Балетен състав от щрауси танцува в Долна баня

Виждали ли сте много щрауси на едно място или поне един истински щраус на живо? Каква е първата ви асоциация за тези не особено разпространени птици у нас? Знаете ли, че са твърде любопитни и физически издръжливи, за техните пера се разказват най-различни истории от незапомнени времена до днес? Щраусовите пера, освен че са неописуемо красиви, те носят романтика и радост за очите, служат за украса на дрехи и шапки, за празници, партита, карнавали и сватби, а нерядко заради тяхната мекота и устойчивост намират приложение и в бита.
Недалеч от София, в Долна баня, има една ферма, в която може да се докоснете до почти всичко, свързано с щраусите - от перата,  специалитетите (яйцата и омлетите) до Тяхно величество птиците. Те са много различни. Внушителни са, контактни и забавни. Не случайно и самата ферма е кръстена многозначително с името "Щраусово забавление". ДУМА бе специален гост на Елмира Димитрова, собственичката на фермата, от която научихме доста интересни и малко известни факти за живота и навиците на едни от най-старите птици на планетата.      
- Тези животни са уникални! Колкото повече ги гледам, толкова повече се влюбвам в тях, защото те излъчват невероятно спокойствие - споделя Елмира Димитрова, която е била музикален педагог в детски градини, но отдавна не практикува тази професия. По думите й дали големите очи, които приличат на очите на сърната, я карат да се чувства така, или топлината, която птиците излъчват, тя не може да си обясни, но действително, когато е напрегната или ядосана, щраусите я успокояват, категорична е стопанката на фермата. 
- Това животновъдство има невероятна перспектива в България. На щрауса не му се дава нито един медикамент! При него първите два месеца са критични, но ако оживее, живее дълги години. Не боледува. В литературата пише, че страда от болести, но аз за 5 години досега не съм се сблъсквала с този проблем - посочва Елмира Димитрова, която е убедена, че птиците се отглеждат преди всичко с много любов и търпение.
Те са много издръжливи. Разкрачът на левия и десния крак е между 3 и 4 м, щраусът може да поддържа скорост 80 км/ч от Долна баня до София и обратно, без да се измори. Прословутият му ритник, който е три пъти по-силен от конския, е на мъжкия и не бива в никакъв случай да се подценява като опасност. Щраусите ритат напред и надолу, вдигайки краката си до нивото на лицето на човека.
Щраусът за разлика от другите птици, има цветно зрение. Различава добре цветовете. Забелязала съм, че като дойдат посетители с различни дрехи, първо кълват зелените облекла, защото наподобяват на трева, разказва Елмира, която щраусите разпознават по работните й дрехи. Щом видят яркожълтото й яке, знаят че е господарката им. Но, когато е с официален костюм или рокля любопитно я разглеждат като посетител и  я кълват.
- Нямат кокоша слепота! Вечерно време перфектно виждат, за разлика от кокошката. Обичат   лъскавите предмети. Те са страхотни бижутери - налитат на обици, пръстени, гривни..., споделя Елмира, чиито обици често попадат в човката на женската.             
Щраусите са неми, те издават звуци много рядко, това се наблюдава по време на любовната игра. Говорят си чрез перата, вдигне ли мъжкият крилата си нагоре, означава, че има опасност.
- Мъжките са с черни пера и с червени клюнове, те са по-красивите в природата, за да привличат женските, отбелязва Кирил, който е един от работниците във фермата. Той обясни, че малките са люпени при изкуствени условия, в инкубатор. По думите му птиците обичат хората, агресивни са само мъжките в размножителния период. Предимно се бият за територия, ако на едно място има двама мъжки - пада голяма борба, единият надвива над другия, разказва за ДУМА Кирил, който е свидетел на доста от навиците на птиците.     

