Балетът възпитава в дисциплинираност

Рада ВЪРТУНИНСКА

Добрич отново беше домакин на поредната ХVII Национална среща на млади балетни изпълнители "Анастас Петров", за което ДУМА писа. Драматичен театър "Йордан Йовков" гостоприемно разтвори завесата си, за да даде възможност на танцуващата младост да заискри в полета на танца с цялото си изящество и великолепие. Като пролетен букет да разцъфнат надеждите на българското балетно изкуство, устремени към нови прояви на национални и световни форуми на балета.
Тук беше акад. Красимира Колдамова, феноменалната примабалерина, инициатор и първоосновател на срещата. Тук беше доц. Ясен Вълчанов, председател на журито, първият носител на Голямата награда "Анастас Петров" от 1982 г., Сара-Нора Кръстева, лауреат на няколко поредни срещи, сега ръководителка на балета в Софийската опера и балет, член на журито. За съжаление, няма я царствената прима на българския балет от годините на неговото прохождане - Нина Кираджиева, възпитаничка на Анастас Петров. Тя бе неизменен председател на журито от 1982 до 1989 г. Няма ги чаровната Емилия Кирова, Маргарита Арнаудова, Неделчо Изов и други изявени балетни творци, оставили трайна следа в историята на българския балет.
В лятната градина на "Стария Добрич" се срещнахме на чаша кафе с Красимира Колдамова и с един от нейните сценични партньори от Бургаската опера и балет - Недко Георгиев, с когото тя изтанцува фантастичната Едит Пиаф, а той - Акордеониста. Този дует беше представен и на добричка сцена по време на тържествата през септември 2001 г. Постановката е на един от най-талантливите съвременни балетни режисьори проф. Хари Мехмедов, носител на няколко награди за съвременна балетна хореография от срещите през 1982, 1985, 1989 г. Обстановката ни върна към спомените от незабравимата първа среща, с която се постави началото на една 33-годишна традиция и която събра елита на българския балет - Люба Колчакова, Асен Гаврилов, Николай Николов, Хр. Михайлов (Хари), балетните критици Ана Александрова, проф. Теодор Попов, Виолета Консулова и др.
Добрич ликуваше празнично. Кое и какво беше наложило неговото домакинство? Добрич не можеше да се похвали със значими постижения в балетното изкуство, но имаше един от най-модерните театри, както и амбициозно, нахъсано ръководство. Читалище "Йордан Йовков" беше сред водещите в страната, с добре развиваща се балетна школа под професионалното ръководство на друг възпитаник на Анастас Петров - Асен Станчев. Той работеше с изтъкнатата художничка Мария Трендафилова. Но и това не беше причина за такава отговорна, авторитетна и престижна проява. А какво? Всичко се изясни в ранната пролет на 1982 г., когато в Добрич пристигна емблематичната примабалерина н.а. Красимира Колдамова. Като дългогодишен председател на секция "Балет" към Съюза на българските музикални и танцови дейци тя дълго обмисляла и споделя своята идея-мечта с доц. Емил Димитров - председател на фондация "Международен балетен конкурс - Варна", за организиране на среща с прегледен характер, на която да се изявят и оценят възможностите на талантливи възпитаници на Хореографското училище, на младежи, завършили висшите балетни училища в Петербург (Ленинград), Москва, Париж и т.н. Срещата да предхожда Международния балетен конкурс във Варна, който по това време има вече 17-18-годишна история. Най-добре представилите се да добият право на участие в Международния балетен конкурс. За домакин е предложен Добрич, родното място на първомайстора на българския балет. Красимира Колдамова получава картбланш. Енергична, убедителна, взискателна, тя представи своя проект и спечели за "своята" кауза с национално значение благоволението на партийното и държавното ръководство в Добрич. Бе изграден внушителен организационен комитет с председател Красимира Колдамова. Само за няколко месеца беше създадена, по думите на проф. Теодор Попов, "безупречна организация". Може би е малко късно и не на място, но бих искала да благодаря на специалистите и методистите от Окръжния център за художествена самодейност, които създадоха тази организация. Срещата се радваше на небивал успех. В разгара на лятото тя обогатяваше културния живот на града и на близкия курортен комплекс "Албена". Български и чуждестранни туристи и летовници посещаваха не само галаконцерта, но и състезателните програми, а участниците в срещата получаваха кратък отдих между програмите край морето. Много от тях сега триумфират по световните сцени.
Красимира Колдамова вложи цялата си творческа енергия и артистичен талант за утвърждаването и поощряването на младите дарования, за просперитета на българския балет, за което трябва да й бъдат благодарни не само добричлии, но и цялата ни балетна и културна общност.

