Българи мюсюлмани пазят уникални песни

Веселка Тончева

Напоследък темата за българите мюсюлмани отново е на дневен ред. Всъщност тя никога не е спирала да бъде актуална, особено за изследователите от различни сфери на науката. Българите мюсюлмани, наричани в някои краища на страната "помаци" (без това да има негативен смисъл), са група с ислямско вероизповедание и българска етническа принадлежност. В България по-голямата част от тях населява Родопите и Пиринския край, но една малка, по-непозната група, живее в Тетевенския Балкан - в живописната Васильовска планина, в пределите на Средния Предбалкан.
Когато човек попадне в селата Бабинци, Глогово, Градешница, Галата и Кирчево, първото, което забелязва е пъстротата на традиционните женски дрехи, носени и във всекидневието - шарени шалвари, тъкани ризи с шевици, елечета с разноцветни гайтани и множество мъниста под формата на гердани. Шареното е навсякъде. Затова и в Тетевен, на големия петъчен пазар, който те посещават, съседите им християни шеговито ги наричат "цветните телевизорчета".
Според различни историци, българите мюсюлмани от Тетевенско приемат исляма сравнително късно - около края на ХVII в. Селата представляват единна група, чиито съседни селища са изцяло християнски, а традиционната им култура е особено специфична, ярка и самобитна. Животът им доскоро е сравнително изолиран и "затворен" и това има отражение в тяхната музика - тя е различна от музикалния фолклор на християните в региона. Всъщност никой освен тях не знае и не изпълнява техните песни. Това е повод те да осъзнават себе си като носители на една специфична музикална култура.
Изследователите отбелязват, че българите мюсюлмани са съхранили белезите на музикалния и изпълнителския стил на региона, "консервирали" са уникални песенни образци от значително по-ранни времеви пластове. Това се дължи на устойчивия модел на предаваното от поколение на поколение песенно музикално наследство, който е запазен и днес. Така например сред песните, които записва един от първите български музикални фолклористи - Васил Стоин през 1926-1928 г., българите мюсюлмани от Тетевенско и до днес пеят над 80 на сто от оригиналните образци. Те са част от живата песенната традиция на тези села. За сравнение - в близкото християнско село Черни Вит, Тетевенско, днес не се знае и не се изпълнява нито една от песните, публикувани от В.Стоин.
Може на някого да се стори парадоксално, но ако искаме да чуем стари и автентични български песни, бихме могли да ги открием единствено в репертоара на българите мюсюлмани от Тетевенско. Автентичността на тяхното песенно наследство изпъква още повече, ако се познава реперторът на християните в региона. Освен че е различен, той е значително "по-отворен" за влияния. Често в него присъстват и песни, научени от радиото и телевизията или пренесени от други музикалнофолклорни области в страната.
Българите мюсюлмани от Тетевенско пеят на чист български език. В техните песни няма турцизми. И това е обяснимо - общността не говори турски език. След приемането на исляма са останали само турско-арабските имена. Затова както в живота, така и в песните, могат да се чуят и турски, и български имена. Това всъщност е може би единствената промяна, настъпила в текстовете на песните. И тя е отражение на процесите, протекли в именната система на помашкото население от района.           В годините на тоталитаризма по идеологически причини е извършвана насилствена смяна на имената на българите мюсюлмани с български. Това се случва и в песните им - Ата става Янка, Мамуд - Младен, Юсеин - Русалин и т.н. Българите мюсюлмани не приемат това "побългаряване" на имената си, тъй като именно те са знак за тяхната "различна" религиозна принадлежност. Но както ми разказаха по-възрастни хора - изпълняването на песните с български имена е било задължително условие за участие в националните събори-надпявания, като този в Копривщица например.
След демократичните промени е налице тенденция песните отново да се изпълняват с турско-арабски имена, както те се "връщат" в живота. На практика именната система в текстовете на песните обаче е двойна. В репертоара се срещат песни с по два, дори три текстови варианта в зависимост от знанието или избора на изпълнителя. Но по-младите предпочитат българските имена, тъй като първо тях са научили или само тях знаят. Докато по-възрастните изпълняват песните с турско-арабски имена, както са се пели от старите хора.
Впечатляващ е начинът, по който пеят жените в Тетевенско, особено по-възрастните. Той очевидно е по-старинен: гърлен и изключително въздействащ, а желанието за съхраняване на автентичността на звученето се изразява в опитите и на по-младите изпълнители да усвоят този специфичен начин на пеене и звукоизвличане. Но това става все по-трудно, тъй като един по един си отиват старите певци като прославутата баба Раба Галатска (Ана Ъсенлиева) от с. Галата, макар все още певици като Рабето (Аделина Пехливанова) и Ема Устинова от същото село, Иглика Анкина от с. Глогово и др., да поддържат стария начин на пеене. Съхраняването и поддържането на репертоара - на песни като "Мамудова майка", "Рабинче, Рабинче", "Омерова майка", "Ой Рабишенце, аги", "Гайтано, пиле шарено", "Тръгнало е буле", "Рано е ранило, нине" и др., е мотивирано с осъзнатата опасност от изгубване на това уникално музикално фолклорно наследство, особено в условията на глобализиращия се и музикално "отворен" свят.
Имало е случаи дори когато в съседни християнски селища запяват песни на българите мюсюлмани, но без стриктно придържане към наследствено предавания сред помаците "оригинал". И това се възприема от тях като заплаха за унифициране на песенния им фолклор. Особено по-възрастните певци имат негативно отношение не само към "по-свободната" интерпретация на песните им, но и към авторската им обработка при съвременните форми на фолклора. Още при една от първите ми срещи с бай Иван Пехливанов - дългогодишен ръководител на групата в с. Галата и изпълнител на байлама, бях посрещната с думите: "Да не ни занесеш песните в Северняшкия (ансамбъл за народни песни и танци - бел.авт.)! Те само ни мърсят песните!"
Тази грижа за собствената песенна традиция се изразява и в усилията, които младите полагат, за да научат и запеят "своите" песни. В с. Глогово например благодарение на Румяна Манова (завършила   Националното училище по изкуствата в Плевен) групата към местното читалище "Ариф Дженин" се развива и участва в местни и национални събори. Двете дъщери на Румяна - Тоника и Ивелина от съвсем ранна възраст успешно запяха "помашките" песни и стигнаха до изключителния успех да представят България на известния фестивал "Златната монета" в Болоня - Италия. Всяко от селата на българите мюсюлмани в Тетевенско има женска певческа група, детска певческа група, инструментална група... И това е начинът да бъде съхранено местното музикално наследство.
Инструментите, с които се съпровожда изпълнението на песента, са байлама, кавал, гайда, гъдулка, тъпан. Интересно е, че традицията за свирене на гайда се е съхранила, независимо от забраните да се използва този инструмент, налагани след приемането на исляма. Типичен за помаците инструмент, непознат на християните в региона, е малката триструнна тамбура - байлама, която при свирене се държи по специфичен начин високо над гърдите. Тя е особено важна при изпълняването на епическите песни от този край, чиито текстове са свързани с местни исторически лица и събития от края на ХIХ в.
Музикалният фолклор на българите мюсюлмани от Тетевенско е уникален. Те изпълняват старинни песенни образци, които са достигнали до нас благодарение на относителното им изолиране след приемането на исляма. Песните са се предавали от поколение на поколение. А това е начин да се докоснем до една музикална традиция, пренесена през вековете.


Женската певческа група от с. Галата