Българите и руснаците - заедно? Завинаги?

Олга РЕШЕТНИКОВА,
"Столетие"

При "Копринка", близо до българския град Казанлък, в началото на септември т.г. отново се събраха повече от 10 хиляди българи и пак по инициатива на българското националното движение "Русофили".
Първият русофилски събор се провежда през 2003 г. Събират се 800 души, работили в Коми СССР, по-късно към тях се присъединяват и завършилите образованието си в нашата страна, смесени семейни двойки, както и хора, обединени от "съветското си минало", от общата работа, от университетските банки, от любовите, от общите си някогашни мъки, но и радости... Хора, които истински обичат Русия, и за които дружбата с нашата страна е не само минало, но и важен фактор за съвременния обществен живот.
А Движение "Русофили" бързо се превърна в масово, организирано, негови филиали вече има из цяла България. Днес само регистрираните членове са повече от 20 хиляди, а на ежегодните събори на Копринка се събират от 8 до 12 хиляди души.
През 2009 г. Николай Малинов оглави движението, и под ръководството активистите започнаха активна дейност за запазване на паметниците на руските и на съветските воини, за помощ в изучаване на руския език, за запознанство с творчески колективи от Русия.
 

Осми национален събор на Копринка:Оставаме с Русия, защото обичаме България!

На тазгодишния събор под гръмки аплодисменти посланикът ни в България Юрий Исаков прочете указ на руския президент за награждаването на Николай Малинов с медал "Пушкин" за активната му работа за запазването на паметниците на руската и съветска воинска слава. От високата трибуна прозвучаха приветствията на българския президент Първанов, на лидера на социалистите Станишев, на кандидат-президента на БСП Ивайло Калфин, на представители на обществени организации. Приветствия поднесоха представителят на Руската православна църква в София игумен Филип и ръководителите на руската делегация. И до късно язовир "Копринка" пя и танцува...
Когато видиш това с очите си, вълнението не подлежи на описание. Защото къде, кажете ми моля, в коя точно страна по света може да се случи нещо подобно? Но и тъгата е голяма - какво всъщност знаем ние, руснаците, за това феноменално българско движение?

Нима руските средства за масово осведомяване, а и централната ни телевизия

отразиха събитието? Всъщност на кого в Русия може да разчита - за помощ, за подкрепа, българското русофилско движение? Тревогата за неговото бъдеще е голяма...
Движението се позиционира като неправителствена, неполитическа организация, чиято цел е развитието на българо-руското сътрудничество в различни области върху основата на историческите, културните и религиозните традиции между страните ни. То обединява всички българи, на които са скъпи връзките с Русия, при това - независимо от политическите им възгледи и от партийната им принадлежност. Но е повече от ясно, че организацията обединява преди всичко

хората, чиито сърца си остават в социалистическа

България. Тя е детството, младостта, увереността в утрешния ден, служенето на идеала за щастливо и справедливо общество, в което, и да не успеем да поживеем ние, то непременно ще заживеят децата ни... И всички несправедливости и дори извращения от "онези години" се губят в реалностите на последните 20-ина години - грабителската приватизация, обедняването на народа, високата смъртност, масовата емиграция, забвението на национално-държавните интереси заради... служенето на западни държави. Българите не могат да си представят какво става в днешна Русия. И искрено недоумяват -

защо България изчезна от погледа на новия руски елит...

Те много болезнено "преглъщат" безразличието на Русия към тези хора в България, които просто ни обичат...
Движението на Николай Малинов, разбира се, не обхваща всички български русофили - в страната има и други обществени организации, които са за дружба и сътрудничество с Русия, но те не са толкова масови и организирани. В "Русофили" не участват и представители с "класически" леви и десни възгледи - те, всеки от своите позиции, дори критикуват общността. Отдясно се чува, че "трябва да оставим в миналото деленето на русофили и русофоби" и че "отношението към Русия трябва да бъде определяно от материалните, прагматичните интереси".
Истината обаче е, че в съвременното българско общество има и русофили, и русофоби, при това и едните, и другите могат да бъдат открити във всички политически партии, вероятно с изключение на ДПС.
Но никой в Русия не бива да забравя - политическият и информационният климат в днешна България е такъв, че се изисква

гражданско мъжество, за се обявиш открито за русофил.

