01 Май 2024сряда04:34 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Снимка БТА

На фокус

Българин да се наричам...

Всеки трети нашенец се самоопределя като европеец

/ брой: 235

автор:Юлия Кулинска

visibility 1183

Помните ли онези прекрасни слова на великия Иван Вазов "Аз съм българче. Обичам наште планини зелени,българин да се наричам - първа радост е за мене?". С него започваше читанката ми за първи клас. Беше едно от първите стихотворения, които научих. Дали обаче все още българите се гордеят, че с националната идентичност или криворазбраната "цивилизация" ги е обсебила...!?
 Чувството за принадлежност на българите към България е около 85-88% със силно изразена любов и обич към страната, но силно негативно отношение към държавата и държавността, сочи проучване "Национални и европейски измерения на съвременната идентичност на българите", извършено от експерти от Института по философия и социология при БАН. То показва, че съвременната идентичност на българските граждани е с хибриден характер, като съчетава елементи на национална, наднационална, етническа и локална идентичност.
За повече от 1/3 от българските граждани самоидентификацията чрез националната принадлежност е важна. Като български гражданин се определят 84,7% от запитаните, свързани със своето населено, където учат, работят и живеят декларират 52,5% от интервюираните. Свързани със своя приятелски кръг се чувстват 39,2% от участниците в анкетата.
Като гражданин на Европейския съюз се усещат 30,8 на сто, а като гражданин на света - 20,6% от българите.
Свързани със своята професионална общност декларират, че са 15,3% от запитаните, с религиозната си общност -  13,7% от анкетираните, с региона на Балканите - 13,6 на сто, а със своята етническа общност пък се самоопределят 13,4%.

Чувство за принадлежност към българската нация

67,5% от запитаните отбелязват, че това е българският език, 65,2%  - националните културни традиции и обичаи. Историческото минало са повод за гордо вдигната глава за 59,2% посочват, а за 29,7% това е православната религия.
Гордост за 27,9% са държавните символи като знаме, герб и химн, 84% посочват държавните институции и правов ред, а 1,4% пък отговарят, че нямат чувство за национална принадлежност към българската нация.
60,1% заявяват, че това е българската национална история, 44,7% посочват, че това е българските национални традиции, 44,4% декларират, че се гордеят с българската национална култура и идентичност, 17,4% като интересен феномен изтъкват, че се гордеят с това, че могат да пътуват и работят по света като гражданин на държава - член на ЕС, с българския национален спорт се гордеят 16,7%. Толкова са и нашенците, които се гордеят с българската национална наука.
30,7% от запитаните приемат, че

чужди са тези, които не обичат България,

27,5% посочват, че чуждите хора са тези, които не работят за просперитета на обществото ни. За 24,0% казват, че това са тези, които не са родени в България. Като чужди  18,5% посочват, че това са бежанците. 12,1% акцентират върху криминално проявените, а 11,3 на сто върху имигрантите.
За 10,5% казват, че чуждите в България са тези, които не принадлежат към българската армия, 6,3% отбелязват, че това са етническите малцинства, а 3,3% - всички малцинства.
47,8% от нашенците възприемат България като страна-член на ЕС, 29,8% определят страната ни като Балканска държава на кръстопът между Изток-Запад. 7,3% от интервюираните виждат България в сътрудничество с Русия, а 2% искат тя да си в сътрудничи със САЩ
39,3% от анкетираните

определят Европа като географско място,

26% като висок жизнен стандарт, 23,9% като културно наследство, 21,9% като цивилизация, 20,4 на сто като икономически съюз, а 18,5% - като история.
16 на сто харесват Стария континент за място, където искат да живеят, 13,4% го определят като политически съюз, 7,5% като убежище за мигранти, 6,2% като място, където не искат да живеят.
Повече от половината българи смятат ЕС като свобода на придвижване, 34 на сто като общи граждански права, 28,3% като общи демократични ценности.
За 22% съюзът е достъп до европейско образование, за 15,8% като достъп до европейско финансиране. 11,3% посочват ЕС като защита от дискриминация, 10,7% като общо законодателство. За 7,2% ЕС е общо културно наследство и  общи европейски институции.

