Българинът сякаш няма нужда от изкуство

МАРТИНА ВАЧЕВА преди месец завършва магистратура "Илюстрация" в Националната художествена академия, а преди това специалност книга и печатна графика, бакалаварска степен, в НХА. Учи един семестър в илюстраторския клас на проф. Георг Барбер ATAK в Burg Giebichenstein, Хале, Германия. Участва в International Fanzine Fest - Истанбул. В момента живее в родния си Пловдив и подготвя експозиции в Artnewscafe на тема "Serial Portraits". Публиката ще види серия от три изложби с портретна илюстрация, за които ДУМА писа. Всяка представя героите от три легендарни американски сериала - "Туийн Пийкс", "Доктор Куин лечителката" и "Спасители на плажа".


"Иска се много инат, нерви и целенасоченост, за да правиш изкуство"


- Разкажете за изложбите, които пловдивчани могат да посетят, как се роди идеята?
- Често се случва да си пускам по някоя серия от стари сериали. Страшно ме забавляват с кадрите, репликите и сценария. Преди време бях рисувала няколко илюстрации от небезизвестния сериал, който тече и до ден днешен, "Дързост и красота". Беше ми искрено забавно да се вживея в героите, дори ги имитирах с реплики и поведение, имитирах ги и в илюстрацията. Наскоро се върнах назад преоткрих и преосмислих цялата идея. Реших да започна проект от серийни книжки - независими издания с алтернативен характер или още познати като фензин издания на тема "Sеrial Portraits". Може би тези 3 сериала са оставили най-силен траен отпечатък върху съзнанието ми. Те носят конкретен мирис и усещане - "Tуийн Пийкс", със своята мистика и загадъчност, "Доктор Куин" с консервативното, закостеняло мислене и предразсъдъци, "Спасители на плажа" - със своята разкрепостеност, свобода и либерално поведение.
- Изложбата специално за помещенията на Artnewscafe ли е подготвена?
- Вече бях завършила две от изданията от "Serial Portraits" и от Artnewscafe ги видяха и много ги харесаха. Официално не ги бях представяла никъде и реших, че е много подходящо място за целта и трябва да направим специално събитие там с книжките и илюстрациите към тях. С Artnewscafe oрганизирахме и три тематични партита с пасваща музика и кадри от трите сериала, за което съм им много благодарна за цялото съдействие и внимание. Получи се страхотно!
- Имаше ли интерес към нея?
- Да, въпреки почивния сезон и дъждовете, които се изляха, дойдоха много хора.
- Защо сериали илюстрирате и защо точно тези?
- Илюстрирам сериали, които са оставили траен отпечатък на много голяма част от българското общество. Освен, че са емблематични по своему те са толкова устойчиви в нашите спомени и заради времето, в което бяха излъчени. А именно това са 90-те г. - време, в което навлизат първите западни филми. Те са своеобразно преосмисляне на юношеското възприятие на американската поп култура в България през този период. В днешно време най-вече в "Д-р Куин, лечителката" и "Спасители на плажа", освен със спомени те ни стават симпатични с наивността, която притежават в сценария или режисьорските решения. Поставям сериала, възприeман като носител на субкултура заради своята монотонност, битовизъм и всекидневност, в контекстa на произведение на изкуството.
- Каква е разликата между илюстрирането на книжни произведения и филмови творби? 
- Разликата е между виждането и усещането. Историите от книгите, които подбирам, са свързани с усет към настроения, емоции и всичко, което е свързано с вътрешния свят. Там рядко се случва да рисувам типажи и лица, обратното - всичко се свежда до вътрешното настроение на персонажите, които чрез различни метафори се опитвам да изразя. Обичам да илюстрирам истории от нашия фолклор - легенди, приказки от по-неизвестни автори, винаги толкова мистични и неразгадани за мен. При илюстрирането на филмови герои настройката ми е съвсем друга. Рисувам най-вече портрети, героите такива, каквито ги виждам, техните лица, типични физиономии и движения, но по доста по-забавен и ироничен начин.
- Какви други теми ви вълнуват и намират живот върху белия лист?
- Силно ме вълнува нашият фолклор и историите, в които има много мистика, понякога и неясен сюжет. Такава история, която завърших и искам да самоиздам, е българска народна приказка за възрастни от 1917 г. на име "Родители човекоядци" - стряскаща, мистична, сюрреална, натуралистична, архаична, странновата история - тя е всичко това, но с щастлив край. От известно време работя и върху илюстрирането на български народни легенди - една много богата почва за изследване. Приказките също са голямо вдъхновение за мен, но самата им интерпретация, която правя, не бих казала, че е за деца. Приказките са носители на различни кодове, нещо като сънищата. Опитвам се през моята призма да ги разчета и пресъздам.