****
- Как започнахте да се занимавате с щрауси? - питам Елмира Димитрова.       
- Аз съм коренячка софиянка, но се прехвърлих от столицата в Долна баня, защото мечтаех с моята половинка да произвеждаме нещо. Съвсем случайно разбрахме за една мелница, която се продава в  Долна баня - на 70 км от София. Постепенно осъзнахме предимствата на малкия град - тихо, спокойно, приятно място. Започнахме да правим  екологично чисто брашно. Но, за съжаление, производителите имаха проблеми, а и не можехме да издържаме на цените на хлебозаводите... И, докато търсехме варианти за купуване на евтина пшеница, случайно узнахме, че "тук се утепало за щрауси". Повярвайте ми, цяла нощ не съм спала и подредих  бизнеса в главата си. За миг си представих какво ще стане, ако гледам рядко животно, което никой не познава. На другия ден се качих на колата и започнах да обикалям из страната за щрауси. Намерихме ги, откраднах идеи кой какво е правил, запознах се и с литературата. Това, което днес виждате, планирах онази нощ, в която реших да се занимавам с щрауси.    
- Как се сдобихте с тях? Откъде взехте първата птица?
- Купихме 11 щрауси с мъжа ми от ферма, която посетихме през май 2005-а. Тя беше на Димитър Чаталбашев, който през 1999 г. в с. Чокманово, Смолянско, продължава развъждането на щрауси от Иван Варенек - първият човек, внесъл щрауси в България през 1997 г. от Австрия. Тогава птиците на Чаталбашев са на 6 години. Той може би най-добре разбира от люпене на пиленца, има собствен инкубатор и от него черпих опит как да гледам щраусчетата. Първите две години ги отглеждахме на тясно място, в къщата ни в Долна баня. До ден днешен с този човек поддържам връзка, даваме му нашите яйца да ги излюпва и после ги взимаме. Мечтая да кандидатствам по някоя програма, за да си купим и ние инкубатор, защото е много скъп. За щрауси няма субсидия, така че ще трябва дълго да чакам.
- Има ли други ферми за щрауси в България?
- На пръсти се броят. В село Брестница има 15 щрауси... До Плевен има друга голяма ферма. Обект на стопанската дейност са месото, яйцата и перата. Щраусовото месо е деликатесно и диетично.
- Колко върви един щраус в момента?
- На практика за мен няма цена, защото никога не бих продала голям женски щраус, мъжки имам в изобилие. Обаче женски не бих продала, защото 5 г. го гледам и всяка година увеличава яйценосенето си. Първата нищо не снасят, малките догодина ще станат на 1 г., но чак на втората ще снесат първото си яйце. Тези женски, които съм отгледала, в най-добрия случай снасят по 1 яйце на десет дни. Щраусите живеят средно 70 г., след осмата-деветата, мисля, ще започнат да снасят през ден - 5-6 месеца интензивно снасяне. Щраус на три месеца върви около 350 лв.
- Разкажете за фермата си, колко щрауси имате? Идват ли посетители? 
- Радваме се на 24 големи птици. Те са  "черни африкански щрауси", наречени така, заради оперението на мъжките индивиди. Най-висок е Сашко - 2.92 см. Всички имат имена, малките още не съм ги кръщавала, защото не знам пола им. Той може да се разбере едва след година и един-два месеца по човката и перата. На мъжкия човката става червена и краката му почервеняват, а женските остават сиво-кафяви. У нас климатът е благоприятен за черен африкански щраус, който иначе населява Сахара. Днес е под защитата на Закона в Африка, а през 18-19 в. не е бил защитен вид и хората масово са го избивали, заради кожата и перата му. Във фермата има двама пазачи, които денонощно се грижат за щраусите, а една жена ми помага да подготвяме щраусовите омлети и гозби. Държим ресторантче, в което има възможност да се опита стопроцентов щраусов продукт - яйце или месо. Да се купи щраусова мас, която е много полезна. Месото на щрауса е най-диетичното на нашия пазар, съдържа два процента мазнини, 28% - протеини. Почти нулев процент холестерол, което го прави най-търсеното месо за хора, които са решили да пазят строга диета. 1 кг. щраусово месо при нас струва 40 лв. Имаме постоянни клиенти, които идват и предпочитат нашата рецепта, която е тайна. Фермата е отворена по всяко време, но най-вече хората ни посещават през почивните дни. Зимно време могат да дойдат до 16.30 ч. За възрастни има билет от 3 лв., а за деца - 1 лв. Малко преди да се стъмни затваряме щраусите на топло, заради   яйценосенето. Температурата е важна за това. Те  оцеляват при минус 20 градуса, миналата зима беше тежка, но бяха по цял ден навън.
- Можете ли да се издържате само от гледането на щрауси?