76% отлагат раждането на дете заради ниските доходи

76% от българите отлагат решението си да имат деца заради ниските доходи, показва изследване на "Тренд". Друг основен фактор, поради който младите хора отлагат създаването на поколение, е липсата на сигурност. Това посочват 52% от анкетираните.
Липсата на правила и законност е посочена като причина от малко над една четвърт от участниците в проучването. 26 на сто от българите считат желанието за кариерно развитие като фактор за ниската раждаемост при младите хора. Интересен факт е, че 10% от българите виждат причината за това в недостатъчните места в детските ясли и градини.
27% от нашенците декларират, че биха емигрирали в чужбина. Това се посочва по-често от мъжете, отколкото от жените. За 56 на сто основната причина за това е по-добрата възможност за работа. Тя съществено изпреварва по значение всички останали тествани причини и е водеща сред всички демографски групи.
62% от българите твърдят, че ако емигрират, биха се върнали отново да живеят в България. Само 16% от българите заявяват, че не биха се завърнали повече в родината си. Делът е по-висок от средния при хората под 50-годишна възраст и при най-ниско образованите.


73% изпитват силна емоционална привързаност към родното си място

Едва 14% от пълнолетните български граждани смятат, че младите не могат да бъдат възпитани да уважават и обичат родината си, сочи проучване на Националния център за парламентарни изследвания. Такова е мнението най-вече на онези, които не се чувстват свързани с България, не са патриотично настроени, имат намерение да напуснат страната завинаги и за тях не е важно да бъдат запазени българската култура и традиции. Това са необразовани млади хора, на възраст до 29 г. Една трета от представителите на етническите турци, попаднали в извадката смятат, че националното самосъзнание е нещо, което не може да бъде възпитано.
Като основен проблем, застрашаващ запазването на българската идентичност, 53% посочват емиграцията на младите хора в чужбина. Този фактор е посочван най-често от високообразовани българи, които смятат за важно запазването на българската култура и традиции, както и от живеещите в малките градове и селата, където младите хора най-често са принудени да напускат България в търсене на качествено образование, по-добра професионална реализация, по-добро заплащане на труда и по-добри социални условия.
Едва 1% от хората, определили емоционалната си привързаност към България като "силна", заявяват намерения да напуснат страната завинаги и да живеят в чужбина.
Висок е делът на интервюираните - 73%, които изпитват силна емоционална привързаност към родното си място. Отново привързаността е по-голяма сред най-възрастните респонденти и по-малка сред най-младите. Сред представителите на останалите социално-демографски групи привързаността към родното място е равномерно разпределена, като изключение правят единствено представителите на ромския етнос.
По - малко от половината - 46% от ромите чувстват силна емоционална връзка с родното си място.

За 9 месеца нищо не е свършено по участъци 7 и 8 на "Хемус"

автор:Дума

visibility 450

/ брой: 82

Пускането на терминала в Александруполис се отлага

автор:Дума

visibility 467

/ брой: 82

Външният дълг надхвърли 44% от БВП

автор:Дума

visibility 369

/ брой: 82

Терминал 3 на летището ще започне да се строи през 2026 г.

автор:Дума

visibility 415

/ брой: 82

Педро Санчес остава на поста

автор:Дума

visibility 441

/ брой: 82

В Словения от кенчета правят планински заслони

автор:Дума

visibility 451

/ брой: 82

Кипър е първенец по депортиране на мигранти

автор:Дума

visibility 437

/ брой: 82

Накратко

автор:Дума

visibility 401

/ брой: 82

Безчинствата на промяната

автор:Александър Симов

visibility 522

/ брой: 82

Медийна несвобода

автор:Йото Пацов

visibility 481

/ брой: 82

Недопустимо разделение в армията*

автор:Евгени Генов

visibility 454

/ брой: 82

Остава ли място за мир?

visibility 398

/ брой: 82

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