Българи, пак не се събудихте!

Никола Статков

Чакам на автобусна спирка. До тротоара, близо до мен, са спрели скъпи, лъскави коли; чакат богатските деца. Училището е току отзад. Последният учебен час е свършил и учениците се втурват насам. Десетина от тях се отправят към колите, качват се и - кой за където е... Аз съм за автобуса, който закъснява, това често се случва. За него са и група ученици, скупчили се на крачка от мен, и оживено разговарят; подочух приказки за връстниците им, които отлетяха с колите. Какво да се прави: едни са богати, други - бедни. Приближих се до бедните не за да участвам в разговора им, а за да подхвана една провокацийка, която бях си наумил. Извиних се, казах им, че пиша някаква книга, в която има герои, за които не знам някои неща, затуй се обръщам към тях, учат история, все поназнайват нещо за това, което ме интересува. Става дума за Бенковски, Панайот Волов, Ангел Кънчев, Бачо Киро, Тодор Каблешков, какви са били, що са били. Всеобщо повдигане на рамене - не знаят. Едно момче се обади неуверено:

- Абе, този Каблешков, не беше ли някакъв?...

Боже, Каблешков, някакъв!... Той, който написва прочутото Кърваво писмо и от родната си Копривщица обявява началото на Априлското въстание! Той, който се самоубива в конака в Габрово! Как може ученици в горните класове на гимназията да не знаят това?! Оказа се, че можело...

Подобен разговор спретнах наскоро след този случай с ученици, според мен повечко от десетинагодишни, които играеха футбол в градинката недалеч от дома ми. Поздравих ги, извиних се и пак поставих оня мой въпрос, само че с други имена: Вела Пеева, Лиляна Димитрова, Йордан Лютибродски и Васил Воденичарски. Обясних, че тези млади мъже и жени, идеалисти, са се борили срещу фашизма, за доброто на народа. Та, ако знаят нещо за тях, нека ми го кажат. Момчетата се спогледаха и завъртяха глави - 

не знаят нищо

После, почти единогласно, добавиха, че госпожата по история им е казвала, че такива хора не са били никакви борци, а най-долни терористи и убийци.

- Не е така - кротко възразих аз, - сега ще ви обясня какви достойни люде са били те. Примерно - Вела Пеева. Тя е била студентка, напуска университета и става партизанка. Искала е да помага, за да падне омразният фашизъм, та народът ни да заживее добре. Били в планината заедно с партизанина Стою Калпазанов, жандармеристи ги откриват, започва се престрелка, Вела е знаела какво я очаква, ако попадне жива в ръцете им, и се самоубива. Началникът на жандармеристите майор Иванов отрязва главата й и с нея удря по главата Калпазанов, когото по-късно изтезава жестоко и убива. В раницата на Вела намират книги от Ботев, Смирненски и Яворов. Както и бележник с песни и стихове. Йордан Лютибродски отказва да се откаже от идеите си, заради което го обесват. Васил Воденичарски е поет, който...

На момчетата, изглежда, им доскуча компанията ми и те се юрнаха пак да гонят топката...

И след тази среща се прибирам у дома разочарован, потиснат, стреснат за бъдещето на България. В цял свят антифашистите са уважавани хора, живите от тях получават пенсии. Техните колеги у нас обаче са наричани терористи и убийци. За пенсии, да не говорим; ако може, властта би ги лишила и от тия, които получават за старост и прослужено време. Вероятно "госпожата по история" някой ден ще отведе тези момчета и съучениците им до паметник, на който майор Иванов и подпоручик Йорданов, убиецът на шестте ястребинчета, са представени като герои, жертва на комунистите. (Народният съд справедливо е наказал тези изверги.)

Реших, че няма смисъл да водя повече подобни разговори с млади хора; те са зомбирани до козирката от разни "демократи", от "прилежни" учители. Захванах се с възрастни хора, които са живели по онова време, знаят си и днешния хал. Как го правих ли? Ами така... Влизам в магазин, намирам повод и изричам негодуванието си от лошото качество на някои стоки. Не пропущам да отправя и остри критики към днешните управници, виновни, според мен, за катастрофалното положение, в което се намира страната ни. Така, на няколко места. Нито веднъж, нито един от околните, някои мои наборлии, не ме подкрепи, дори с поглед не показа, че е съгласен с мен. Сякаш това, което казвам, не се отнася за тях, за мизерния им живот...