Перата им са истинско богатство

- Мисля, че след още няколко месеца, мине ли кризата ще можем твърдо да се издържаме от щраусите. Имам идеи да правя кожени чанти, също козметика от щраусова мас, работя със сватбени агенции, които купуват пера и оформят букети,  боядисват ги различни цветове и украсяват с тях масите, салоните...      
- Вкусно ли е щраусовото месо? До кое друго най-много се доближава?
- Оприличават го между телешко и сърнешко.  Червено е на цвят, т.е. дивечово месо, но няма неговата неприятна миризма. Много крехко и сочно е. Месото на щрауса е близко до телешкото, но е с по-ниско съдържание на мазнини и холестерол. Въпреки здравословните му качества, щраусовото месо е по-скоро екзотично и скъпо в сравнение с другите птичи меса. Уникален продукт са перата. Било е въпрос на престиж графове и царе да имат много пера на шапката си. Древните египтяни са гледали щрауси заради перата и тяхната красота. Единствено щраусовото перо е симетрично отляво и отдясно. Освен, че е много красиво, то се търси и за бърсалки. То не генерира статично електричество и се превръща в перфектно средство за чистене на монитори, телевизори... Кожата е изключителна - тънка и релефна, с т.нар. копчета, които я отличават от всички други кожи. Тя е идеална за шапки, ботуши, чанти. Щраусовата мас е ценна с това, че съдържа мастни киселини, които помагат за растежа на кожата. Много от жените родилки ми пишат с молба да им изпращам щраусова мас, става и за суха кожа, напукани пети... Не е много по-различна от свинската на външен вид, но явно показателите й са с пъти повече. Това е единствената мас, която не запушва порите на кожата. В момента 100 грама щраусова мас струва 10 лв.
- Месото търси ли се?

