Има ли смисъл от международните институции?

Напоследък все по-често се замислям дали има смисъл международните институции като ООН, Международния наказателен съд и прочие да съществуват? Така или иначе никой не се съобразява с решенията, които се вземат там, с гласуваните резолюции или издадени заповеди.
Поредният пример е приетата вече над 30 пъти резолюция в ООН за премахване на американското търговско ембарго срещу Куба, продължаващо повече от шест десетилетия. Кубинският външен министър Бруно Родригес Пария подробно изложи всичките беди, страдания, недоимък, разрастващи се проблеми, пряко следствие от последователната геноцидна политика на Вашингтон.
В момент, когато целият свят е солидарен с народа на Фидел Кастро и различни организации, частни лица, държави правят дарения, за да покрият елементарните нужди на хората, и ежедневно има протести в Европа в подкрепа на Хавана, от Белия дом се ожесточават още повече. Съпротивата ги стимулира да покажат колко са... жалки, безсърдечни, но се чувстват силни и велики благодарение на страданията, които причиняват.
В администрацията на Доналд Тръмп никога няма да се замислят къде, а още по-малко дали изобщо грешат. Който не е "с тях, е срещу тях" и трябва да бъде наказан. И тук няма значение дали става въпрос за мъже, жени или деца, бедни, гладни, болни... Човешкият живот няма никакво значение, американците са имунизирани срещу състрадание и съчувствие. Те разбират само от роби, пари, предизвикване на войни. Същевременно лоялните и покорните биват възнаградени за сметка на достойнството си. 
Още с встъпването си в длъжност за втория президентски мандат Тръмп показа, че не признава нито международното право, нито някоя организация, която да му размахва назидателно пръст - неслучайно създаде свое частно ООН, което не докара доникъде, но все пак даде ясно да се разбере, че той живее в паралелен на нашия свят, където всичко е под негов контрол.
Затова не бива да ни учудва, че ООН, създадено с идеята да пази световния мир, да съблюдава разбирателството между отделните народи, да гарантира стабилност, да предотвратява сблъсъци на расова, етническа или държавна основа и т.н., вече звучи архаично на американците. Все пак именно те разпалват военните конфликти в различни точки на планетата, те са най-големият пример за расова нетърпимост (дори и днес има квотен принцип за приемане на чернокожи студенти в някои университети), и отново те имат претенции да контролират една или друга територия и най-вече природните й богатства. Съобразяване с волята на народа - никакво, той не знае кое е добро за него...
И новината от последните часове - по думите на държавния секретар Марко Рубио "Международният наказателен съд ще бъде разформирован тухла по тухла". Причината? Защото дръзва да разследва американски военни за престъпления в Афганистан, защото е издадена заповед за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху, най-големия съюзник на Вашингтон. Тук отново не се поставя под съмнение виновни ли са или не, щом засягат американския интерес - разбира се, че не са. Ако бяха насочени към комунисти или крайнолеви лидери и организации - тогава Белият дом щеше пръв да ги подкрепи. Защото в размътеното съзнание на американските политици дори днес идеите на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин се явяват заплаха. Мисълта за изграждането на един справедлив свят, където всеки да бъде здрав, образован, да има работа и собствен дом, да живее в мир е плашеща. Не могат да си представят, че всички можем да сме равни и никой на никого да не се подчинява.
В такъв случай - има ли смисъл международните институции да съществуват, след като не могат да гарантират, че ще има справедливост? Риторичен въпрос, с оглед на сюрреалистичната ни реалност. Но, ако продължат да съществуват, трябва наистина да работят, а не решенията им да бъдат хвърлени на вятъра. Но за това има нужда от смели лидери, които днес са голяма рядкост.