- Госпожо Колдамова, творческата среща за млади балетни изпълнители е ваша скъпа, изстрадана рожба. Какво се е променило за тези 33 години в характера на срещата, в интереса на участниците, в организацията?
- Като цяло няма особени промени. Те са може би в детайлите, които също имат определено значение. Интересът към срещата не се е променил и това личи от постоянния състав на участниците - между 30-40 деца и младежи от различни възрастови групи. Имаме талантливи деца. 15-16-годишните имат бъдеще и добри шансове. Класираните разполагат с година време да се подготвят за участие в Международния балетен конкурс във Варна, както е по регламент. Ако нещо не достига, струва ми се, че това е липсата на диалог между педагозите, режисьорите, балетните критици. В първите години се провеждаха дискусии, теоретични конференции, водеха се спорове и диспути. Сега всеки работи сам за себе си.
- В първите срещи имаше по-силно мъжко присъствие - Ясен Вълчанов, Георги Сяров, Георги Лютов, Румен Рашев, Ринат Имаев и др. Носители на голямата награда "Анастас Петров" бяха Ясен Вълчанов (1982) и Ринат Имаев (1985). Сега преобладават жените.
- Мнозина от изявените балетисти търсят най-добрите възможности за изява и ги намират, за съжаление не у нас, а на европейски и световни сцени. Гурбетчийството не е от вчера. Някога ние чакахме с години да ни разрешат да излезем в чужбина. Сега няма ограничения. Отворихме се към света и всеки може да си избере най-доброто предложение за своята реализация. Може би това е една от причините да се представят по-малко мъже. Що се отнася до организацията, тя и сега е добра, но бих искала да споделя впечатленията си от Димитър Димитров, син на доц. Емил Димитров. Въпреки че професионално не е свързан с балета, той ревностно и много успешно продължава делото на своя баща с организиране на балетния конкурс във Варна. Прецизен и точен в работата си. Възпитан. С поведението си не създава напрежение, а със своята деликатност допринася за благоприятна и спокойна творческа атмосфера. Проявява изискана щедрост и внимание към участниците и гостите.
Недко Георгиев: Димитър Димитров има безспорен усет и мениджърски талант. Влага много въображение в жестовете на внимание, за да създаде непринудена творческа обстановка. Всеки се чувства уютно и в добро разположение на духа от първия до последния ден на конкурса.
- На галаконцерта през 1982 г. освен българския химн, прозвуча и Бетовеновата "Ода на радостта". Беше ли това като предчувствие за промяна?
Красимира Колдамова: Не мисля, че беше преднамерено. Далеч бяхме от мисълта, че страната ни някога ще членува в Европейския съюз. Ръководили сме се от музиката като емоция, която обединява народите, хората на изкуствата, на духа. Музиката е универсално изкуство, разбираемо за всеки, и това именно е обединяващото.
- Творческата среща в Добрич има ли същия ефект, както в първите години? Повишиха ли се изискванията към кандидатите?
- Срещата има положителен ефект не само за тези, които ще се подготвят за участие в Международния балетен конкурс във Варна, но и за онези, които ще търсят реализация на наши и европейски сцени. Балетното изкуство в международен аспект има върхови постижения. Това налага по-голяма взискателност към участниците в срещата в Добрич. Повишени са критериите за оценка на изпълнителските качества - увереност, чистота, емоционалност. Моите изисквания са за артистичност и елегантно присъствие на сцената. Така въздействието върху емоционалността на зрителя е по-силно и по-цялостно се приема сценичният образ.
- Как оценявате репертоара? Модерният балет навлиза все по-широко в културния живот. Какво е присъствието на българския репертоар? Създават ли се нови постановки по музика на български композитори или фолклор? Доколкото си спомням, някога това изискване бе включено в регламента и бяха изпълнявани танци по музика на Й. Дафов, Кр. Кюркчийски, М. Големинов, П. Владигеров и др.
- В класиката всичко е чисто и точно. Съвременните проблеми намират място в модерния балет, но невинаги опитите са успешни. По-добре е, ако те се вписват в контекста на цялостната постановка. Иначе е самоцелно.
Недко Георгиев: Музиката може да бъде френска или която и да е друга, а хореографията да добие национален характер. Що се отнася до фолклора, той намира изражение в постановките на Нешка Робева и нейния ансамбъл, в ансамбъл "Българе" на Христо Димитров и в други формации.
- Времетраенето на балетната среща се сви до два дни. Достатъчни ли са и дават ли реална възможност да се обхванат всички кандидати?
Красимира Колдамова: Мина времето на продължителните фестивали. Така е и по света. Времето за изява е решаващо за кандидата, но той трябва да съумее да прояви всички свои качества, за които говорихме. Бях на конкурс в Румъния. Времетраенето за всеки кандидат беше една минута. Всяко просрочване беше засичано и изпълнителят напускаше сцената, дори да не е успял да завърши своята вариация. Балетът възпитава в дисциплинираност, култура на поведение и придобиване на обща култура. Той е синтетично изкуство, в което еднакво значение имат както пластиката на тялото, артистичността, отношението към драматургията на танца, така и съпровождащите го изкуства - музика, изобразително и приложно изкуство. Това влияе върху възпитанието и изграждането на художествен вкус у изпълнителите, а чрез тяхното изкуство и на зрителите.

Красимира и Недко

Недко Георгиев