20 Септември 2021понеделник19:43 ч.

Интервю

Проф. Людмил Георгиев:

Българинът се опива от това, че е бил роб

Основният ни проблем са бедността и неравенствата, казва преподавателят по социална психология от Софийския университет

/ брой: 130

автор:Светла Василева

visibility 2058

Людмил Георгиев е възпитаник на Софийския университет. Доктор по социология и доктор на психологическите науки. Професор по социална, етническа и политическа психология в СУ. Автор на десетки научни и публицистични студии, статии и 8 монографии.


"Българинът обича да е жертва. Това е трагедията. Това е драмата."


- Проф. Георгиев, защо българите избраха "Време разделно" за любим филм на столетието?
- Според мен самата идея за конкурс, в който непременно трябва да има победител, показва недостатъчната зрялост на БНТ. Толкова много любими филми не могат да отидат на състезателен принцип като на футболно първенство, така щото да има един-единствен победител. Що се отнася до избора на "Време разделно", за мен е вън от съмнение, че това е резултат, независимо от непредставителната извадка, от дълбоко вкоренен робски синдром. Българинът продължава да се опива от представата, че и дедите му са били роби. Това е свързано не само с този комплекс, но и с идеята, че пребиваването на България под робство оневинява до голяма степен всички следващи стъпки, т.е. ами да, ние сме такива сега, защото сме били роби.
- Казвате, че това е един вид оправдание?
- Да. Оправдание за собствените неблагополучия, собствените неудачи, за това, че ние 137 години след установяването на Третата българска държава продължаваме да битуваме в твърде неясни параметри и на всекидневието, и на визията за страната, на всичко, което прави от една държава - държава.
- Това оправдава по някакъв начин и собственото ни бездействие?
- Това казвам. Значи добре, аз не се интересувам много от това, което става в държавата, и се ограничавам около собственото индивидуално оцеляване, около индивидуалния бит, индивидуалните перспективи и продължавам да си живея така. На мен ми се струва, че този начин на мислене е резултат от една отдавна състояла се среща между българските политически елити и народа, т.е. ние ще си живеем така, а вие правете каквото искате. Всекидневно сме свидетели на неща, които от гледна точка на закона не са уместни, но те някак си се опрощават. Илюстрирам го с типично шопската поговорка "Абе, нема начин, да нема начин". Това общо съгласие между елити и маса възпроизвежда драмите в собственото ни битие.
Аз гледах финалния кръг и наистина усетих една печал у хората, след като беше оповестен изборът. Мисля, че повечето от българските интелектуалци, присъстващи в студиото, бяха омерзени от този избор. Не може в ХХI век да продължаваш да живееш в такава радост от представата, че си бил роб, че предците ти са били роби.
- През 2009 г. имаше класация пак на БНТ за любим български роман. Знаете ли кой роман посочиха българите?
- Не, не помня.
- Българите избраха "Под игото". Един вид пак същото.
- Да. Но що се отнася до "Време разделно", той е правен в особено време, онова на възродителния процес. Този филм имаше идеята да потуши евентуално недоволство и да произведе в българите съгласие с този, нека го наречем направо - антихуманен акт. Но изборите с робска тематика имат и една друга печална роля. Те продължават да прокарват разделителни линии в българския национален организъм. Българските турци като българско национално малцинство нямат нищо общо с Османската империя. То и турците в Турция нямат нищо общо с нея. Но когато внушаваш непрекъснато идеята за робство, се възпроизвеждат две абсурдни представи в тези две ентически общности в България. Непрекъснато да внушаваш на едното, че то е причината за страдания, възпроизвежда в турската общност абсурдната представа, че тя е наследник на империя. А няма такова нещо. Обикновените турци в Османската империя са страдали също толкова, колкото и обикновените българи. Това едно, а другото пък е драмата, че се възпроизвежда този робски комплекс в българската психика и това се оказва пагубно по отношение на възпитанието на децата. Няма как едно дете, което от най-ранна детска възраст е възпитавано в това, че е наследник на роби, по-късно да стане свободна личност, да мисли самостоятелно, да мисли творчески. Така че възпроизводството на робския комплекс възпроизвежда и нашите собствени български драми.
- А може би филмът е избран, понеже героизира жертвата и понеже в годините на прехода повечето българи мислят себе си като губещи? 
- Българинът обича да е жертва. Това е трагедията. Това е драмата. Останалите народи, които по някакъв начин са преживели тежки периоди в историята си, правят всичко възможно това да се неглижира и най-вече да не се възпроизвежда в детската психика. Ние правим точно обратното. Ние сме вглъбени в миналото. Там търсим оправдания за собствените си неблагополучия. Това пречи на осъзнаването на факта, че българската нация е съставена от няколко етнически общности. Българската нация не е съставена само от българския етнос и когато възпроизвеждаме тези разделителни линии, ние почваме да се чудим какво става с циганите, с обикновените турци и т.н. Няма как да създадеш единство за нацията, след като възпроизвеждаш само разделителни линии. Не става.