- От колко време рисувате? Това ли е именно попрището, в което искате да се развивате?
- Рисувам от малка. Приеха ме в Пловдивската гимназия за изящни изкуства "Цанко Лавренов", след което продължих и в Художествената академия в София със специалност книга и печатна графика, а след това следвах и магистратура "Илюстрация". Определено желанието ми е да се занимавам с изкуство и най-вече с илюстрация, но за съжаление още нямам отговор как бих могла да се издържам от това, което харесвам да правя. Доскоро работех в рекламна агенция, която ми даде много технически умения със софтуера, илюстрацията - след работа, рисуване, подготовки за изложби, шиене на книжки до пълно изтощение. Явно тази схема не заработи, хората са казали: две дини под една мишница трудно се носят. Не знам какво ще пребъде, дали ще надделее работата или ще успея да се преборя и изкуството ми да заработи за мен. За щастие родителите много ме подкрепят в това, което правя, за което съм благодарна! Правя, каквото мога, но се иска много инат, нерви и целенасоченост. Искам! Но има и едно неясно "Но..."
- Как се запалихте по изкуството?
- От по-голямата ми сестра. Тя е художник и от малка винаги бях с нея, където и да рисува и така покрай нея, лека-полека, започна всичко. Но тази култура и любов към изкуството сме наследили преди всичко от родителите ни - баща ми винаги е имал страст към изкуството, а крушата не пада по-далеч от дървото.
- Тази работа има ли реализация у нас?
- Надявам се... Винаги има начин, ако не стане по една линия, трябва да откриеш друга, която да проработи. При нас винаги нещата се случват с краката нагоре. Надявам се да намеря решението за себе си. Специално в областта на илюстрацията е много затворен кръг. Има много добри илюстратори, на които не им се дава шанс да пробият със стила, който са си изградили. Пласира се познатото търсене, по този начин се изгражда и вкусът на масата, дори не искам да влизам в книжарница, ужасявам се. Добрите български издателства, с визуално добре изградени книги, буквално се броят на пръстите на едната ми ръка. Аз не бих направила компромиси, що се отнася до илюстрация!
- Според вас българите интересуват ли се от изобразително изкуство?
- В последния четвърт век то е изоставено във всички държавни институции начело с държавата, което няма как да не се отрази към интереса на самото изкуство. Българинът се е отучил и сякаш няма нужда от изкуство. Все по-често осъзнавам, че е по-важно да посети откриване на изложба, не заради самата изложба, а заради повода, който се явява да се видиш с приятели. Иначе за средно статистическия българин варира едно събитие годишно, да кажем "Нощта на музеите и галериите"...
- Казахте, че живеете в Пловдив - бъдещата културна столица на Европа, как стоят там нещата с изкуството? Художниците как се справят или по-скоро са принудени да оцеляват с творчеството си? 
- Има много още какво да се работи, но определено има развитие в положителна насока. Случват се и повече културни събития, все повече ентусиазирани артисти, образува се среда. Не бих казала, че художниците са финансово независими единствено чрез изкуството си, но има енергия и когато се зароди и утвърди среда, нещата потръгват. Това е бавен процес, но търпи развитие. Всъщност за това и реших да остана в България и по-конкретно между Пловдив и София, защото вярвам в нещата, които правя, и имам обратна връзка с публиката. Много ценни кадри решиха да се върнат в Пловдив и да правят това, в което са силни. Ако всеки си знае таланта и е избрал да остане в България, трябва да му се даде възможност, за да се завърти здрав механизъм. Има потенциал, но трябва да се обръща повече внимание на културата, да се отделят повече средства за нея, а не да се подценява.
- Как се издържате?
- Засега определено няма как да оцелявам от изкуство. В момента работя в рекламна агенция и така се издържам, а вечерите гледам да си подготвям и моите си неща. Ангажиментите си намираме взаимно, все се откриваме по трасето. Благодарение на серийните ми изложби в Пловдив, има засилен интерес към нещата, които правя и много хора ми писаха и поканиха за бъдещи събития. Сега ми предстоят през септември участие в "Handmade day", част от "Нощта на музеите и галериите", както и изява в първия фензин фестивал в България - "Hip hip zine fair".
- Мислели ли сте следващата изложба на какво ще бъде посветена, с какво ще бъде свързана тематично?
- Все още не съм мислила за нов проект, искам да завърша първо този със сериалите, защото това е отворена поредица и имам идеи за още няколко американски сериала. Когато затворя, спра канала със сериалите, ще превключа на друг.