Българинът не знае що е то БАБХ

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), беше създадена през 2011 година. За да тръгне тя, бяха обединени няколко институции в единен орган, чиято работа е да контролира безопасността на продуктите, които стигат до трапезата ни. Оттогава са минали 5 години, но се оказва, че по-голямата част от нашенците все още не знаят за съществуването на БАБХ. Това показват резултатите от национално представително изследване, което е проведено в рамките на одит за ефективността и ефикасността на контролната дейност по безопасност на храните. Одитът е изготвен от Сметната палата. Той беше оповестен през миналата седмица и е за един доста дълъг период - от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2014 г. Време, в началото на което агенцията все още не съществуваше. Но да се върнем към проучването... На въпрос: "Кои органи

 осъществяват контрол

по безопасност на храните в България", 34% от анкетираните са отговорили, че не знаят. 26 на сто твърдят, че това е Регионалната здравна инспекция, 13 на сто отговарят, че това е Комисията за защита на потребителите, 7% - Министерство на здравеопазването, 5 на сто - Министерство на земеделието, 4% пък твърдят, че това е държавният ветеринарен контрол. Проучването показва, че само на една четвърт от българите  - 26%, е известно, че тази дейност се изпълнява от БАБХ. Или казано по друг начин - по-голямата част от хората не знаят що то БАБХ и не подозират за съществуването й. Колкото до това дали хората са доволни от контрола върху храните, проучването показва, че делът на удовлетворените е два пъти по-малък от този на неудовлетворените. Извод, който звучи доста притеснително на фона на строгите законови изисквания по отношение на безопасността на храните, а пък в одита си Сметната палата го определя като "критичен". Това, обаче не е най-обезпокоителното и фрапантното сред констатациите на палатата.
Например в одита е отбелязано, че "не са осигурени в достатъчна степен необходимите предпоставки за ефективен контрол за безопасност на храните". Контролната дейност е осъществявана в условия на

недостиг на пари и материални ресурси

Това според палатата възпрепятства текущата дейност и възможностите за последваща проверка. От одита става ясно още, че агенцията страда от хроничното безпаричие. Заради ниските заплати има високо текучество на кадри. Финансовото стимулиране в БАБХ не е адекватно на осъществявания от инспекторите контрол и така се създават корупционни рискове, пише в одита. Очевидно, че тук палатата подчертава риска от подкупи заради ниските заплати на инспекторите. В доклада има и данни за получени в БАБХ жалби за корупция, за злоупотреба със служебно положение и за конфликт на интереси. Най-много са жалбите за корупция, като техният брой за периода на одита е общо 33. Впрочем веднага след огласяването на резултатите от одита, агроминистърката Десислава Танева обяви на пресконференция в БАБХ, че през тази година с 15% ще бъдат увеличени заплатите на инспекторите. Дали досега тя не е била наясно, че възнагражденията в агенцията са ниски и това крие риск от корупция? Пък и нали миналата година по предложение на именно на Танева бившият шеф на БАБХ Пламен Моллов беше отстранен от агенцията след скандал за рекет. Скандал, който бързо заглъхна и за който досега нито един компетентен орган не се е произнесъл кой е крив и кой е прав.
Иначе от думите на Танева стана ясно, че повишение на заплатите от март ще получат само служителите на агенцията, които работят на терен във фермите и в хранителните обекти. В момента

 1200 инспектори на агенцията

отговарят за контрола на 130 000 ферми и търговски обекти. Общо персоналът на агенцията е 2300 души. В момента средната заплата в БАБХ била над 700 лв.
Друга притеснителна констатация, която палатата прави, е, че поради липса на административен капацитет, проверки са осъществявани само от един инспектор, освен това няма и ротация на инспекторите. Например проверките за наличие на ГМО у нас се правят само от един инспектор на БАБХ. "Аналогично на контрола по безопасност на храните в страната и при контрола върху ГМО съществуват слабости, изразяващи се в липса на ротация и извършване на проверките само от един инспектор", констатира палатата. Контролът е бил предимно документален, въз основа на търговски документи и декларации за отсъствие на ГМО. Междувременно на пресконференцията в БАБХ отпреди няколко дни сегашният й шеф, доктор Дамян Илиев, каза че не всички забележки от одита на СП са верни. Като например констатацията, че по проверки ходели едни и същи инспектори, което създавало предпоставки за корупция. "Ходят по двама и сме въвели ротация", обясни той. Едва ли обаче експертите от Сметната палата са си измислили констатациите в одита.
За периода от 1 януари 2011 година до 30 юни 2014 г. инспекторите от БАБХ