Николай Малинов уверява, че хората идват на русофилските събори, за да покажат любовта си към нас, за да заявят с гордо вдигнати глави, че не се страхуват и не се срамуват от любовта си към общите ни културни и духовни ценности. А идейно-политическата борба в България свидетелства, че въпросът за отношението на българите към Русия е неразривно свързан с определянето на националната идентичност.
10 ноември 1989 г. е повратна дата в историята на България: комунизмът си отива, но комунистите остават. Немалко от тях доста бързо се превърнаха в антикомунисти, които не тръгнаха по пътя на запазването на националните си корени, а настойчиво започнаха да увещават българския народ да направи своя "нов цивилизационен избор". Претенциозните думи скриваха насаждането на нова национална идеология - американизация, обслужване на интересите на САЩ на Балканите. Съзнателно или не, новите български ръководители говореха (и още говорят), за необходимостта от въпросния т.нар. цивилизационен избор, макар че в действителност такъв избор е невъзможен.
Както остроумно отбелязва българският политолог Валентин Вацев: присъединявайки се към цивилизация, към която не принадлежиш, е все едно да се обявиш за "златна рибка", и на това основание да си поискаш по-луксозен аквариум...
Впрочем българите, както и всеки друг народ, имат единствена алтернатива - или да съхранят своята си, дадена от Бога национална идентичност, или да изчезнат, разтваряйки се в другите цивилизации.
В българската история има изключително тежки периоди, когато е съществувала сериозна заплаха от изчезването на България от картата на света. Историческият опит свидетелства, че българският народ е издържал най-тежките изпитания, когато българин и православен са били синоними. А руснаците и българите, при всички различия на националния им характер, са обединени от общия си цивилизационен код, от духовната връзка, която от векове предопределя отношенията на двата народа един към друг, независимо от политическите перипетии, независимо от конюнктурата. Не случайно за враговете на България и Русия съчетанието на славянство и православие е нетърпимо, и точно натам винаги е било насочено острието на идейно-политическата борба. Но в много неща тези, които се опитваха да вбият клин между нашите народи, все пак успяха - днес

отчуждението и между страните, и между техните елити е очевиден факт...

И спокойно може да се твърди, че причината е в огромния глобализационен натиск, в американизацията на живота и в Русия, и в България. Но бедата всъщност е не че врагът е силен. Просто ние сме слаби...
Днес и Русия, и България преживяват период на духовна криза. Морално-нравствените основи и традициите на държавността, родени и развивали се в лоното на православната духовна култура, в голяма степен са изгубени. В обществата ни няма единство нито за понятията добро и зло, нито в определението на националната идентичност, нито за представите ни за бъдещия свят.
Крахът на социалистическата система освободи Русия и България от атеистичния режим, но дошлите на власт нови елити, вместо да се върнат към националните си корени, към собствените ни духовни ценности, избраха политическо движение изключително на Запад.
Стремежът към копирането на западните "ценности" от известна част на обществото, от една страна, и отхвърлянето им от голямата част на народа, от друга, доведоха до период на лутания, на масов окултизъм и сектантство, до напрежение в обществения климат.
Всъщност всички, взели думата на събора на русофилите, говореха за многовековните духовни връзки между нашите народи, но като за категории от миналото, и дори употребяваха понятието духовност в изкривен до известна степен смисъл - като приобщаване към явленията на културата, които, както е известно, могат да са и богопротивни, и бездуховни. А от десетките хиляди участници в събора само 20-30 души участваха в заупокойната служба при паметника на руските и българските герои на Шипка. И само шепа бяха хората в храм-паметника "Рождество на Пресвета Богородица" на литургията, отслужена от Старозагорския митрополит Галактион. Някои пък от активистите на русофилското движение за пръв път бяха на църковна служба...
Днес, мисля, навременно трябва да си припомним, че благодарение на духовните връзки на нашите народи в най-тежките периоди от историята

оцеля духовният щит, запазил съществуването на руснаците и на българите

- светата православна вяра. Като в скачени съдове се обменяха идеи, религиозен опит, духовна литература, култура, изкуство. Днес тези съдове всъщност са празни - и Русия, и България в значителна степен са изгубили националните си кодове. Но огромната съкровищница от духовно знание е достъпна, тя просто е в ръцете ни! Великите радетели на православната вяра - руси и българи: Сергий Радонежкий, Серафим Саровский, Йоан Рилски, Паисий Хилендарски ни оставиха заветите си, показаха ни пътя за спасението и за процъфтяването на нашите народи.
Светият митрополит Московски Киприан, българин, оглавил Руската църква в тежките времена на борба с монголо-татарското иго, е призовавал за единство и духовна издръжливост всички православни християни - точно този призив е особено актуален днес. Връщането към православието е въпрос на оцеляване, и ако Русия и България не заемат мястото си в цивилизационната група, към която принадлежат, те ще са обречени да обслужват чужди интереси, лишени от националната си идентичност.

Да сме заедно и да носим светлината на нашата вяра, на справедливостта,

нравствеността - това е мисията и на Русия, и на България. Това е националната им идея.
Роля за това може да има и Движението на българските русофили, което впрочем занапред (в днешния си вид) няма да може да бъде запазено. То или ще се превърне в кръжец на любителите на руската култура, или ще се саморазпусне.
Защото в православната, приятелска България просто няма да има място за русофоби...

 
Превод от руски Лилия ТОМОВА