Нашият водещ идеал е индивидуалното оцеляване, индивидуалните стратегии за справяне и отсъствието на чувството за общност. Това още д-р Никола Кръстников в 1922 г. го казва. Това е диагнозата. Тоталното отсъствие на чувството за общност.
- Да ни се чуди човек как сме я докарали дотук?
- А, ние ще я докараме и по-нататък с навика да оцеляваме индивидуално. Псуват елита вечер в кръчмата на ракия или във Фейсбук, но утре, като се събудим и изтрезнеем, си викаме: "Чакай сега, какво пък чак толкова... Нали!" Българинът си знае, че ще намери начин да оцелее.
- В понеделник премиерът каза, че за него не е проблем да стане Ратко Младич на Балканите, признавайки, че етническата бомба "цъка" в страната.
- Той не е в състояние да направи нищо. Имам предвид, че много външни фактори няма да допуснат подобно развитие на нещата в България. Струва ми се, че тази изпусната реплика е послание към псевдонационалистите и псевдопатриотите в известен смисъл да се укротят, защото той може да бъде по-голям националист от тях. Бойко Борисов е особена съвременна реинкарнация на винаги готовия да се прероди в някой български мозък прославен дух на бай Ганьо. Хубаво е човек да се опита да го погледне извън всякакви партийни пристрастия. Да го оцени в чистия му непокътнат образ на един абсурд. Той изпълни мечтата на по-интелигентните мутри - вместо да помагат на различните политически партии, те да си направят политическа партия, за да могат чрез държавата да правят бизнес, да рекетират другите и т.н. В този смисъл Борисов е уникален.
- Той успя дори втори път да застане на върха на държавната пирамида. Аз се колебая какво говори това за нашия народ.
- Народ, който избира "Време разделно" да му е любим филм, съвсем естествено и нормално два пъти ще избере Борисов за премиер, който пак казвам - реализира една мутренска мечта за превземане на държавата.
- От интервюто, което Борисов даде в понеделник, останах с впечатление, че той няма никаква идея как да реши проблемите с циганите.
- Той няма идея какво да се прави изобщо в държавата. Аз бих му предложил следното. В България има пустеещи земи. Нищо не пречи да се направи опит тези хора да бъдат оземлени и да им се даде възможност за поминък. Проблемът на циганите в България е, първо, че те не са чувствани като част от българската нация, по този начин дистанциите са ужасяващи. Второ, подобно на обикновените българи, и те едва свързват двата края. Но докато българите и турците в страната все пак успяват и да намерят някаква работа, за циганите това е непостижимо. Гладът винаги е бил лош съветник. Аз нямам опасения за някакви фундаментални сблъсъци, понеже и циганите, и турците са достатъчно побългарени. Имаме трансфер на фундаменталния страх за участие в значими социални събития, така че на базата на този страх не очаквам бог знае какви драми.
- Как мислите, след 10 години, ако има подобен конкурс, пак ли "Време разделно" ще изберем?
- Разбира се, "Време разделно" е еманацията на българския дух. Аз само ще припомня един факт, който не знам защо не се споменава. България влиза в Османската империя, нека го кажем - под робство, с 1 500 000 души население, а излиза след 5 века с 4 млн. население. Е как става това? Само за съпоставка. През 1500 година, когато се откриват Америките, в двете има 80 млн. индианци местно население. Само до 1550 г. остават 10 млн. За 50 години. И сега още нещо като тема за размисъл. За последните 25 години 2 млн. души напуснаха България. Това какво е? А ние говорим за "Време разделно". Ако продължава така, не за 500, а за 50 години ще съсипят всичко.
Всичко се прави, за да се неглижира основният проблем и да не се говори за него. Основният ни проблем са бедността и неравенствата. Хвали се Борисов, че 2 млрд. има приходи. Ако ги има наистина, защо не вдигне заплатите? Кой как ще го почувства това управление? Тези хора, не говоря само за цигани, а и за българи, и за всички, как може с 200-300 лв. да живеят на месец? И казва премиерът, че 15 години не е пазарувал. Ами затова и не знае за какво става въпрос, какви са цените на храните и какви са доходите на хората. Може да си измисляме всякакви проблеми - паметника на Самуил и какво ли не, а за основното, за бедността, не се говори.

НАП спря 14 сайта за залагания

автор:Дума

visibility 199

Пари за пътища чак догодина

автор:Дума

visibility 297

/ брой: 180

Токът за битa поскъпва неизбежно

автор:Дума

visibility 306

/ брой: 180

Губим 40 000 работници годишно

автор:Дума

visibility 277

/ брой: 180

Ваксината на Pfizer е безопасна за деца между 5 и 11 години

автор:Дума

visibility 139

Кметът на Кабул нареди жените да си стоят вкъщи

автор:Дума

visibility 139

Стрелба в университет в Сибир, има ранени

автор:Дума

visibility 209

Приключиха изборите за Държавната дума в Русия

автор:Дума

visibility 353

Между възхода и падението

автор:Евгени Гаврилов

visibility 419

/ брой: 180

Какво ни предлага дуетът Петков-Василев

visibility 1183

/ брой: 180

След края на 46-ото НС: Присъдата е сурова

автор:Мирослав Попов

visibility 651

/ брой: 180

Кучешко-човешки живот

автор:Таня Глухчева

visibility 361

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