са направили общо 191 393 проверки

повечето от които са били планови. Става въпрос за близо 124 хил. проверки. Останалите 67 хил. са били т.нар. извънпланови, което означава проверки при кризи, съвместни, тематични, по сигнали и жалби. Наложени са общо 59 803 принудителни административни мерки. Спрени от експлоатация са 1091 обекта и са унищожени 1 952 593 кг храни. Когато човек чете данните, нищо не може да му стане ясно, особено ако не е в тази система. Много ли е, малко ли е, добре ли е, зле ли е? Какъв е ефектът от работата?
В одита се описва един случай, който е свързан с мониторинг за вземане на проби за съдържание на ГМО в пратки, съдържащи храни от неживотински произход от трети страни. В един от проверените гранични инспекционни пунктове - Калотина, освобождаването на пратките е извършено преди излизане на резултатите от лабораторния анализ. Резултатите са предоставени едва по-късно, добре поне, че не са установени несъответствия. Според палата обаче освобождаването на пратки преди излизане на резултатите от лабораторния анализ първо ограничава ефекта от извършения мониторинг за съдържание на ГМО и освен това поражда рискове на територията на страната да бъдат допуснати опасни храни. Всъщност

това е нарушение на правилата

В одита е записана следната констатация: "За одитирания период няма увереност, че са предприети всички мерки за предупреждение на гражданите, закупили опасни продукти, като от компетентните органи не е изпълнено законовото задължение за информиране на населението".
В доклада си Сметната палата дава следния пример, при който няма "увереност по отношение на вече реализираните продукти сред населението". След получен сигнал в Областната дирекция по безопасност на храните в Пловдив за 1584 кг ГМО пуканки за микровълнова фурна, проверка в склада на търговеца установява, че стоката вече е поела към магазините. Случаят е от 2012 г., а ГМО пуканките са "експедитирани в магазини в Монтана, София, Пловдив, Варна, Разград, Казанлък, Русе, Враца, Видин, Благоевград и Добрич". Връчено е предписание за изтегляне на наличните в търговската верига количества от пуканките и възбраната им до предприемане на последващи действия от компетентните органи. Изтеглени и унищожени били обаче само 6,2 кг пуканки, които все още са били в търговската мрежа. ОДБХ обаче не разполагала с данни и не е осъществила контрол дали търговецът е уведомил населението за реализираните на пазара 1577,8 кг от продукта.  Ако фирмата не си изпълни задължението да предупреди населението за ГМО стоката, това трябва да направят БАБХ и МЗХ. Констатацията на палата обаче е, че от ОДБХ, ЦУ на БАБХ и агроминистерството

не са предприети мерки

за уведомяване на населението за реализираните над 1500 кг ГМО пуканки.
Сметната палата цитира и още няколко примера. Сред тях са констатирани случаи на лазаня, съдържаща свинско месо със синтетични хормони и моркови с наднормено съдържание на олово. 426 кг от лазанята, съдържаща синтетични хормони, е реализирана в търговската мрежа. Няма обаче данни дали търговецът е информирал населението за опасния продукт. За другия случай, който описва Сметната палата - с оловните моркови, сигналът идва в ОДБХ в Пловдив от ОДБХ в Пазарджик. Това става на 2 април 2013 г. При проверката, която правят инспекторите веднага на следващия ден, установяват, че морковите вече са експедитирани към търговци в Пловдив, София-град, Стара Загора, Велико Търново и Русе, а оттам са поели към търговската мрежа. При проверка пък в магазините в тези градове не са намерени партиди от оловните моркови. И тук няма данни дали населението е информирано. Този случай описва Сметната палата като пример за "много добра координация и организация на всички нива в БАБХ, но без сигурност за реалния ефект за обществото". Въпросът, на който няма отговор, а и не е работа на Сметната палата да отговаря на него, е -

яли ли сме от тези продукти

и какви количества? Пред БТВ преди няколко дни председателят на палатата Цветан Цветков заяви, че БАБХ не е уведомила навреме хората за откритите вредни храни - моркови с олово и лазаня с месо, третирано с хормони. Агенцията полага усилия, но не информира своевременно гражданите за наличието на опасни храни, каза той.
В доклада си СП излиза с препоръки към МЗХ и към БАБХ. Като например една от тях е да има денонощни дежурни във всички подразделения на БАБХ. Дамян Илиев заяви, че БАБХ вече работи по препоръките на палатата, защото от по-рано имали проект на доклада, даже по много от тях в агенцията вече били взели мерки и проблемите били отстранени. Поживем - увидим, казват руснаците.