознахме се с доста хора, обиколихме голяма част от България. Преди не знаех как се вари ракия, как се копае царевица, как се бере тютюн, как се ходи на риболов... Правихме доста особени и интересни неща, които ще запомня завинаги. Ако не беше този проект, сигурно нямаше да видя Чудните мостове, да стигна до нос Шабла, където опитах най-хубавата рибена чорба. Много от тези неща бих искала да преживея отново.
- Вие сте от младото поколение, което не си представя живота без модерните технологии. Липсваха ли ви например лаптоп, интернет, социалните мрежи? Или докато бяхте "изгубени в България", успяхте да забравите за тях?
- Сещахме се за интернет, но ни се случваха толкова интересни неща, запознавахме се с интересни хора, опитвахме нова, особена за нас храна... Не мога да кажа, че нещо ни липсваше. Със сигурност не ни беше скучно. Пътувахме, работихме, снимахме, забавлявахме се. Понякога не намирах време даже с майка ми да говоря по телефона. Не че забравях, но се чувствах на мястото си. Въпреки че не всичко ми беше ясно, не бях изгубена.
- Трудно ли ви беше да разбирате българите, които говорят на диалект?
- Бабите използваха много особен език. Като кажат едно изречение, след 5 секунди разбирах какво точно искат, дори не на 100 процента (смее се). Като обмислях думите една по една, чак тогава ми ставаше ясно какво ми говорят. Добре, че учих в началото български във Враца - и там се използва диалект. Но като отидеш на друго място, виждаш, че трябва да учиш друг диалект, за да разбираш какво ти казват. Голям късмет е, че имам добра памет. Например думата "оти" ми беше много интересна, не можеш да я чуеш често или навсякъде. Съвсем случайно научих какво означава. Бабите, като почнаха да ми викат "Оти? Оти?", беше много забавно (смее се). Имаше и други моменти, когато ни говорят на диалект, а ние само гледаме и нищо. Не реагираме. Нищо не разбираме. Тогава на бабите им беше смешно. Някои хората дори ми правеха забележки, че много меко говоря.
- За вас коя е най-трудната дума на български?
- "За-ба-вля-вам". Най-трудно ми е да я кажа. На английски "забавление" е "fun" - кратко и лесно. А да произнеса "забавлявам се" е много сложно за мен.
- А коя харесвате най-много?
- Те са доста, но най-сладки са ми "обичам" и "добро утро"... 
- Какво научихте за българите? По-различни ли са те от американците?
- Българите са по-отворени. Те са и много топли хора. Всички ни приемаха като приятели, дори без да знаят каквото и да било за нас. Отвориха широко вратите на домовете си, поканиха ни, почерпиха ни... Това, според мен, може би е най-голямата разлика между българите и американците. Ние сме много готини и приятни хора, но ни трябва повече време, за да се запознаем и да се сприятелим с някой, а после да го поканим у дома.
- Как най-често реагират българите, когато разберат, че сте американка?
- Радват ми се и веднага ме питат: "Къде е по-хубаво - тук или в Щатите?"
- Какво им отговаряте?
- Няма как да им кажа, че в Америка не е хубаво - все пак там е родното ми място. И България е много красива страна. Има, разбира се, неща, които не харесвам, даже не обичам, и виждам, че трябва да се променят. Но се чувствам добре тук.
- Защо, когато говорите за Владимировци, наричате го "мое село"?
- Чувствам всичко там много близко. Бях на доста места като доброволец от Корпуса на мира, но не съм познавала други хора, които да са толкова мили, топли и добри, както във Владимировци. Там се запознах с най-добрата си приятелка, срещнах някой като майка за мен, видях гаджето си, открих своята среда, намерих донякъде себе си... В моето село има нещо различно, което не може да се срещне на друго място в България, а и в целия свят!

Двама чужденци оцеляват в документално риалити

Двaма чужденци, незапознати с българския бит, но любопитни да го опознаят; слабоговорещи български, но решени да го учат; чужди на българските традиции, но достатъчно авантюристични, за да опитат всичко; и най-важното - позитивни и добронамерени, каквито обикновено са чужденците в България.
Вроденият позитивизъм на американците Анна О`Нийл и Кари Олсън среща вроденото ни гостоприемство. Във всеки епизод на "Изгубени в България" те посещават различно място и се запознават с културна особеност, обичаи, традиции, легенди или просто с уменията на местните. Но това е само основната "мисия" на героите в документалното риалити. За изпълнението й те се сблъскват с много ситуации, които за тях са препятствие, но за обикновените българи са всекидневие. Например трябва да вземат влака до Пловдив, оттам да намерят автогарата и да се качат на автобуса за Смолян, да слязат на разклона за Забърдо и да се доберат пеша до селото, където ще ги посрещне местният фолклорен състав, който е съчинил родопска песен за президента Барак Обама. Задачата им е да разучат тази песен и да я изпълнят заедно със самодейците, Но с малка корекция - куплетите се пеят от американците на български, а припевите - от самодейците, но на английски, на който те трябва да ги научат. Случките във влака и в автобуса, случайните срещи с обикновени българи, недоразуменията от езиков и всякакъв друг характер (например да объркат думата "спирка" със "свирка"), комичните ситуации, в които героите попадат, се смесват с впечатленията от природата, приятелските жестове и културните различия.

Пленумът на БСП се събра за последно преди Конгреса

автор:Дума

visibility 0

Касата ще поема тестовете на ученици под карантина

автор:Дума

visibility 44

Гешев нахъсва прокурорите, отвън искат оставката му

автор:Дума

visibility 65

Прокурорите избират свой представител във ВСС

автор:Дума

visibility 152

Половината алкохол у нас бил нелегален

автор:Дума

visibility 308

/ брой: 179

Петкова се активизира за фактурите на "Топлофикация"

автор:Дума

visibility 399

/ брой: 179

Проф. Вучева за новия заем: ГЕРБ никога не се отчитат

автор:Дума

visibility 550

/ брой: 179

Как търпим това десет години?!

visibility 835

/ брой: 179

Ще покаже ли ЕС сила във външната политика?

visibility 414

/ брой: 179

Датата

автор:Дума

visibility 332

/ брой: 179

Английските "щикове" и 9 септември

автор:Христо Георгиев

visibility 761

/ брой: 178

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