Собственичката на фермата Елмира Димитрова с чанта от щраусова кожа

- Много ресторанти искат да сключат договор с фермата, но това е невъзможно, защото по този начин ще ме задължат с дадено количество месо всеки месец. Искат поне 30-50 кг. Моите щрауси тежат бруто тегло - 160-170 кг. Не е хубаво да ги прехранвам, защото черупките на яйцата стават по-меки, а те самите по-тромави. От тези килограми 40% е само месото - двата бута. Ако подпиша договор с ресторант, трябва всеки месец да убивам по един щраус. Иначе ние поддържаме тук в менюто  щраусова пържола и щраусов омлет.
- Как се отглеждат? Какъв е масрафът?
- Щраусът не е претенциозен на храна - ако има трева или пък през зимата - люцерна, той може да изкара с не повече от килограм фураж на ден (пшеница, царевица, ечемик, овес). Много обичат да ядат каолин, глина, сухи кокали - най-любимото им в менюто. Но трябва да му се дава и свежа трева. Аз съм решила този проблем, като правя най-различни заграждения. Пускам ги на едно място да пасат, като свърши тревата отиват в другото заграждение, заради това фермата има много коридори. Скъпото на щрауса е самата площ. Ние ги гледаме на 16 дка в момента. Мечтата ми е освен ресторантчето да има и детска площадка за забавления. Иска ми се да направим и малко басейнче, което ще бъде по-скоро свежа гледка през знойните летни дни. Не мога обаче да гледам неограничен брой щрауси, колкото и да увеличавам стадото, максималната бройка, която мога да си позволя, е около 40.                                                                              
- Сещате ли се за любопитна случка? Какви са  навиците на щраусите?
- Те много трудно приемат чужда птица в своята група. Имаме 14 женски, които въпреки че живеят на едно място, си правят групички от приятелки - по 2-3 щрауси във всяка. Ако една от тях се обърка, може да се окажете на щраусова свада. Интересно е, че щраусите са от малкото животни, които правят секс за удоволствие, а не за размножаване. Особено през лятото, когато е размножителният период, мъжкият има невероятна потентност. Щраусът по време на секс танцува. Той може с часове да ухажва женската. Извива шията си наляво и надясно, разперва крилете си и тогава може да се види цялата му красота. Щраусът е полигамен. Много любопитен. Винаги ми задават въпроса дали си заравя главата в пясъка. Това не е вярно! Митът идва от това, че когато животното не може да избяга от опасност, кляка в саваните с изпъната шия на земята, за да се прикрие. Но не се заравя, само ляга.
В Долна баня има частно летище и прелитат  самолети, които щраусът приема за хищни птици. Настава страшна паника в цялото стадо, те започват да тичат навсякъде, а страхът преминава в страхотен танц. Когато тичат, уплахата често преминава в танц на радостта. Невероятна гледка! Затова съм нарекла фермата "Щраусово забавление", особено сутрин, когато ги пуснем от спалните помещения, излизат с тичане и въртене, танцуват в кръг, на пръсти, с разтворени криле. Представете си 24 щрауси накуп, приличат на балетен състав... Страхотна феерия! Колкото са по-малки, толкова повече танцуват - най-много до 1-2 години, после - по-рядко.
Интересно е, че щраусите имат два клепача. Външният го използват само, докато спят. Много рядко обаче можеш да видиш истински заспал щраус. Стадото, когато легне, задължително има по двама - трима пазачи. Другите дремват дълбоко по 5-10 минути, след което се сменят. В литературата пише, че на нощ спят от 16 до 20 минути.               

Приличат на динозаври и ги има от 7 милиона години

Според археологическите проучвания щраусите съществуват отпреди седем милиона години, докато търговията с щраусови пера датира от хиляди години. Арабите наричат щрауса камилска птица, докато учените имат друго име - Struthio camelus. Щраусът е познат на човека от времето на Вавилонската цивилизация, Египет и Асирия. Най-ранните спомени за него в Южна Африка датират от 1775 г. Щраусите принадлежат на семейството на нелетящите птици, нар. ratite. Техните роднини са емуто (Австралия), киви (Нова Зеландия) казуари, нанду (Южна Африка). Те изглеждат като праисторически същества с дългите си силни крака и динозавроподобни стъпала с два пръста.
Един голям мъжки щраус достига до 3 м дължина, тежи около 150 кг. Перата са означавали голямо богатство. С течение на времето по-търсена стока става кожата, но именно перата са първият продукт, заради който започва отглеждането на щрауси през 1826 г. в Южна Африка. Бразилците купуват пера между 6795-7245 кг годишно за различни поводи. Най-ценените са белите.
Най-големите яйца са щраусовите. Едно яйце се равнява на около 25-30 кокоши. От 1 яйце излизат от 8 до 13 омлета. Черупката е твърда, заради дебелината й от 1-1,5 мм. Жълтъкът има свойствата на виагра и е особено популярен сред мъжката половина. Броят на яйцата за един сезон варира от 40 до 60, като всяка женска снася, обикновено по едно през ден. Инкубационният период трае около 40 дни. През нощта мъти мъжката птица, но през по-голямата част от деня женските поемат грижата. Женската не снася яйца, докато мъжкарят не направи дупка в земята. После събират яйцата си там, станат ли 10-15 на брой, мъжкият и старшата женска ги мътят в продължение на 6 седмици. Дивата птица стига полова зрялост на 4 години, а във ферма - на 2 до 3 г. Едно яйце тежи от 1,500 до 1,800 грама.