Няколко 

думи за папоманията

Христос да бе слязъл при нас, нямаше да бъде посрещнат като папа Франциск. Това, що беше, беше лудост. Признавам си, че дотогава този папа ми беше симпатичен: благ, скромен човек, със социални възгледи. Но... Не ми хареса това, дето ни заръча да приемаме имигранти и да се грижим за тях. Той знае колко бедни и нещастни са мнозинството българи, но не изрече никакво съчувствие към тях. Не забрави обаче да "клъцне" тоталитаризма, който лишавал народа ни от свобода. Чини ми се, че това бе намигване към ония, без чието съгласие той не би могъл да седне на престола във Ватикана. Повечето медии "не чуха" тези негови слова. И лудостта продължи: папата, та папата. И нито дума за папото, което често не достига на милиони български трапези. Затуй бях, донейде, изненадан и разочарован от папа Франциск...

Не бях изненадан обаче от заръката на турския посланик у нас да изучаваме турски език. Защо ли? Защото тази заръка е попътна на политиката на Турция към страната ни. Та нали Кърджали и Варна (може би и други населени места у нас) са в душата на Ердоган. Побоявам се, че някога може да ни се случи случката с Кипър. Армийката, която наперено бе показана на парада на Гергьовден в столицата, надали ще може да окаже някаква съпротива на могъщия турски аскер. Разбира се, това е само възможност, защото някои събития може да се случат и по мирен начин... Лошото е, че днес го няма Столетов, когото Вазов нарича "наший генерал", нито пък Радецки ще "пристигне с гръм". Че и Червената армия няма да се явне. Няма как да е другояче, защото бившите бекаписти (не комунисти) Плевнелийчето и Боката казаха, че Русия е опасност за нас; че като член на НАТО държавата ни ще воюва с нашата освободителка. Чудом чудя се, не знаят ли тия двамата сладострастни евроатлантици, че пламне ли една атомна война, руснаците ще превърнат страната ни в стъкло. Това чух да казва по телевизията един руски генерал...

Минаха изборите. Да не са им уроки на герберистите, но те и досега ги печелиха. Пак нищо не се запецна. "Апартаментгейт" и къщичките за гости, построени с евросредства, показаха, че гербаджии, воглаве с Цветан Цветанов, са използвали властта, за да забогатяват, много и тлъсто, нарушавайки закона и морала. Борисов усети, че работата стана дебела, че премиерството му може да свърши. Затуй тутакси се вживя в коронната си роля на спасител. Юрна се из страната да прави предизборна агитация, като дава и раздава държавни пари, наши пари. Облагодетелстваните, както винаги, му благодарят, покланят му се доземи и осигуряват гласове за партията му. Особено признателни са му тези, на които е подарявал печени агнета. Това съобщи по телевизията Валери Симеонов...

До неотдавна почти бях убеден, че БСП ще спечели европейските избори. Почти-то ми обаче рухна, като видях на екрана предизборно събрание в един областен град. Водещата на събранието обяви, че скъп гост на града е неговият голям приятел Цветан Цветанов. То бяха ръкопляскания, то бяха 

викове от радост и щастие!

Тогава рухна почти-то ми. За кой ли път си рекох, че с този народ оправия в държавата ни няма как да стане. Този народ няма чувство за самосъхранение, няма себеуважение и гордост, не изпитва гняв към наглеците, които открито се подиграват с него. Абе, те го плюят в лицето, а той си мисли, че го пръскат с майска росица. Къде са Славейков, Ботев и Вазов, за да го обрисуват отново?!...

Тридесет години вече почти всички наши управници забиват по някой пирон в погребалния ковчег на България. Бойко Борисов също трясна с теслата един голям, як пирон. Народът си мълчи. Така я докарахме до... Няма да кажа докъде, защото ще ме обвинят, че измислям нарочно това. Нека го чуем от Централното разузнавателно управление на САЩ. В едно негово изследване се казва, че по средата на този век населението на страната ни ще се смали до четири милиона и половина души. От тях: три милиона и половина цигани, седемстотин хиляди турци и под половин милион - българи. Както се вижда - пълна катастрофа и край на България. И то без война и земетръси, без изригнали вулкани и цунамита. Сиреч, сами сме се самоубили като нация и държава. Дали има спасение? Виках към всички българи: Братя и сестри, събудете се! Грабнете оня страшен ковчег и го запратете в пусти гори Тилилейски! И видите ли от днес нататък ръка, готова да забива пирони в нов ковчег като оня, потрошете я.

Хора, скъпи мои съотечественици, не се събудихте и този път...