Балетна вечер с "Арабеск" в Музикалния театър

"Лични разговори" или копнежът за любов, такава, каквато я сънуваме по музика на Шигеру Умебаяши и Руиджи Сакамото и хореография на Константина Ханджиева ще представи балет "Арабеск" на 10 март от 19 ч. на сцена Музикален театър, научи ДУМА от Мая Михайлова. Художник е Венелин Шурелов, визуални ефекти - Яна Крачунова. В "Лични разговори" преживяваме втурване в една вътрешна реалност, по-богата, страстна и жива, отколкото може да ни я даде който и да е истински спомен. Запратени сме в личната вселена на любовната двойка, с нейните ревности, копнежи и чувствени фантазии. Мъжът и жената се събират, разделят, страдат от разделянето, а понякога страдат от събирането, някой остава непоносимо сам, после го намират, прегръщат, отблъскват... търсят... Любимият и любимата имат много лица, къде е този, когото толкова често сънуваш?
Ситуациите са вътрешни, жената и мъжът блуждаят в неспирно търсене на Другия (него -истинския!), имаме усещането на пропадане в сън, който не можем да решим прекрасен ли е или кошмарен. Увлечени сме в неспирното движение и покачващото се напрежение на това търсене. Сред хаоса на борбите им за доминиране светът се изпълва с все повече образи на Него и Нея. Докато в многото лица на мъжете и жените се провиждат само две - моето и твоето. Представа и реалност се сливат. Любовта може и да се случи.
"Акварели" е второто балетно платно, което е включено в утрешната програма. Музиката е по творби на Брамс, Пахелбел, Рубинщайн, Дебюси, Бах, Елгар, Едуард Макдауъл, Лудовико Еинауди и Паганини. Хореографка е Анна Донева, авторка на костюмите - Цветанка Петкова-Стойнова, репетиторка е Олеся Пантикина.
Съсредоточавайки вниманието си върху чистия танц, Анна Донева търси най-точното съответствие между музика и движение. Музикалната фраза продължава живота си в друго измерение, истински се превъплъщава - развива се във формите и пластиката на телата на танцьорите, а ритъмът й продължава в ритъма на техните движения. Нишката, която ни води през целия спектакъл, е звукът на цигулката - тембър едновременно неземен и най-близък до човешкия глас. "Акварели" тръгва от нежността на валса на Брамс, за да стигне до дяволската енергия и виртуозност на "Кампанела" на Паганини.